Определение № 1368 от 18.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1368 гр. Бургас, 18.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева С.а

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20242100601393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Л. Т. от АК - София, в качеството му на защитник на обвиняемия Д. С. С., срещу определение № 2166/09.09.2024 г., постановено по ЧНД № 3524/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на адв. Т. за изменение на прокурорското постановление относно основанието за прекратяване на наказателното производство.

По делото е постъпила и жалба от „Х.-Т.-С“ АД, представлявано от управителя Е.З.

Б., чрез адв. М. С. от АК – Бургас, срещу определение № 2166/09.09.2024 г., постановено по ЧНД № 3524/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено постановление на прокурор при Районна прокуратура - Бургас от 13.08.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 56/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас, пор. № 2382/2017 г., вх. № 5422/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, водено срещу Д. С. и Г. Д. с обвинение за престъпление по чл. 323 от НК, поради липса на осъществен престъпен състав по този текст, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В жалбата на адв. Л. Т. от АК - София се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, свързани с основанието за прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че с обжалваното постановление наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, без обаче да е конкретизирано по кое предложение, а при наличие на противоречие в мотивите относно основанието за прекратяване, безспорно е налице правен интерес от обжалване на постановлението. Застъпва се становище, че правилното основание за прекратяване на наказателното производство е по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. първо от НПК, а именно поради липса на извършено съставомерно деяние. В тази връзка се отправя искане до съда за отмяна на определението на БРС и връщане на делото на друг състав на районния съд за произнасяне по постъпилата жалба.

С жалбата на адв. М. С. от АК – Бургас се поддържа, че оспореното определение на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с процесуалния закон. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че изложената в прекратителното 1 постановление фактическа обстановка не почива на събрания по делото доказателствен материал. Не са анализирани подробно и детайлно всички събрани по делото доказателства, не са отчетени противоречията между тях, поради което необоснован се явява изводът за недоказаност на повдигнатото обвинение. Не са изпълнени и указанията на БРС, дадени с определение от 05.01.2023 г., постановено по ЧНД № 4311/2022 г., потвърдено с определение от 24.03.2023 г. по ВЧНД № 151/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас при повторното произнасяне на прокурора. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение на БРС и постановяване на ново, с което да се отмени постановлението и да се върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените с жалбите оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Жалбите са подадени в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 НПК от процесуално легитимирани субекти и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни. Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство № 56/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас, пор. № 2382/2017 г., вх. № 5422/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас е образувано на 08.08.2017 г. за това, че в периода от 20.06.2017 г. до 02.08.2017 г. на къмпинг „К.“, находящ се в землището на гр. Созопол, самоволно, не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо действително или предполагаемо право, като случаят не е маловажен – престъпление по чл.

323, ал. 1 от НК.

Към наказателна отговорност са привлечени лицата Г.Д. Д., ЕГН ********** и Д. С.

С., ЕГН **********, като са им предявени обвинения, както следва:

По отношение на Георги Дамянов: за това, че в периода от 19.06.2017 г. до началото на месец август 2017 г. на територията на къмпинг „К.“, находящ се в землището на гр. С., в съучастие като съизвършител с Д. С. С., ЕГН ********** и лица с неустановена самоличност – охранители към „Д. Г.“ ООД, гр. София, самоволно, не по установения от закона ред – предявяване на иск пред съответния съд за предаване на имота от наемодателя по чл. 228 от ЗЗД или подаване на заявление по чл. 417, т. 3 от ГПК, е осъществил едно оспорвано от другиго – от „Х.Т.С“ АД, ЕИК ******, представлявано от Е.З.Б., със свое предполагаемо право на ползване на къмпинг „К.“ /в качеството му на едноличен собственик и управител на „Д. Е. Д. – **“ ЕООД/, на основание на договор за наем от 09.05.2016 г., сключен между „Х.-Т.-С“ АД, ЕИК ***** и „Д. Е.Д.– **“ ЕООД, ЕИК ******, като влязъл във владение на имота, въпреки изричното противопоставяне на Е. Б., като случаят не е маловажен и деянието е осъществено чрез сила и заплаха – престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 от НК.

По отношение на Д. С.: за това, че в периода от 19.06.2017 г. до началото на месец август 2017 г. на територията на къмпинг „К.“, находящ се в землището на гр. Созопол, в съучастие като съизвършител с Г. Д. Д., ЕГН ********** и лица с неустановена самоличност – охранители към „Д. Г.“ ООД, гр. София, самоволно, не по установения от закона ред – предявяване на иск пред съответния съд за предаване на имота от наемодателя по чл. 228 от ЗЗД или подаване на заявление по чл. 417, т. 3 от ГПК, е осъществил едно оспорвано от другиго – от „Х.-Т.-С“ АД, ЕИК *****, представлявано от Е. З. Б., със свое предполагаемо право на ползване на къмпинг „К.“ /в качеството му на едноличен собственик и управител на „Д. Е. Д.– **“ ЕООД/, на основание на договор за наем от 09.05.2016 г., сключен между „Х.-Т.-.“ АД, ЕИК ***** и „Д. Е. Д. – **“ ЕООД, ЕИК ****, като влязъл във владение на имота, въпреки изричното противопоставяне на Е. Б., като случаят не е маловажен и деянието е осъществено чрез сила и заплаха – престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 от НК.

В хода на проведеното разследване са разпитани множество свидетели, назначени и изготвени са експертизи, приобщени са многобройни писмени доказателства.

След приключване на разследването, с постановление от 03.10.2022 г. на прокурор 2 при Районна прокуратура - Бургас, наказателното производство по ДП № 56/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас, пор. № 2382/17 г., вх. № 5422/2017 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да постанови посочения акт, прокурорът е приел, че наличните доказателства не са достатъчни, за да подкрепят по безусловен и безпротиворечив начин извод за извършено престъпление по чл. 323, ал. 5 от НК. Материали от делото са отделени и изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура - Бургас с оглед преценка за евентуално осъществен престъпен състав по чл. 213а, ал. 3, т. 5 и т. 6 от НК.

По реда на съдебния контрол по чл. 243, ал. 4 НПК, с определение № 43/05.01.2023 г., постановено по ЧНД № 4311/2022 г. по описа на РС - Бургас, потвърдено с определение № 297/24.03.2023 г. по ВЧНД № 151/2023 г. по описа на ОС – Бургас, постановлението е отменено и делото е върнато на прокурора със задължителни указания по прилагането на закона.

След проведено допълнително разследване и неуважено искане на адв. М. С. – процесуален представител на „Х.-Т.-С“ АД за отвод на наблюдаващия делото прокурор, с постановление от 13.08.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, наказателното производство по посоченото по-горе досъдебно производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът отново е приел, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи единствен и обоснован извод, че обвиняемите са осъществили състава на престъплението по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 от НК.

Постановлението на прокурора е обжалвано от адв. Л. Т. от САК, защитник на обв.

Д. С., както и от Е. Б. лично и като представител на ощетеното юридическо лице „Х.-Т.С“АД, чрез адв. М. С. от БАК, пред първоинстанционния съд, който в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 6 от НПК е постановил определение, с което е оставил без разглеждане жалбата на адв. Т. и е потвърдил атакувания прокурорски акт.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел жалбата на адв. Т. за недопустима, като е направил извод, че не е налице правен интерес от обжалване на прекратяването на наказателното производство, когато е на реабилитиращо основание по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В определението си съдът е изложил приетите за установени фактически положения и се е солидаризирал с изводите на прокурора, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован и несъмнен извод относно извършено от обвиняемите престъпление по чл. 323, ал. 5, вр. ал. 1 НК.

Застъпените в горния смисъл съображения на първостепенния съд в насока обоснованост и законосъобразност на прокурорския акт, настоящият състав на въззивната инстанция не споделя.

Съдебният контрол спрямо постановлението на прокурора е ограничен в пределите на чл. 243, ал. 5 от НПК относно неговата обоснованост и законосъобразност.

Компетентността на съда обхваща преценка относно процесуалната законосъобразност на проведеното разследване (дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно, в съответствие с изискванията на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НПК). На следващо място задължително следва да бъде преценено дали установените от прокурора в прекратителното постановление фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал, т.е. дали постановлението е обосновано. Освен това на задължителна оценка подлежи и законосъобразността на постановлението за прекратяване дали правилно е приложен материалният закон.

С оглед на така очертаните предели на компетентността на съда в процедурата за съдебен контрол върху правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство, въззивният съдебен състав счита, че атакуваното определение е неправилно, тъй като потвърденото с него постановление на прокурор от РП - Бургас е необосновано и незаконосъобразно, постановено без да са събрани и проверени всички възможни 3 доказателства, относими към предмета на доказване по делото.

Решаващите изводи на прокурора, в насока, че от събрания по делото доказателствен материал не може по категоричен начин да се направи единствено възможен и обоснован извод за извършено престъпление по чл. 323, ал. 5 от НК, са направени в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13 от НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 от НПК/.

След извършена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, въззивната инстанция намира за установени следните, значими за правилното решаване на делото факти:

Дружеството „Х.-Т.-С“ АД, гр. София, ЕИК ****, е собственик на туристически обект в къмпинг „К.“, представляващи терен от пет поземлени имота с обща площ от 33 361 кв.м., включващи мотел с рецепция, бунгала, санитарни възли.

На 05.01.2015 г. между „Х.-Т.-С“ АД и „Т. Р. Х.“ ЕООД, ЕИК **** /с предишно наименование „С. и.“ ЕООД/ е сключен договор, съгласно който акционерното дружество държи и ползва туристическия обект за извършване на търговска дейност на територията на къмпинга, доколкото „Т. Р. Х.“ ЕООД притежава изискуемия за това лиценз за хотелиер и туроператор, издаден от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Всички категоризации на обектите в къмпинга на „Т. Р. Х.“ ЕООД са издадени от Община Созопол.

Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efb89289-8c76-4df1-ae1b-c2469207665d