Решение № 743 от 01.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София, 23.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000502967 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 5528/22 г. по описа на СГС. С рeшение по делото 4815/15.09.23 г. СГС е приел, че твърденията на ищеца от исковата молба за продължителност на наказателното разследване и пораждащо отговорност поведение на ответника – Прокуратура на РБългария, поддържал незаконно обвинение, не са доказани (въпреки дадените в тази насока от СГС указания) и е отхвърлил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди като недоказан.

С въззивната жалба се иска приобщаване на материалите по нохд 10663/16 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав, и след установяване доказаността на твърденията на ищеца, отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения иск.

В производството пред САС е изискано и приобщено цитираното нохд.

Тъй като обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, САС дължи произнасяне с оглед твърденията за неправилност на постановения съдебен акт, съдържащи се във въззивната жалба.

Въз основа доводите на страните и наличния доказателствен материал, САС приема следното:

С исковата молба ищецът търси обезвреда за неимуществени вреди – притеснения и ограничения в начина му на живот поради проведено срещу него наказателно преследване. Исковата сума за обезвредата възлиза на 50 000 лв. Заявени са и имуществени вреди в размер на 2 600 лв. - адвокатски хонорари, заплащани в различните фази от наказателния процес.

Видно от приложеното нохд се установява достоверност на твърденията на ищеца, че срещу него било повдигнато обвинение на 21.03.12 г. за престъпление по чл.

201, пр.1 и 2, вр. чл. 26, ал.1 НК (за това, че като длъжностно лице – консултант 1 промотър на мобилни телефони, е присвоил през период от време, визиран от ответника, 17 бр. мобилни апарати, продавани в заложна къща за общата сума от 12 246 лв.). Мярката за неотклонение била парична гаранция в невисок размер (500 лв.).

На 14.03.13 г., въз основа на внесен в съда обвинителен акт, е образувано нохд 17 640/13 г. по описа на СРС, приключило с оправдателна присъда, съответно протестирана от СРП. Заради установени процесуални нарушения делото било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на преобразуваното под № 10663/16 г. нохд са проведени 23 съдебни заседания и производството е приключило с повторна оправдателна присъда, отново протестирана от СРП.

Окончателното решение е на СГС по внохд 3974/21 г. С него се потвърждава оправдателната присъда, постановена от СРС.

Горното обосновава извода, че общата продължителност на наказателното производство е над 10 г. и ответникът е проявил настойчивост в поддържането на обвинение, респ. протестиране на оправдателните присъди.

Последните от своя страна окачествяват обвинението като незаконно, източник на визираната от ЗОДОВ отговорност.

Видно от протокола от осз от 06.04.23 г., по делото са събрани гласни доказателства (св. Фитов, л. 72), установяващи емоционалната реакция на ищеца след повдигане на обвинението. Той се боял за работата си (бил търговец), прекъснал следването си, за да може да се явява на назначени процесуално-следствени действия, тревожел се че няма да може да издържа желано от него и приятелката му дете, ако бъде осъден.

По делото са представени неоспорени от ответника писмени доказателства за сключени от ищеца и адв. И. А. договори за правна помощ срещу хонорари 250 лв. (л.

41), 750 лв. (л.42), 1 600 лв. (л.43) – общо 2 600 лв. Последният абзац от всеки от договорите за правна помощ инкорпорира разписка за заплащане на сумата от възложителя.

При преценка размера на дължимото обезщетение настоящият състав приема, че такова в размер на 10 000 лв. би възмездило вредите от неимуществено естество, понесени от ищеца. Основание за определяне на размера на обезщетението е продължителността на воденото наказателно производство, при което Прокуратурата е проявила изключителна настойчивост при поддържане на обвинението (едва пред въззивния съд е направено изявление, че не се поддържа заявения протест на оправдателна присъда). Текстът от НК, по който е бил обвинен ищецът, предвижда наказание лишаване от свобода над 5 г. Ищецът към момента на водене на производството е бил млад човек и ноторно ограниченията в начина на живот (с оглед воденото разследване и взетата мярка за неотклонение) в младежка възраст се понасят по-трудно, отколкото в зряла възраст. Предвид липсата на дълъг трудов стаж ищецът е бил в ситуация на изграждане на име пред работодателите и клиентите, а огласяването на обвинението би могло да доведе до създаване на неприемливо обществено мнение.

Настоящият състав приема, че воденото производство не се е отразило на личния живот на ищеца и загубата на дете в неонатална фаза не е в причинна връзка с поведението на ответника. Не е в такава връзка и утвърденото с исковата молба обстоятелство на прекъснато следване. Като неподлежащи на доказване САС третира личните притеснения на ищеца за бъдещето (собствено и на семейството му), загубата на вяра в справедливостта и институционната защита на правата на гражданите, страха при осъдителна присъда да не бъде лишен да упражнява професия, свързана с боравене с парични средства, срама от обстоятелството, че човек с чисто съдебно минало е подложен на наказателно преследване.

2

Доказана е претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за адвокатска защита през време на протичане на наказателния процес, и искът в тази негова част следва да се уважи.

Предвид различните изводи на САС относно доказаността на предявения иск, постановеното решение с отхвърлителен диспозитив следва да се отмени до сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 2 600 лв. – такова за имуществени вреди. В останалата му отхвърлителна част решението следва да се потвърди.

Основателността и доказаността на главния иск обосновава основателност на акцесорния такъв. На основание чл. 86 ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва от 20.01.22 г. до изпълнение на задълженията.

Поради липса на претенция за присъждане на разноски за водения граждански процес, САС не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 4815/15.09.23 г., постановено по гр.д. 5528/22 г. по описа на СГС до сумата от 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху всяка от главниците, считано от 20.01.22 г. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Т. П. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди поради незаконно обвинение в размер на 10 000 (десет хиляди) лв., ведно със законната лихва от 20.01.22 г. и такова за имуществени вреди – разноски за адвокатска защита в размер на 2 600 (две хиляди и шестстотин) лв., ведно със законната лихва от 20.01.22 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3