Решение № 666 от 22.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501518 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна и частна жалби,подадени от И. Т. П.,ЕГН********** чрез пълномощника адв.Е.Т. против съдебни актове,постановени по гр.д.№ 9248/24г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.

Въззивната жалба е против решение № 1012/07.03.25г.,постановено по делото,с което е отхвърлен предявения от И. Т. П. против „*****-****,иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК - за признаване за установено по отношение на ответното дружество,че ищецът не му дължи сумата от 1603,82лв.с ДДС, представляваща начислена на ищеца електрическа енергия вследствие на установено неизмерване,непълно или неточно измерване на количество електрическа енергия за електромер № **** за периода 08.02.2024г.- 08.05.2024г. по фактура № 8314440956/13.05.2024г.С въззивната жалба се твърди неправилност на атакуваното решение,като се поддържа възражението,направено пред районния съд,че П. не притежава качеството потребител на ел.енергия,както и че не е доказан категорично начина,по който е изчислено количеството ел.енергия,като вземането на ответника не било доказано и по размер.Поддържа се и възражението,че отв.дружество няма правомощия да продава ел.енергия и да претендира заплащането от

1 крайния клиент,вкл.неизмерена такава.Претендира разноски за двете инстанции.

В постъпилия писмен отговор по въззивната жалба въззиваемата страна-********,ЕИК-**** изразява становище за неоснователност на същата по изложени подробни съображения и иска потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на другата страна.

Ищецът И. Т. П. атакува с частна жалба и определение №

14597/12.11.25г.по същото гр.дело на ПдРС,с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на решение № 1012/07.03.25г.в частта за разноските,инкорпорирана във въззивната жалба.В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му,като се измени решението по делото в частта за разноските и се присъди юрск.възнаграждение на ответника вместо в размер на 360лв.,в размер на минималния съобразно чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ от 100лв.

Ответникът по частната жалба ******* намира същата за неоснователна по изложени в становище доводи и иска същата да бъде оставена без уважение.

Окръжен съд–Пловдив констатира,че подадените въззивна и частна жалби са допустими като подадени от надлежна страна по делото в законния срок срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

При разглеждането им по същество съдът приема за установено следното:

По отношение на въззивната жалба против решение № 1012/07.03.25г.

Пред ПдРС е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от И. Т. П. против „********* за признаване за установено,че не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1603,82лв.,представляваща допълнително начислена по едностранна корекция на сметка ел.енергия за периода 08.02.2024г.- 08.05.2024г.по фактура № 8314440956/13.05.2024г.за обект,находящ се в с.****,ИТН-****.

В исковата молба се правят възражения в няколко насоки-че ищецът не притежава качеството на потребител на ел.енергия за процесния обект,тъй като никога не е открита партида на името му; липсвало законово основание отв.дружество да коригира едностранно сметките за доставена ел.енергия на потребителите за изминал период; не било ясно основанието,на което е начислена процесната сума,като не били налице посочените в чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ основания.Излагат се доводи и за неспазена процедура по чл.49 от ПИКЕЕ,като констативния протокол от проверката не бил връчен на ищеца.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер.

С атакуваното решение ПдРС не е дал отговор на по-голямата част от възраженията на ищеца,като съвсем схематично се е позовал единствено на 2 изготвената СТЕ,за да стигне до извода,че искът е неоснователен и недоказан,без да извърши задълбочен анализ на събраните доказателства и да изложи мотиви как е стигнал до извод да отхвърли иска.

Поради което въззивната инстанция следва да даде отговор на направените с исковата молба и отговора на същата аргументи,доколкото това не е сторено от първоинстанционния съд.

По делото се установява от представените писмени доказателства,че на 08.05.24г.е извършена техническа проверка на електромер в обект в с.****,за която е съставен констативен протокол от същата дата,подписан от свидетел,от който е видно,че е констатирана грешка на електромера извън класа на точност,дължаща се на забита видия за кнауф между входящ и изходящ проводник на електромера в канала за комутация,вследствие на което се измерва само част от консумираната ел.енергия.

В хода на съдебното производство са представени писмени доказателства,вкл. констативния протокол от 08.05.24г.,изготвена е и е приета СТЕ и е разпитан един свидетел на ответника,негов служител,участвал при проверката на 08.05.24г.-Н. Г..

От заключението на СТЕ,изготвено от в.л.В.С. се установява,че на процесния електромер с ф.№ 014004611 на обект с ИТН **** е манипулирана/променена схемата на свързване на електромера,което е довело до частичното измерване на потребяваната ел.енергия.Според експерта неизмереното количество ел.енергия,потребено от клиента е изчислено правилно съобразно методиката на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ.Според СТЕ допълнително начисленото количество ел.енергия за коригиране на сметката е остойностено правилно в съответствие с чл.56,ал.3 от ПИКЕЕ и съобразно с решението от 30.06.23г.на КЕВР за определяне на цени в сектор „Електроенергетика“ за ценови период,в който се включва и процесния период.В същия този период- 08.02.2024г.- 08.05.2024г.вещото лице е констатирало,че е извършвано частично измерване на ел.енертия,потребявана на обекта от електромера,както и че този електромер е преминал оценка на съответствие и е със срок на валидност 6 години,който срок към момента не е изтекъл.

По делото са представени и писмени доказателства-процесната фактура № 8314440956/13.05.2024г.,писмо от ответника до ищеца от същата дата,справка за коригиране на сметката за електроенергия на ищеца,както и обр.разписка,от която е видно,че писмото е връчено на П. на 20.05.24г.Ответникът е представил уведомление (без дата),от И. Т. П. и Е. Т.а С. до „*******,с което посочват,че на техния наследодател е издадена фактура от 01.02.23г.за отчетен период 20.09.22г.-20.12.22г.,като уведомяват дружеството,че в качеството им на наследници са оспорили претендираното от „****** вземане по фактурата по съдебен ред и искат да не се прекъсва снабдяването и преноса на ел.енергия по отношение на процесния имот с титуляр на партидата Т. И. П. до решаване на спора с влязло в сила 3 решение.Към уведомлението е приложено удостоверение за наследници на Т.

И. П.,починал на ***.20г.,от което е видно,че един от наследниците му е именно ищецът-И. Т. П..Поради липса на дата върху уведомлението може само да се предполага,че същото е подадено след издаването на фактурата от 01.02.23г.,както и че от ответното дружество са разбрали за смъртта на титуляра на партидата и промяната на собствеността на имота именно от това уведомление и приложеното към него удостоверение за наследници,тъй като с писмо от 20.03.23г.ответникът е поканил И. Т. П. в срок от 30 дни да попълни заявление-декларация за продажба на енергия по ОУ,с предупреждение,че ако не подаде необходимото заявление, ще се предприеме служебна промяна на клиентските данни единствено въз основа на наличната информация.Не се представят доказателства ищецът да е подал заявлениедекларация.

От разпита на свидетеля Г.,служител на ответника,подписал констативния протокол се установява,че проверка на процесния електромер е извършвана два пъти,като втората проверка е тази от 08.05.24г.Свидетелят заявява,че отново е констатирана манипулация върху електромера,като проверката протекла в присъствието на възрастен човек,който отказал да разпише констативния протокол и той бил подписан от свидетел.

По отношение на първото и основно възражение,поддържано и във въззивната жалба-че И. Т. не е потребител на ел.енергия,тъй като не е страна по договор по чл.97,ал.1,т.4 от ЗЕ,настоящата инстанция намира същото за неоснователно.

Потребител на ел.енергия е всяко физическо лице,собственик или ползвател на имот,който ползва ел.енергия.От уведомлението на самия ищец до отв.дружество (без дата,но предхождащо проверката от 08.05.24г.)е видно,че самият ищец признава,че титуляр на партидата на електромера в процесния имот е неговият баща Т. И. П.,починал през 2020г,т.е.няма спор,че обектът на наследодателя е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника и се снабдява с ел.енергия за собствено ползване.Ищецът е бил поканен от електроразпределителното дружество да подаде заявление за настъпилата промяна в собствеността на имота в определен срок,което той не е направил,въпреки че е бил предупреден за последиците от неподаването на заявлението.Той като наследник на титуляра на партидата не е изпълнил задължението си по чл.9,т.12,б.а“ във вр.с т.11 от Общите условия на договорите за достъп до електроразпределителната мрежа на „********,като уведоми дружеството писмено в срок от 30 дни за приемане на наследството,в което попада и процесния имот,обект на електроразпределителната мрежа.Следователно ответникът е извършил служебна промяна в партидата поради бездействието на ищеца,като последният се явява потребител на ел.енергия по смисъла на закона.

Неоснователни са доводите във въззивната жалба в тази насока,че ответникът не бил доказал качеството на потребител на жалбоподателя.Без 4 значение е кое лице е присъствало при проверката на 08.05.24г.и е отказало да подпише констативния протокол,както и дали това лице е било самият жалбоподател или неговия дядо (поради съвпадението на трите имена),тъй като свидетелят никъде в показанията си не заявява,че именно това лице е имало качеството на потребител,т.е.че то е собственик на имота или носител на ограниченото вещно право на ползване върху същия.Протоколът е подписан от свидетел именно поради неоткрИ.ето на титуляра на партидата на имота,в съответствие с чл.49,ал.3 от ПИКЕЕ.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя и относно твърдението му,че не се доказал категорично начина,по който е изчислено количеството ел.енергия.Напротив,от изготвената СТЕ се установява именно по какъв начин е изчислено количеството ел.енергия,като то е съобразено с методиката,заложена в чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ.

Относно възражението,че останал неизяснен фактът дали електромерът е бил технически изправен,в СТЕ се посочва,че същият е минал през съответната проверка за съответствие в предвидените за това срокове,намира се в срок на валидност и не са отразени някакви отклонения в отчитането му.Вземането е доказано и по размер,което също се установява от СТЕ.

Спазена е и процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ,като констативният протокол е подписан при спазване на чл.49,ал.3 от ПИКЕЕ,а не както счита жалбоподателят-по чл.49,ал.2 от Правилата.

Що се касае до възражението в исковата молба и в жалбата,че ответника няма законово основание да продава ел.енергия на потребителите,в тази насока има многобройна и константна практика на ВКС,която приема,че електроразпределителното дружество има право да иска заплащане на неизмерени количества ел.енергия от крайни клиенти.

Ето защо,настоящата инстанция намира предявеният иск за неоснователен по изложените по-горе съображения.Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил иска,макар и с други мотиви,районният съд в крайна сметка е постановил правилно решение,което следва да се потвърди.

По отношение на частната жалба против определение № 14597/12.11.25г.:

С молба по чл.248 от ГПК,инкорпорирана във въззивната жалба и с допълнителна молба И. Т. П. иска да се измени решение № 1012/07.03.25г.в частта за разноските,като се намалят присъдените на ответното дружество разноски за юрск.възнаграждение от 360лв.на 100лв.,като се поддържа,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.