Определение № 1 от 05.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. София, 05.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борис Р. Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20258002103232 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н., подадена чрез пълномощника адв.Р. Р., против решение № 6304 от 15.11.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 4878/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ „Е“ състав, в следните негови части: в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 20069692/01.12.2022г. по гр. д. № 53136/ 2020г. на Софийския районен съд, 85 състав, са отхвърлени предявените от касаторката против М. С. Т. осъдителни искове - иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на първи етаж от жилищна сграда-източен близнак в гр. София на ул. "Рилска обител" № 56А, за периода от 11.11.2015г. до 01.06.2018г. за разликата над присъдените 11 120 лева до пълния претендиран размер 12 400 лева, ведно със законната лихва от 30.10.2020г. до окончателното плащане и иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане в полза на ищцата на сумата 801,69 лева представляваща задължения за първи етаж от жилищната сграда - източен близнак в гр. София на ул. "Рилска обител" № 56А, които Н. Н. е осъдена да плати на „ЧЕЗ Електро България“ АД по въззивно гр. дело № 3668/2019г. на СГС, II-А въззивен състав, ведно със законната лихва от 30.10.2020г. до окончателното плащане и в частта, с която Н. Н. е осъдена да плати на М. Т., по предявения от последната насрещен иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, сумата 8 458 лева - част от обезщетение в общ размер 24 500 лева, за лишаване от ползването на втория етаж от процесната жилищната сграда – източен близнак, за периода от 01.03.2016г. до 14.09.2017г.

В отговор на подадената от Н. Н. касационна жалба, М. С. Т., чрез адв. Н. Н., поддържа становище за отсъствие на основанията за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

1

В преклузивния срок по чл.287, ал.2 ГПК М. Т. обжалва с насрещна касационна жалба решението на СГС в частта, с която е осъдена да плати на Н., на основание чл. 59 ЗЗД, сумата 11 120 лева, като обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж от жилищната сграда-източен близнак за периода от 11.11.2015г. до 01.06.2018г., ведно със законната лихва от 30.10.2020г. и е отхвърлен предявеният от нея насрещен иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за разликата над 8 458 лева до претендираните 15 000 лева, частично заявена претенция от общо обезщетение в размер 24 500 лева.

В предоставения от съда срок Н. Н., чрез пълномощника адв. Р., излага съображения за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол по подадената насрещна касационна жалба и за неоснователност на същата.

В касационната си жалба Н. излага подробни съображения за неправилност на решението в атакуваните от нея части, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК поддържа наличие на основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и формулира въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС: 1. Недопустим ли е иск по чл.59 от собственика срещу лицето, ползващо имота без правно основание, ако собственикът разполага с иск за реално изпълнение срещу праводателя си по разпоредителната сделка; 2.

Влязлото в сила решение по иска по чл.108 от ЗС, по което собственикът и лицето, ползващо имота без правно основание, са били страни в производството, обвързващо ли е съда, разглеждащ иска по чл.59 от ЗЗД; 3. Кое лице отговаря към собственика на имота за лишаването на последния от правото му да то ползва - праводателят, който не е предал владението в уговорения срок или лицето реално ползващо имота. По тези въпроси сочи противоречие с ППВС №1/1979г. и с решение № 215/29.04.2015г. по търг.д.№ 4171/2013г. на № ТО, решение № 196/22.06.2016г. по гр.д. № 956/2016г. на ІV ГО. Формулира и въпроси, за които сочи, че са облусловили рещаващите изводи на съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 4. В производството по предявен иск по чл.59 от ЗЗД съдът преценява ли недобросъвестността на собственика на имота, когато той сам се е поставил в ситуация да не може да ползва имота или е допринесъл за лишаването си от ползване; 5. За уважаване на претенцията по чл.59 от ЗЗД съдът може ли да вземе предвид дали и друго лице отговаря за лишаването на собственика да ползва имота и ако е има и друго лице, отговорно пред собственика, това трябва ли да се съобрази при определяне размера на дължимото обезщетение; 6. При определяне на размера на обезщетението съдът изследва ли в каква степен е бил ограничен собственикът да ползва имота – дали ответникът по иска по чл.59 от ЗЗД е лишил напълно собственика от правото му да ползва, или само е затруднил упражняването на правото му, но без да го лишава изцяло от тях.

В насрещната касационна жалба М. Т., чрез процесуалния си представител, поддържа неправилност на решението в оспорените части, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК излага подробни съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

2

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба на Н. Н. е недопустима в частта, насочена срещу въззивното решение, съдържащо произнасяне по иска й с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 801,69 лева, представляваща задължения за първи етаж от жилищната сграда - източен близнак, които Н. е осъдена да плати на „ЧЕЗ Електро България“ АД по в.гр.д. № 3668/2019г. на СГС, II-А въззивен състав, ведно със законната лихва от 30.10.2020г. до окончателното плащане, поради което следва да се остави без разглеждане, а касационното производство в тази част да се прекрати.

Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В настоящия случай цената на този иск е 1 173,16 лева - под определения в закона размер за допустимост на касационно обжалване и поради това решението на СГС по него е влязло в сила, като неподлежащо на касационно обжалване.

В останалата част касационната жалба на Н. Н. и подадената насрещна касационна жалба на М. Т. са процесуално допустими-подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 287, ал.2 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са осъдителни искове по чл. 59, ал.1 ЗЗД - главен и насрещен. От фактическа страна въззивният съд е установил, че с нот.акт № 56, том II, рег. №2913, дело 235/2008г. на нотариус А. Л. с рег. № * на НК, Н. Н. продала на Д. Б. и на дъщеря си Е. Б. (Е. Б. и Е. Н. са имената на едно и също лице) първия етаж от двуетажна жилищна сграда-източен близнак в гр. София, ул. "Рилска обител" № 56А, като Н. си запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху първия етаж; Н. Н. продала на дъщеря си Е. Н. и втория етаж от сградата и последната станала изключителен собственик и на двата самостоятелни обекта в двуетажната къща. С нот.акт № 160 от 11.11.2015г. Е. Н. продала на М. Т. първи и втори етаж, сутерен и таванско помещение от двуетажната жилищна сграда. С решение № 91873/12.04.2017г. по гр. д. № 39203/2015г. на СРС, 33 състав, е уважен предявеният от Е. Н. против Н. Н. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на втория етаж от сградата – източен близнак и е отхвърлен иск по чл. 59 ЗЗД на Е. Н. против Н. Н. за плащане на обезщетение за лишаване от право на ползване втория етаж от процесната къща за периода от 15.05.2015г. до депозиране на исковата молба. Това решение е постановено при участието на трето лице-помагач М. Т.. Поради това въззивният съд е приел, че съгласно чл. 223, ал. 1 ГПК установителното действие на решението обвързва Т. и насрещната главна страна Н. Н..

Съдът установил също, че между страните по делото е налице влязло в сила решение от 02.03.2017г. по гр.д. № 75542/2016г. на СРС, 51 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. срещу Н. Н. иск за признаване за установено, че учреденото с нот.акт № 56, том II, рег. № 2913, дело 235/2008г. право на ползване на Н. върху първия етаж е погасено поради неползването му, а насрещният ревандикационен иск на Н. срещу М. Т. за предаване на първия етаж от процесния имот, е уважен. Предвид това СГС е приел, че по отношение на обстоятелството за надлежно учредено право на ползване на Н. Н. върху първия етаж от 3 имота, е формирана сила на присъдено нещо. Съдът приел за установено и, че решението по гр.д. № 75542/2016г. е изпълнено 04.06.2018г., когато по изп.дело № 660/2018г. на ЧСИ Р. М. е осъществен въвод на Н. Н. срещу М. Т. по отношение на първия етаж на сградата –източен близнак. Подробно е обсъдил събраните гласни доказателства, съобразил е изложеното от ответница Т. в отговора на исковата молба и е приел, че последната е ползвала първия етаж от процесната къща в периода от сключването на покупко-продажбата - 11.11.2015г. до 04.06.2018г., когато е извършен въвода на Н. Н. срещу М. Т. във владение на първия етаж (протокола за въвод във владение по изп. д. № 660/2018 на ЧСИ Р. М.). Съдът е кредитирал показанията на св. Е. Ц., като обективни, последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства и е приел за установено, че свидетелката посещавала М. Т. в къщата, като в началото била посрещана от нея на първия етаж до края на 2017г. - началото на 2018г., а впоследствие ходила на гости на втория етаж.

Изложил е съображения, че запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на собственика да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик (съгласил се да сключи сделката при тези условия), поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави. Предвид изложеното съдът е приел, че претенцията по чл. 59, ал.1 ЗЗД на Н. Н. срещу М. Т. за обезщетяване лишаването от ползване на първия етаж на процесната къща е доказана по основание. За да определи размера на обезщетението съдът е взел предвид съдебно-оценителната експертиза, според която пазарният наем за ползване на първия етаж за периода от 11.11.2015г. до 01.06.2018г. е 407 лева на месец; направената от експерта редукция 10%, колкото е обичайното за сключване на този тип сделки, редукция от още 10% за това, че апартаментът не е обзаведен и още една корекция от 10 % поради това, че имотът не е ремонтиран. След подробен анализ на ангажираните гласни доказателства - показанията на свидетелката Е. Н. (дъщеря на ищцата Н. Н.) и на свидетелката Т. Х. (дъщеря на ищцата Н.), извършена преценка по правилата на чл.172 ГПК с оглед евентуалната заинтересованост от изхода на спора и приемайки, че част от показанията са вътрешно противоречиви, житейски нелогични и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, въззивният съд е направил извод, че към момента на въвода на Н. Н. във владението на първия етаж, същият е бил без обзавеждане и се е нуждаел от ремонт. Предвид това е счел, че с оглед заключението по съдебно-оценителната експертиза и разясненията, дадени от вещото лице, средният месечен пазарен наем следва да се редуцира с общо 30 %, или средната пазарна наемна цена за първия етаж е 366,30 лева, общият среден пазарен наем за периода от 11.11.2015 г. до 04.06.2018г. е 11 120 лева. Предвид това съдът е уважил иска по чл. 59 ЗЗД на Н. против Т. за обезщетение за лишаване от право на ползване на първия етаж до сумата 11 120 лева и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер 12 400 лева.