Решение № 19226 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19226 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20251110154495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. П. С., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответницата съответно за сумата от 1557,67 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди и на услуга дялово разпределение през периода от 1.05.2014г. до 30.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********, аб.№ ******, и за сумата от 112,75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 9.11.2016г., които вземания са предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 66371/2016г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че в качеството си на ползвател на процесния топлоснабден имот ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за имота е доставяна топлинна енергия, цената за която съгласно приложимите Общи условия е платима в 30-дневен срок от датата на публикуване на данни за дължимите суми на интернет страницата на продавача. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в 1 края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на консумираната топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва след изтичане на установения в Общите условия падеж. Навежда, че за непогасените задължения срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае вземанията му за исковите суми, както и претендира сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове по подробно изложени доводи. Оспорва наличието на договорно правоотношение, което ищецът сочи като източник на вземанията си. Оспорва количеството потребление на топлинна енергия да възлиза на начислената от ищеца стойност. Оспорва да е била поставена в забава за плащане. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Видно от приложените материали по ч.гр.д.№ 66371/2016г. по описа на СРС, 44 с-в, по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу С. П. С. е издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.) ответницата – длъжник по заповедта е възразила, оспорвайки изцяло вземанията, поради което на заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК. В рамките на законоустановения едномесечен срок от съобщението за указанията на съда ищецът е предявил исковете си за установяване на оспорените вземания, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността на предявения главен иск се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, по което през исковия период ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в количество, за което е начислена претендираната цена, при дялово разпределение от избран търговец, и неизпълнение в срок насрещното задължение на ответницата за плащане стойността на потреблението и на услугата дялово разпределение.

Съгласно чл. 153 ЗЕ насрещна страна (купувач) по правоотношението с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия са собствениците и 2 титулярите на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, които се явяват потребители на топлинна енергия и като такива са задължени да заплащат нейната цена. Този кръг от лица законът определя като битови клиенти на топлинна енергия – лица, купуващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди, съгласно дефинитивната норма на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Посочените разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Съгласно чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правоотношението по продажба на топлинна енергия се регламентира от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, които влизат в сила 30 дни след публикуването им най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като не се изисква писменото им приемане от клиентите купувачи.

По аргумент от визираните законови норми договорът между топлопреносното предприятие и собственикът, респ. вещният ползвател на топлоснабден имот е уреден като договор, сключен при Общи условия, без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, обективирани в писмена форма. Този договор обвързва по силата на закона лицето, което съгласно нормативната дефиниция се явява потребител на топлинна енергия. В този смисъл фактът на топлоснабдяване на имота и установеното качество на ползвателя му като потребител на топлинна енергия са достатъчни да се приеме наличието на възникнало договорно правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет продажба на топлинна енергия.

Следва да се отбележи, че в Тълкувателно решение от 17.05.2018г., постановено по тълк.дело № 2/2017г., ОСГК на ВКС приема, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Съобразно посоченото решение, задължително за съдилищата, в случаите, когато ползването на топлоснабдения имот е предоставено на трето лице по силата на облигационно правоотношение и ползвателят е сключил с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия, тогава той, а не титулярът на вещно право върху имота, се явява потребител на топлинна енергия и дължи цената за топлофикационната услуга през времетраенето на този договор. Така даденото разрешение признава възможността облигационната връзка с топлопреносното предприятие да възникне и с лице извън кръга на определените в закона, след изрично съгласуване насрещните волеизявления на страните.

В случая от констатациите на приетата съдебно-техническа експертиза, чието 3 заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, се установява, че недвижим имот, съставляващ апартамент № 21 в гр. София, ******* се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за същия при ищцовото дружество е открита партида с аб.№ ******. Видно от представен по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 42, том LXXXIX, нот.дело № 19176/1992г. на нотариус В.А., по силата на договор за дарение от 25.11.1992г. С. П. С. и съпругът й В.Р.С. са дарили на А.В.С. процесния имот, притежаван от тях в режим на СИО, запазвайки си пожизнено вещно право на ползване върху него. По данни от представено удостоверение за наследници на В.Р.С. същият е починал на 20.09.1996г., като със смъртта му се явява прекратено учреденото му право на ползване. По отношение на ответницата С. П. С. не се твърди и не са представени доказателства за последващо прекратяване правото й на ползване на някое от законовите основания, поради което съдът приема, че в рамките на исковия период ответницата е била единствен вещен ползвател на имота.

Като доказателство по делото е приета молба-декларация от 11.09.2002г., подадена от А.В.С. до топлопреносното дружество с искане да бъде вписана като титуляр на партидата за процесния имот, водена до този момент на В.Р.С., легитимирайки се като собственик на имота и декларирайки, че ползва същия за жилищни нужди заедно с членовете на семейството си. От представените изравнителни сметки, съобщения към фактури и формуляри за главен отчет и съгласно изводите на вещото лице-топлотехник, изследвал месечно издаваните за потребената топлинна енергия фактури, се установява, че през исковия период партидата се води на името на А.В.С., като няма данни за промяна в титулярството й в рамките на този период. Тези данни сочат, че партидата на имота не е открита служебно с титуляр А.В.С., а заведена на нейно име въз основа на подадената от нея молба-декларация.

Тази молба всъщност обективира отправено до топлопреносното предприятие предложение за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за имота, което ищецът е приел, предвид данните, че е променил титулярството на партидата, а това сочи на постигнато съглашение облигационната връзка да възникне с нея, въпреки наличието на учредено вещно право на ползване върху имота. Следователно, при така установените данни и по аргумент от приетото във визираното по-горе ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че качеството потребител на топлинна енергия през исковия период е имала А.В.С., която е встъпила по своя воля като страна-купувач по продажбеното правоотношение с ищеца, замествайки ответницата вещен ползвател като задължено съгласно закона лице.

По изложените съображения и в приложение на последиците от разпределение тежестта на доказване между страните съдът намира, че не се установява релевантното качество на ответницата като потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, обуславящо възникването и съществуването на облигационна връзка между нея и 4 ищеца по договор за продажба на топлинна енергия. При извода, че страните не са били обвързани от спорното договорно правоотношение, не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата за неизпълнени задължения по същото. Следователно предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия и на услуга дялово разпределение подлежи на отхвърляне като неоснователен. При този извод с оглед акцесорния му характер неоснователен се явява и иска с предмет вземането за мораторна лихва.

По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответницата, която не доказва сторени разноски.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Н., предоставил на ответницата безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Същото съдът определя в размер от 200 евро, като отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което е проведено само едно открито съдебно заседание, като не е събран обемен доказателствен материал. При тези обстоятелства възнаграждение в посочения размер възмездява справедливо осъществената адвокатска защита, отчитайки постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., съгласно което минималните прагове на адвокатските възнаграждения, приети от съсловната организация на адвокатите са само ориентир при определяне на разноските за процесуално представителство.