Решение № 161 от 13.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Ботевград, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20241810102337 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на „фирма“ ООД, АДРЕС, чрез адв. Й. Д. П.-К., АДРЕС срещу „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, АДРЕС, с правно основание чл. 124, ал. 2, чл. 266 ЗЗД, съотв. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на „фирма“ ООД се твърди, че: Между него като изпълнител и ответното дружество, „ФИРМА“ ЕООД, като възложител бил сключен договор за изработка за техническо обслужване и ремонт на тежкотоварни превозни средства срещу възнаграждение. В изпълнение на поръчка изпълнителя извършил МПС „Мерцедес Ню Акторс 1845“, с рег. № №, за което издал Фактура № 5476/15.04.2024 г. и я изпратил на възложителя за сумата от 4 545.83 лв. Плащане обаче не било постъпили, поради което ООД предявило процесния иск, с който иска Ботевградския районен съд (БРС) да осъди ЕООД да му плати сумата от 4 545.83 лв. за възнаграждение по процесния договор и сумата от 418.04 лв. за обезщетение за законна лихва от 16.04.2024 г. до 13.12.2024 г. Претендират се и разноски.

На ответника „ФИРМА“ ЕООД е връчен препис от ИМ, но той не е подал отговор в срока по чл. 133 ГПК.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС намира, че е сезиран с осъдителен иск (ОИ) на „фирма“ ООД срещу „ФИРМА“ ЕООД, с който се иска от съда от ООД да осъди ЕООД да му плати сумата от 4 545.83 лв. на основание чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за възнаграждение по договор за изработка и сумата от 418.04 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава поради неплащане на възнаграждението в срок. Ответникът не взема становище по иска.

1

От приложените по делото писмени доказателствени средства: (1) Сервизна карта от 30.03.2024 г., (2) Фактура № 000005476/15.04.2024 г., (3) Имейл-съобщение от 15.04.2024 г. до „ФИРМА" ЕООД, (4) Извлечение от банкова сметка на „ФИРМА“ ООД за постъпилите суми от „ФИРМА“ ЕООД, (5) Фактура № 1000005437/20.03.2024 г., (6) Сервизна карта от 20.03.2024 г., (7) Имейл-съобщение от 20.03.2024 г. до „ФИРМА“ ЕООД, (8) Имейлкореспонденция, с която е напомняно на „ФИРМА“ ЕООД за неплатените фактури, (9) Покана за доброволно изпълнение до „ФИРМА“ ЕООД, следва, че:

Първо, между „фирма“ ООД като изпълнител и „ФИРМА“ ЕООД като възложител е бил сключен договор за изработка за в техническо обслужване и ремонт на тежкотоварни превозни средства срещу заплащане на възнаграждение (чл. 258 и сл. ЗЗД). Второ, изпълнителят е изпълнил задължението да извърши съответната работа, като е ремонтирал МПС „Мерцедес Ню Акторс 1845“, с рег. № №, за което вземане е издадена Фактура № 5476/15.04.2024 г. (чл. 261, ал .1 ЗЗД). Трето, работата е била приета от възложителя, на когото е била връчена посочената фактура, но той не е възразил срещу работата (чл. 264, ал.

1 ЗЗД), като бездействието му (т. е. невъзразяването срещу работата) се приравнява на приемането й (чл. 264, ал. 3 ЗЗД). Одобрението на работата е направило вземането на изпълнителя за плащане на възнаграждението му изискуемо (чл. 261, ал. 1, изр. 1 ЗЗД; Р. № 235/09.01.2018 г. по т. д. № 726/2017 г. и Опр. № 390/19.06.2018 г. по т. д. № 197/2018 г. на II т. о. на ВКС). С настъпването на изискуемостта на главното вземане и неплащането му, за което няма доказателства по делото, възниква задължение за плащане на законна лихва (чл.

86, ал. 1 ЗЗД).

При този изход на делото право на разноски има ищцовото дружество срещу ответното (чл. 78, ал. 1 ГПК): за ДТ за обезпечение – 40 лв., за адвокатско възнаграждение в обезпечително производство – 400 лв., за ДТ в исково производство 198.55 лв., за адвокатско възнаграждение в исковото производство – 796 лв.; или всичко в общ размер на 1 434.55 лв.

Искането за присъждане на разноски с изпълнителния процес, образуван по обезпечителната заповед, е неоснователно, защото тези разноски следва да се претендират в производството пред съдебния изпълнител. съд

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Ботевградският районен РЕШИ:

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД, ЕИК: ЕИК, АДРЕС, да плати на „фирма“ ООД, АДРЕС, сумата от 4 545 (четири хиляди петстотин четиридесет и пет) лева и 83 ст. за възнаграждение по договор за изработка за техническо обслужване и ремонт на МПС „Мерцедес Ню Акторс 1845“, с рег. № №, за което вземане е издадена Фактура № 5476/15.04.2024 г.: чл. 266, ал. 1 ЗЗД; ведно със законната лихва за забава върху главницата в размер на 418 (четиристотин и осемнадесет) лева и 4 ст. за периода от 16.04.2024 г. до 13.12.2024 г.: чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ФИРМА“ ЕООД да плати на „фирма“ ООД сумата от 1 434 (хиляда четиристотин тридесет и четири) лева и 55 ст. за съдебно-деловодни разноски: чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

2