Решение № 420 от 07.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Перник, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно гражданско дело № 20231700500560 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 688/29.06.2023 г., постановено по гр.д. № 20221720106051 по описа за 2022 година, по описа на Районен съд - Перник, е прекратил производството по делото, на осн.чл.233 от ГПК, поради ОТКАЗ ОТ ИСК от Н. Л. С., ЕГН **********, *** чрез адв.В.Н. от САК - за сумата 61.62 лева – разноски; признал е за установено, на основание чл.124 от ГПК, по отношение на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: ***, че Н. Л. С., ЕГН **********, *** чрез адвокат В. Н. от САК не дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 сумата 1278.75 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № *** г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 347.35 лева - лихва за периода 20.08.2008 г. - 20.07.2009 г., сумата 960.97 лева, представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2008 г. до 20.11.2015 г., разноски 310.67 лева - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване по давност; осъдил е „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 да заплати на Н. Л. С., ЕГН ********** сумата от 118.37 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер 400 лева - разноски по производството.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, чрез 1 юрисконсулт Е. А. е обжалвал решението В ЧАСТТА, С КОЯТО Е БИЛ УВАЖЕН ИСКА за признаване за установено, че изпълнението е било погасено по давност, като моли същото да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

В прекратителната си част първоинстанционното съдебно решение, като необжалвано е влязло в сила.

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон. Счита, че дори и да се приеме, че в определен момент по изпълнително производство са настъпили условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно акуталната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 50093/22.02.2023г. по гр.д. № 3051/2022г., III г.о.; Определение № 50063/07.02.2023г. по гр.д. № 2898/2022г., IV г.о., Решение №37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о., Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.о., Решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., III г. о., Решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., Определение № 248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., IV г.о. и др. перемпцията и давността са отделни правни институти, като перемцията е без правно значение за давността. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право — този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок – в случая пет годишен.

Счита, че в случая е установено, че по изпълнително дело №2381/2016 г., по описа на ЧСИ А. В., рег. № *** на КЧСИ са искани и предприемани изпълнителни действия, като срокът между всяко от тях е по-малък от 5 години, поради което погасителната давност за вземането на ответника не е изтекла, във връзка с което моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявения срещу него иск да бъде отхвърлен.

Навежда оплаквания срещу постановеното решение на РС - Перник и в частта за разноските, като счита, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК, предвид частичното прекратяване на производството, от една страна разноски се дължат и на ответника, а от друга - че не следва да бъдат присъдени разноски на ищеца в пълен размер, така както е сторено с решението на първоинстанционния съд. Претендира извършените от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, Н. Л. С., ЕГН **********, ***, чрез адвокат В. П. Н. от САК, съдебен адрес: *** е подала отговор на жалбата. Счита така постановеното и атакувано пред ПОС решение на ПРС за правилно и законосъобразно, поради което моля да бъде потвърдено, като окръжния съд остави без уважение подадената от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД въззивна жалба. Излага, че в случая последното валидно извършено 2 действие по изпълнително дело №20168500402381 на ЧСИ А. Б. съставлява изпращането на запорно съобщение до работодателя на ищцата от *** г., като след тази дата спрямо ищцата липсват предприемани други валидни изпълнителни действия. От този момент, с изтичането на двегодишен преклузивен срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва по силата на закона прекратяване на изпълнителното дело. С прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство.

Твърди, че с прекратяване на изпълнителното дело с обратно действие, считано от датата на последното валидно предприето изпълнително действие, в случая от *** г. започва да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в случая давността изтича на 26.11.2021 година, тъй като се касае за вземания по договор за кредит, които се погасяват с петгодишна погасителна давност.

Моли да й бъдат присъдени разноските, сторени в настоящото въззивно производство, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че cрещу Н. Л. С. се води изпълнително дело №2381/2016 г., по описа на ЧСИ А. Б., рег. № *** на КЧСИ, като същото е било образувано по молба на настоящият въззивник „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4906/2015 година, по описа на Районен съд Перник.

Спорно се явява обстоятелството дали петгодишният погасителен давностен срок по отношение на изпълнението е изтекла, според твърденията на ищцата или е била прекъсвана, както излага ответника – настоящ въззивник.

Районният съд е приел, че с наложения запор на *** година върху трудовото възнаграждение на ищцата, работеща в ***, като е връчен и запорът е наложен е било извършено последното валидно изпълнително действие на ЧСИ Б.. Счел е, че от дата *** г., когато е било изпратено запорното съобщение до работодателя и след изтичане на двугодишен срок след нея не са били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което към *** година, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона, като перемирано, а към датата на завеждане на исковата молба пред ПРС – 07.12.2022 година общата петгодишна погасителна давност спрямо изпълнението била изтекла.

3

Видно от приложеното изпълнително дело, освен на *** година, когато е било изпратено запорното съобщение от ЧСИ до работодателя на длъжника, по изпълнителното дело са били извършвани следните действия: на 07.09.2016 година – молба от кредитора взискател за образуване на изпълнително дело и искане за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника; на *** година - наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника; на 01.10.2019 година - молба за запор върху банкови сметки и опис на движими вещи; на *** година - наложен запор върху МПС; на 04.08.2022 година - молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки; на *** година - наложен запор върху банкова сметка на длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи :

По предявения срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД иск, с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищцата Н. С. не дължи на ответника претендираните, гореописани суми по изпълнението, дължими по изпълнително дело №2381/2016 г., по описа на ЧСИ А. Б., рег. № *** на КЧСИ, образувано по молба на настоящият въззивник „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4906/2015 година, по описа на Районен съд Перник, като погасено по давност, съдът намира следното :

Искът е допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана в определение № 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и определение № 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС, предявяването на отрицателен установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство, какъвто безспорно е налице в настоящия казус.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на 4 изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради което тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност, който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирла възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.