Решение № 5561 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5561 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330103322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. К. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *** против В. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: с. ****, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1300 лева, представляваща изплатена от ищеца на ответника при наличие на отпаднало основание продажна цена по развален неформален Договор за покупко продажба от ***г. за закупуване на употребяван смартфон марка „***“, модел „***“, К.т, *** вътрешна памет, с IMEI: ********, собственост на трето лице, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 13.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 758/03.02.2023г. по ч.гр.д. № 627/2023г. по описа на ПРС, IV гр. състав.

Ищецът твърди, че през месец ***** г. попаднал в интернет сайта „***“ на обява за продажба на употребяван смартфон марка „***“, модел „***“, К.т, *** вътрешна памет, с посочена цена за продажба в размер на 1 300 лв.

Обявата била публикувана от ответника В. В., с когото ищецът Г. се свързал по телефона и уговорил лична среща, на която да разгледа смартфона, обявен за продажба. Първата среща между ищецът Д. Г. и ответника В. В. била на 1

**** г. на бензиностанцията, находяща се в село ***, област ****, където ищецът пристигнал със своя б. Б. Г., а ответникът бил сам.

Сочи се, че след като разгледал обстойно предлагания му за продажба мобилен телефон, ищецът Д. Г. заявил на ответника, че искал да го закупи, като изрично го попитал дали има някакъв проблем с телефона и той ли е собственикът на предлаганата за продажба вещ. Ответникът отговорил, че телефона е негова лична собственост, бил почти нов, защото преди около десет дни негов ****, живущ в *** му го бил изпратил. Решението да обяви за продажба телефона толкова скоро, ищецът мотивирал с обстоятелството, че си харесал по-нов модел. Тези обяснения и уверения на ответника относно произхода, собствеността и състоянието на смартфона, мотивирали ищеца да заяви, че желае да закупи телефона на обявената продажна цена в размер на 1300 лева, посочена в публикуваната обява в сайта „***”.

Ответникът също отвърнал, че е съгласен да продаде телефона на ищеца, но помолил до следващия ден отсрочка, за да може да свали личната си информацията и данни от смартфона, който след това да предаде на ищеца „занулен" и с фабричните настройки.

На втората лична среща, която била проведена още на следващия ден ***г. в парк зад кафе „***” в близост до бул. ,****, ищецът Д. Г. се явил заедно със своите приятели С.М.Л., С.В.Х. и С.А.Т.. И пред тримата приятели на ищеца ответникът потвърдил изтъкната при първата среща версия, че е „единствен собственик на продавания телефон“’, че същия бил нов, защото го имал от негов **** в *** преди около 10-15 дни, но сега си харесал по нов и скъп модел и настоящия обявен за продажба смартфон не му трябвал повече.

Излага се, че ищецът разгледал подробно предоставения му смартфон и тъй като бил много запазен и без никакви визуални, технически или функционални недостатъци, а обявената му продажна цена била под пазарната такава за този вид и модел смартфони. както и след като бил надлежно уверен от ответника, че е „собственик“ на продаваната вещ и че „няма да има никакви бъдещи проблеми“, ищецът Д. Г. се съгласил да закупи от ответника В. В. предложения му за продажба употребяван смартфон марка „***“, модел „****“, К.т, *** вътрешна памет, с IMEI: *****. на обявената цена в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/, която ищецът заплатил на ответника изцяло и в брой в присъствие на горепосочените трима свидетели, след което получил желания смартфон. който незабавно въвел в експлоатация в мрежата на оператора „****“, като поставил и своя СИМ-карта с номер ****.

В исковата молба се твърди, че в края на месец **** г., *** на ищеца А.К. получила телефонно обаждане от п. при полицейски участък „****“ към РУ- ****, който я уведомява, че закупеният от *** й Д. К. Г. смартфон марка „***“, модел „****“ е предмет на извършена к., като за целите па образуваното по случая наказателно производство лицето следвало да предаде доброволно телефона, доколко бил обявен за издирване от действителния му собственик. На **** година, чрез Протокол за доброволно предаване от същата тази дата. полицейски орган при РУ-****, ПУ-**** е иззел гореописаният смартфон от ищеца Д. К. Г., след което същият телефон е бил 2 приобщен като веществено доказателство по образуваното по случая досъдебно производство № **г. по описа на РУ на МВР - ****, представляващо прокурорска преписка вх. № ***** г. по описа на РППловдив.

От материалите, приложени в същото ДП е било установено, че действителният собственик на процесния смартфон марка „***“, модел „***“, К.т, *** вътрешна памет е лицето Н.И.М. от гр. ****, обл. ***, който е приложил фактура и фискален бол за закупуването му и от когото на ***г. в гр. ****, обл. *** по време на работа в цех на фирма „***” същата тази вещ е била отнета без негово съгласие с намерение противозаконно да бъде присвоена - престъпление по чл.194, ат.1 от НК. Веднага след като установил, че телефона му е откраднат, Н. М. подал писмена жалба по случая до РУ на МВР гр.****, въз основа на която именно е образувано горепосоченото досъдебно производство в хода на което телефона е бил иззет от ищеца.

Ищецът посочва, че в началото на месец ****г. се провела трета среща между него и ответника в дома на последния, находящ се в село ****, община ****. На срещата ищецът Д. Г. пристигнал със своята *** - А.К., а ответникът бил със своя *** - Д. В.. Твърди, че на тази среща ищецът категорично заявил на ответника, че разваля сключената между тях покупко-продажба от ***г. и че желае връщане на изплатената на ответника в брой продажна цена за закупуване на смартфона в размер на 1300 лв., мотивирайки се с това, че ответникът В. В. не е собственик на продавания телефон, че същия е укрил обстоятелството, че е закупил телефона от заложна къща и че същата вещ вече му е била отнета за целите на образуваното наказателно производство по случая.

Твърди се, че изявлението за разваляне на неформалния по своята правна същност договор за покупко-продажба на телефона било възприето и от присъстващите на срещата *** на ищеца - А.К. и от ***та на ответника - Д.

В., който изразил пред всички присъстващи своето съгласие за възстановяване на получената от *** му сума като продажна цена за закупуване на телефона.

Въпреки изразеното съгласие от *****, ответникът В. В. категорично отказал да възстанови получената сума в размер на 1300 лв. на ищеца Д. Г., заявявайки че отговорно за това задължение с трето лице от което същия преди това закупил телефона, а именно „Заложна къща Щедрите – Хасково” ООД Бургас и която заложна къща всъщност следвало да възстанови сумата по развалената продажба на ищеца.

Излага се, че сключеният между страните договор за покупко – продажба е едностранно развален от страна на ищеца - купувач, на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД, с оглед на обстоятелството, че сключения между страните неформален договор за продажба на чужда движима вещ от *** г. няма предвиденото по закон транслативно и вещно - прехвърлително действие, доколкото процесния смартфон, предмет на същия този договор за покупкопродажба е собственост на трето лице - Н. Н. М. от гр. ****, обл. ****, както и доколкото ищецът на ****г. е бил отстранен от същата тази движима вещ, чрез нейното изземване и приобщаването й за нуждите на образуваното по случая досъдебно производство № **г. по описа на РУ на МВР - ****, 3 представляващо прокурорска преписка вх.№ ***** г. по описа на РП – Пловдив.

Моли за уважаване на предявения иск и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ответника В. В., с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва, че с купувача по сделката са осъществени две срещи. Не отговаряло на истината, твърдението, че ответникът споделил, че телефонът бил закупен преди около десет дни от негов ****, живущ в ***. Посочва, че на ищеца било обяснено, че **** на ответника проверил произхода на телефона и се оказало, че същият е произведен и закупен от ***.

Ответникът сочи, че процесният мобилен телефон е закупен от него на ****г. от заложна къща „****, като същият е бил заложен в заложната къща срещу определена сума със заложен билет № ***., като в последствие бил закупен от ответника. Твърди, че при закупуването на телефона от заложната къща при проведения разговор със служителя бил уверен, че вещта е заложена от собственик и не е предмет на престъпление, защото лицето било подписало декларация, в която е декларирало, че веща е негова и я залага, защото се нуждаело спешно от финансови средства. Лицето си е използвало телефона и нямало никакъв проблем с него. От заложната къща го уверили, че документите по залагането на веща са изрядни и ответникът решил да закупи телефона с цел лично ползване.

Посочва, че към момента на водене на преговорите за покупка не му е било известно, че продавачът не е собственик на мобилния апарат, придобил е вещта на валидно правно основание и възмездно. С оглед на горното счита, че процесният мобилен телефон е придобит от ответника на основание чл. 78, ал.

1 ЗС, както тази хипотеза е валидна и по отношение на ищеца по настоящото дело.

Възразява, че не е налице какъвто и да било влязъл в сила съдебен акт, който по безспорен начин да установи, че въпросният мобилен телефон е предмет на престъпление и че конкретно лице е извършител на това престъпление. Сочи, че подаването на сигнал до органите на полицията и дори образуването на наказателно производство по сигнала по никакъв начин не променя този факт, че не е установено престъпно деяние, което да е предпоставка за търсенето на отговорност от продавача.

В законоустановения срок по чл. 219, ал. 1 ГПК ответникът В. Д. В., с ЕГН: ********** е предявил против третото лице – помагач на ответника „Заложна къща Щедрите Хасково“ ООД, с ЕИК: 201101958 в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на третото лице – помагач да заплати на първоначалния ответник сумата от 1300 лева. /хиляда и триста лева/, представляваща заплатена от ответника в полза на ищеца при отпаднало основание сума по развален неформален Договор за покупко - продажба от ****г. за закупуване на употребяван смартфон марка „***“, модел „***“, К.т, *** вътрешна памет, с 4

IMEI: ******, собственост на трето лице , ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от получаване на отговора на исковата молба от подпомагащата страна – 06.12.2023г. до окончателното плащане на сумата.

В срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от третото лице – помагач на ответника „Заложна къща Щедрите Хасково“ ООД, с който се оспорва предявения обратен иск. Твърди се, че пасивно легитимираното като трето лице - помагач по делото „Заложна къща Щедрите Хасково“ ООД не може и не следва да бъде конституирана като такова само въз основа на качеството и на продавач на заложена вещ, която се е оказала предмет на рестъпление и поради нежелание или бездействие на приобретателя по сделката - купувачът - ищец Д. Г. се е стигнало до нейното евинциране, доколкото ищецът е могъл на основание чл. 78, ал. 1 ЗС да възрази и да откаже да предаде закупения от него мобилен телефон, тъй като в качеството му на добросъвестен приобретател може да се позове на правото да задържи закупената вещ, а правоимащият да насочи претенцията си към заложилия вещта в заложната къща – М. К. Г..