Решение № 1346 от 18.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1346 гр. Варна, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 2023311011***4 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищецът по делото - О. А. представлявана от Кмета на О. А. - инж. А. К. С., със служебен адрес за призоваване : *** е сезирал РС Варна с искова молба, предявена в съда на 12.09.2023 г. против ответника Е. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***.

Предявения по делото отрицателен установителен вещен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и посочена от ищеца цена на иска 27.50 лв.

Исковата си молба ищецът О. А. е основал на следните фактически и правни твърдения:

О. А. твърди, че се легитимира като собственик на недвижим имот представляващ ПИ № *** по КК и КР на местност „К.“, землище с. О., О. А., област Варна, (съответстващ на имот по КВС № ***, който е образуван след разделянето па ПИ № ***), вид територия Земеделска, категория седма, НТП , Изоставена орна земя, целия с площ 3820 кв.м , при граници : ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ №***.

Правото на собственост на О. А. произтичало ех lege, по силата на правната норма на чл. 19 от ЗСПЗЗ, в редакциите на тази разпоредба, действали до изменението в ДВ,бр.

13/2007г.

Проследени хронологично, текстовете на чл. 19 от ЗСПЗЗ, от обнародването на разпоредбата в ДВ, бр. 17/1991 г., гласели следното, цитира ищецът: чл. 19. (Обн.ДВ, бр. 17 от 1991 г.) Земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците, се включва към общинския поземлен фонд. ; чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 98 от 1997 г.) Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на 1 собствениците. След изтичането на 10-годишен срок земите стават общинска собственост.; чл. 19. (Доп. - ДВ, бр. 99 от 2002 г.) Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След изтичането на 10 годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.

Ответникът по иска, без наличието на правно основание, твърди О. А. , че претендира, че е собственик на описания по-горе имот, като оспорвал собствеността на О.

А..

Ответникът се позовавал на Нотариален акт ***, с който К. Д. К. прехвърлила, чрез покупко - продажба, на Е. С. С., собствения си недвижим имот, придобит в индивидуална собственост, а именно ПИ № *** по КК и КР на землище с. О., местност „К.“, О. А..

От своя страна, твърди в исковата молба О. А., че К. Д. К. придобила имота, посредством покупко - продажба от Е. С. С. (ответника) и А. Р. Д., извършена с нотариален акт ***.

На 26.01.2009 г., Е. С. С. и А. Р. Д. придобивали ПИ № *** (получен от разделянето на ПИ № ***) чрез даР.е от П. Д. П..

На 0***г. П. Д. П. придобил имот № *** (получен от разделянето на ПИ № ***) чрез даР.е от Д. Т. К. и Т. Д. К..

През 2007г. от Д. Т. К., като наследник на П. Т. А. (бивш жител на с. ***) била предявена искова молба по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, по която било образувано гражданско дело ***4 по описа на Районен съд - Варна за 2007г., с искане да се приеме за установено, че наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят собствеността върху 4 ниви в землището на с. О., с обща площ 48.500дка, подробно изброени в исковата молба както следва:

Нива с площ от 6,800 дка, находяща се в местност „***“, попадаща в масив *** по КВС на землище с. О.;

Нива с площ от 17,70 дка, находяща се в местност „***“, попадаща в масив *** по КВС на землище с. О.;

Нива с площ от 10,00дка, находяща се в местност „***“, попадаща в масив *** по КВС на землище с. О.;

Нива с площ от 14,00 дка, находяща се в местност „***“, попадаща в масив *** по КВС на землище с. О.;

В рамките на съдебното дело, сочи ищецът в исковата си молба, съдът установил, че П. Т. А. е собственик на претендираната земеделска земя по силата на продажба, обективирана в нотариален акт ***, *** регистър ***, дело № *** г. Съдът установил още, че имотите са внесени в ТКЗС, поради което наследниците на П. Т. А. имат право да възстановят правото си на собственост върху тях. В съдебното производство била назначена и изготвена съдебно - техническа експертиза (СТЕ), според заключението на която всички 2 заявени за възстановяване ниви попадат в землището на с. О. и представляват незастроени земеделски земи. Вещото лице установило още, че процесните имоти съществуват на място.

Съгласно чл. 10а, ал.1 от ЗСПЗЗ, сочи О. А., че възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или е възможно да бъдат установени тоест възстановяването следва да се извърши в местностите в землището на с. О., в които попадали притежаваните съгласно нотариалния акт от 1942 г. земеделски земи, а именно: местност „***“, „***“, „***“ и „***“.

След постановяване на съдебно решение №3/02.01.2008г. от Общинска служба „Земеделие“ - А., твърди ищецът, че бил е издаден Протокол № 14756/01.08.2008г., с който се признава и определя за възстановяване на наследниците на П. Т. А. правото на собственост върху земеделски земи, така както са посочени в исковата молба с обща площ 48,500дка. На 27.08.2008г. от Общинска служба „Земеделие“ - А. сочи още О. А. , че било издадено Решение № 23-1, с което на П. Т. А. (бивш жител на с. ***) се възстановява правото на собственост върху 7 имота, с обща площ 52,528дка. както следва : изоставена нива с площ от 1,825 дка, находяща се в местност „К.“, представляваща имот №*** ; изоставена нива с площ от 9,093 дка, находяща се в местност „К.“, представляваща имот №***; изоставена нива с площ от 0,606 дка, находяща се в местност „К.“, представляваща имот №***; нива с площ от 16,436 дка, находяща се в местност „К.“, представляваща имот № ***; изоставена нива с площ от 1,222 дка, находяща се в местност „К.“, представляваща имот №***; изоставена нива с площ от 22,720 дка, находяща се в местност „К.“ , представляваща имот № ***; (в последствие разделен на четири отделни имота №, № *** (процесния), *** , *** и ***). изоставена нива с площ от 0,626 дка, находяща се в местност „К.“, представляваща имот № ***;

От изложеното по-горе, твърди О. А., че било видно, че с Решение № 23-1 от 27.08.2008 г. на Общинска служба „Земеделие „- А., на наследниците на П. Т. А. било предоставено право на собственост върху такива земеделски земи, които нито по площ, нито по местонахождение съответствали на притежаваните, респ. заявените такива за възстановяване с исковата молба и тези, описани в диспозитива на съдебното решение по гражданско дело ***4/2007г.По цитираното дело, безспорно за О. А. било установено, че П.

Т. А. притежавал имоти в местности „***“, „***“, „*** „ и „***“, а не в местност „К.“ .

Самият ищец по гр. дело ***4/2007г. - Д. Т. К. (впоследствие продавач на процесния имот) 3 към исковата си молба от 2007г. приложил нотариален акт от 1942 г. на своя наследодател П. Т. А. и заявил, че притежаваните имоти са в местности в землището на с. О. - местности „***“, „***“, „***“ и „***“ и никога не бил заявявал за възстановяване притежавани имоти в местност „К.“.

Твърди се от О. А., че имот представляващ ПИ № *** по КК и КР на местност „К.“, землище с. О., О. А., област Варна, (съответстващ на имот по КВС № ***, който е образуван след разделянето на ПИ № ***), вид територия Земеделска, категория седма, НТП изоставена орна земя, целия с площ 3820 кв.м., при граници: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № *** не е собственост на ответника Е. С. С., тъй като никой от неговите праводатели не бил собственик, а никой не можел да прехвърля това, което няма.

Твърди се още от ищеца, че нито ответника Е. С., нито някой от неговите праводатели, са владели някога този имот.

Правния интерес от завеждането на настоящия съдебен иск ищецът основава на обстоятелството, че ПИ № *** по КВС на землище с. О., съответстващ на ПИ № *** по КК и КР на землище с. О. е собственост на О. А., на основание чл.19 от ЗСПЗЗ.Издадения Нотариален акт №***, *** peг. № ***, дело № *** от ***г., с който Е. С. придобива процесния имот, сочи ищецът, че препятства упражняването правото на собственост на О. А..

Предвид изложеното, О. А. счита, че е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен по общия исков ред.

При тези твърдения и ищецът е отправил искането си до съда :

Да бъде постановено съдебно Решение, с което да бъде прието за установено в отношенията между О. А. (ищец) и Е. С. С. (ответник), че последния не е собственик на следния недвижими имот, представляващ ПИ № *** по КК и КР на местност „К.“, землище с. О., О. А., област Варна, (съответстващ па имот по КВС № ***, който е образуван след разделянето на ПИ № ***), вид територия Земеделска, категория седма, НТП Изоставена орна земя, целия с площ 3820 кв.м., при граници : ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ № ***.

В условията на обусловеност от уважаване на предявения иск, ищецът е отправил несамостоятелно по характер искане - да бъде отменен нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот ***, *** peг. № ***, дело №*** от ***г. (В изпълнение на дадените от съда указания с проекта за доклад по делото, в първото о.с.з. ищецът О. А. е оттеглил така нареченото обусловено искане ). В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил и доказателствени искания. С писмена молба от 06.10.2023 г. ищцовата страна, в изпълнение на дадените й от съда указания е представила доказателства за вписване на исковата молба в АВ СВ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. С. С. , чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат от АК Варна Д. С. Д., със съдебен адрес: *** (тел. ***) e депозирал писмен отговор на исковата молба, регистриран във ВРС с номер 4

85040/13.11.2023 г.

В отговора на искова молба ответникът оспорва исковата молба в цялост, като твърди че е собственик по силата на покупко-продажба и на осъществено добросъвестно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралните регистри /КККР/, одобР. със Заповед ***0-574/15.09.2013 г. на ИД на АГКК последно изменение на КККР,засягащо имота от 08.07.2016 г., находящ се в с.О., О. А., област Варна, в.з. ***, местност „К.“, с площ 3820 кв. м , трайно предназначение на територията -земеделска, с начин на трайно ползване - изоставена орна земя, с номер по предходен план: ***, при граници / съседи - имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.

Ответникът оспорва и допустимостта и основателността на иска.

По допустимостта на иска, в отговора на искова молба е застъпено следното становище:Според ответника така предявения иск е недопустим поради нередовност на исковата молба . Съгласно нормата на чл.127, ал.1, т.3 от ГПК ищецът бил длъжен да посочи цената на иска.Такава, макар и посочена в исковата молба, твърди ответника, че била силно занижена, поради което и била налице нередовност на исковата молба.Позовавайки се на нормата на чл. 70, ал.1 ГПК , цитирайки цената на иска 27.50 лв., ответникът отчита че ищецът сам е посочил цена на иска на база определена от ищеца О. А. данъчна оценка на имота. За сравнение : 7 години по-ранно отново ищеца - О. А. , твърди ответника, че издала данъчна оценка на процесния имот в размер на 201.10 лева, което било видно от приложения към исковата молба нотариален акт ***, *** рег. № ***, дело №*** от ***г. с който К. Д. К. прехвърлила, чрез покупко-продажба, на Е. С. С. собствения си недвижим имот, придобит в индивидуална собственост, а именно ПИ № *** по КККР на землище с.

О., местност „К.“, О. А..Очевидно намира ответника несъответствието на определената от ищеца - О. А. данъчна оценка на имота, въз основа на която била определена цената на иска.

С оглед горното, ответника е навел възражение по чл.70, ал.1, изр.второ от ГПК , като твърди , че налице несъответствие на указаната от ищеца цена на иска с действителната такава. В случая реалната оценка на процесния имот заявява ответника, че е много повисока, както и че многократно надвишава определената от О. А. данъчна оценка на имота.