Решение № 16993 от 01.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62721/2021
- Вид
- Решение № 16993
- Подписан
- 01.09.2026
- Състав
- РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл. 203, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 40 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 16993 гр. София, 01.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20211110162721 по описа за 2021 година
Производството е за делба. във фаза за извършване на делбата.
С решение № 15487/ 11.08.2024г. е допусната съдебна делба на недвижим имот представляващ сграда, с идентификатор *************** по КК на гр. София, с площ 67,89 кв.м., разположена в имот с идентификатор **************. по КК на гр. София, между А.
Ц. П., с ЕГН **********, Б. С. Ц., с ЕГН ********** и Е. С. П., с ЕГН **********, при квоти: А. Ц. П.- 14/24 ид.ч., Б. С. Ц.- 5/24 ид.ч. и Е. С. П.- 5/24 ид.ч. Със същото решение е допусната съдебна делба между А. Ц. П., с ЕГН **********, Б. С. Ц., с ЕГН ********** и Е.
С. П., с ЕГН **********, на 1/2 ид.ч. от поземлен имот, с идентификатор ************** по КК на гр., с площ 477 кв.м., при съседи: ***, ***,
***,***,***, ***, притежаван от наследодателя Ц.
С. П. в съсобственост с третото лице Г.П.П., от който собственост на наследодателя са ½ ид.ч., което представлява обща част към сграда, с идентификатор *************** по КК на гр. София, с площ 67,89 кв.м., разположена в имот с идентификатор **************. по КК на гр. София.
С определение № 51950 / 19.12.2025г. е прието и поставено на разглеждане предявената от А. Ц. П. претенция за възлагане на недвижим имот- сграда, с идентификатор *************** по КК на гр. София, с площ 67,89 кв.м., разположена в имот с идентификатор **************. по КК на гр. София.
С определение № 4641 / 02.02.2026г. е приета и поставена на разглеждане предявената от Е. С. П. против А. Ц. П. претенция по сметки за сумата 5752,03 евро (11250 лева), представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот представляващ сграда, с 1 идентификатор *************** по КК на гр. София, с площ 67,89 кв.м., разположена в имот с идентификатор **************. по КК на гр. София за периода 24.03.2022г.15.12.2025г.
С определение от 13.03.2026г. са приети и поставени на разглеждане предявените претенции по сметки от А. Ц. П. против съответно – Б. С. Ц. и Е. С. П. за сумата от 3387,31 евро, срещу всеки от ответниците, представляващи подобрения, извършени в процесния имот, сумата от 306,78 евро, срещу всеки от ответниците, представляваща стойността на платени битови сметки сметки за периода м.03.2009 г. – 30.03.2019 г. и 160,89 евро, срещу всеки от ответниците, представляващи платени местни данъци и такси за периода 2015г.2020г.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза, недвижим имот, сграда, с идентификатор *************** по КК на гр. София е неподеляем. Средната пазарна стойност на недвижимия имот е 117514 евро. Средният пазарен наем за имота е в размер на сумата 495 евро месечно.
С нотариална покана ответниците Б. С. Ц. и Е. С. Ц. са поканили А. Ц. П. да заплати обезщетение за ползване на недвижимия имот- сграда за периода 30.03.2019г. до получаване на поканата в размер на сумата 1533,88 евро (3000 лева), както обезщетение за ползване на същия имот за периода от получаване на поканата занапред в размер на сумата 255,65 евро (500 лева).
От показанията на св. М.С.Л. се установява, че същата живее в имот, съседен на процесния- с адрес: гр. София, ******************. Същата разяснява, че имотът представлява къща. Приземният бил обитаван от бащата на ответниците, а първият- от ищеца. СвидетЕ.та сочи, че ищецът полагал изцяло грижи за имота- ремонтирал на покрива, сменил дограмите и вратите (на целия първи етаж), ремонтирал банята, кухнята, второстепенните постройки в двора. Същата поддържа, че за всички ремонтни дейности заплащал ищеца. Същият плащал и местните данъци и режийните разходи за имота вместо наследодателя на ответниците. Според свидетЕ.та ищецът извършил посочените ремонтни дейности преди 2019г. със знанието на наследодателя на ответниците.
От показанията на св. Й.В.И. се установява, че същата живее в имот на адрес: гр. София, ********************* от 1968г. Същата сочи, че ищецът живее в процесния имот от 1968г. СвидетЕ.та сочи, че грижа за имота полагал единствено ищеца. Същата разяснява, че ищецът ремонтирал покрива, канализацията, външната ограда, сменил дограмите и фаянса в банята. Сочи още, че ищецът направил пътека от плочки в двора, дренаж. Според свидетЕ.та ищецът плащал режийните разходи за целия имот.
От показанията на св. А.В.И. се установява, че същият живее в близост до процесния имот. Същият сочи, че извършил ремонтни дейности на етажа, на който обитавал наследодателя на ответниците преди около десет години. Свидетелят разяснява, че правил 2 ремонтни дейности в банята, кухнята и хола- смяна на плочким водопровод, полагане на, ламинат, изграждане на нова баня. В сутерена е изградена канализация. Сочи, че ищецът също е правил ремонтни дейности. Според свидетеля, оградата на имота не е ремонтирана, в дворното място има стари пътеки. Сочи още, че в последните 15 години не е правен ремонт на покрива.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Относно извършването на делбата:
От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че допуснатият до делба имот е неподеляем. Площта на допуснатата до делба сграда не позволява да се обособят дялове, които да се обособят в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. Съгласно чл. 203, ал. 1 ЗУТ съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. Не може да се приеме, че една съсобствена вещ е поделяема на самостоятелни жилищни обекти, ако новообособените жилища не отговарят на строителните правила и норми, съобразно действащия правен режим- а именно чл. 40 ЗУТ. Строителните правила и норми са императивни правила, отклонения от тях могат да се допускат само в рамките, установени от самия закон, а не по преценка на съда. Разпоредбата на чл. 40 ЗУТ установява, че всяко жилище следва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня, тоалетна и складово помещение. Доколкото в случая, площта на допуснатия до делба имотсграда и квотите на съделителите обуславят извода, че не могат да се обособят дялове за отделните съделители, при спазване на строителните правила и норми и изискванията на чл.
40 ЗУТ за наличие на кухня и сервизни помещения, то процесният имот е неподеляем. Оглед изложеното, следва да се приеме, че имотът е неподеляем.
По делото е предявена претенция за възлагане на имота от страна на ищеца.
Претенцията е обоснована с доводи за непритежаване на друго жилище и живеене в процесното към откриване на наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Установено е по делото, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на наследствено правоприемство, не е налице комбинирана съсобственост, което обуславя извод, че възлагане по чл. 349, ал. 2 ГПК е допустимо. Изискването неподеляемото жилище да има наследствен характер е предпоставка за осъществяване на възлагането по чл. 349, ал.
2 ГПК. При наличие на смесена (комбинирана) съсобственост имотът не може да бъде възложен, а се изнася на публична продан. Съгласно т. 8 на Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС смесена съсобственост е тази, която е възникнала в резултат на повече от 3 един юридически факт- напр. прекратена съпружеска общност и наследяване, сдЕ. за част от имота и наследяване и др. Последващата съдебна практика допълва разбирането за комбинираната съсобственост, като сочи случаи когато такава съсобственост не е налице.
Такава е хипотезата, когато сънаследниците извършат помежду си разпоредителни сделки. В последния случай сдЕ.та не променя наследствения характер на имота, а само уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците. Съответно, смесена е съсобствеността, ако чрез правна сдЕ. част от наследствения имот е придобита от лице, извън кръга на наследниците. В този смисъл е практиката по Решение № 239 от 6.08.2012г. на ВКС по гр. дело № 81/2011г. на І г.о., Решение № 18 от 27.02.2013г. на ВКС по гр. дело № 572/ 2012г. на І г.о., Решение № 143 от 08.02.2017г. на ВКС по гр. дело № 1693/ 2016г. на ІІ г.о., Решение № 86 от 9.03.2012г. а ВКС по гр. дело № 1100/ 2011г. на ІІ г.о., Решение № 31 от 10.09.2021г. на ВКС по гр. дело № 2607/ 2020г. на ІІ г.о.
Относно обстоятелството, че ищецът е живял в имота към момента на откриване на наследството, бяха събрани гласни доказателства. Съдът счита, че от показанията на св. Й.И. се установява, че към откриване на наследството ищецът е живял в имота.
Изложеното обуславя извод, че втората от предпоставките на фактическия състав, обуславящ възлагане на имота е налице досежно ищеца, което обуславя извод за възлагане на имота на същия.
Относно претенциите по сметки:
Относно претенцията на Е. С. П. против А. Ц. П. претенция по сметки за сумата 5752,03 евро (11250 лева), представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот представляващ сграда, с идентификатор *************** по КК на гр. София, с площ 67,89 кв.м., разположена в имот с идентификатор **************. по КК на гр. София за периода 24.03.2022г.- 15.12.2025г.
За да бъде реализирано притезателното право на съсобственика за заплащане обезщетение за неползването на съсобствения имот, следва да са налице следните материални предпоставки: вещта да е съсобствена; тази вещ да се ползва лично само от един или само от някои от съсобствениците; този съсобственик да препятства чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права. Правнорелевантните обстоятелства, от които възниква спорното притезателно право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от лицето, което ги навежда и което черпи права от тях.
В тежест на претендиращият обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик е да установи, че няма достъп до съсобствения имот по причина на поведението на ищеца по иска и въпреки отправена покана. Годността за ползване на имота според функционалното си предназначение на конкретната по делото съсобствена вещ, не съставлява отделна 4 материалноправна предпоставка, касае се до качество на вещта и се предопределя от фактите по делото, а не от субективното разбиране на някоя от страните по спора.
От данните по делото (влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата) е безспорно, че страните са съсобственици на делбения имот.
Както се посочи, материална предпоставка за уважаване на това искане е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. Поканата може да бъде отправена преди завеждане на делото за делба, както и с исковата молба или в хода на висящото производство, най- късно в първото заседание от втората фаза на делбата. От деня на писменото поискване текат и законни лихви върху дължимата сума.
Конкретиката на случая сочи, че с нотариална покана, връчена на 24.03.2022г., ответницата Е. С. П. е поканил А. Ц. П. да заплати обезщетение. Съгласно заключението на СТЕ, средният пазарен наем за имота е в размер на сумата 495 евро месечно. За периода 24.03.2022г.- 15.12.2025г. обезщетението за ползване на имота, съответстващо на притежаваната от ответницата Е. С. П. идеална част от недвижимия имот е в размер на сумата 4614,12 евро.