Решение № 70 от 27.06.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. К., 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20245320200158 по описа за 2024 година Установи следното:

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25/23.02.2024г. на Директора на Дирекция „***************“, на „***************, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „***************, на основание чл.83, ал.1, т.1, пр.3 от ЗЗТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във вр. с т.14, пр.3 от част 3.2.1.2. Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на *************** от Плана за управление на **********2016-2025г.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения срок. Счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извършване на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител – адв. С. взема писмено становище, като поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна - Дирекция „***************“, редовно 1 призовани не излъчват представител. Чрез пълномощник – адв. А. взема писмено становище, като оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

След като обсъди събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Срещу „*************** е съставен от актосъставител Г. акт за установяване на административно нарушение № 00226002/ 04.10.2023г., в който е отразено, че на 16.07.2023г. в 15,00 ч. на територията на ***************, Парков участък К., Охранителен участък Б., Зона Многофункционална, землище с.К., общ.К., на място с GPS координати N 42° 46' 48.91" Е 24° 36' 23.41" е паркирало МПС- лек автомобил, марка „***************“, модел „***************“, с ***************, собственост на „***************, с управител Т. Н. К. извън определените и обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп, посочени в Приложение №3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ.

Посочено е, че с това деяние „*************** е нарушило забрана, въведена с разпоредбата на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии във връзка с т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.

21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на ***************“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: „На основание на чл.21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на *************** за всички зони, с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т. 14. Движение, престой и паркиране на МПС (вкл. ATV и UTV от всички класове) извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ”.

Въз основа на така съставения акт, компетентният за това орган Директорът на *************** е издал обжалваното наказателно постановление.

В чл.21, т.16 от ЗЗТ е регламентирано, че в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление. С т.14 от част 3.2.1.2 Режими, норми и условия за цялата територия на *************** от Плана за управление на *************** 2016-2025г. е въведена забрана за цялата територия на *************** за движение, паркиране и престой на МПС 2 извън определените и обозначени за тази цел пътища със свободен достъп от приложение № 3.2.3 без писмено съгласуване по реда на параграф 7 от ПЗР на ЗЗТ.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът не констатира пороци в съдържанието на наказателното постановление и процедурата по издаването му, които да налагат неговата отмяна. Административно-наказващия орган на база на събраните в административно-наказателното производство доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗЗТ, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от жалбоподателя.

Съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административно-наказващия орган следва от представените трудов договор и Заповед № РД- 552 от 01.08.2023г. на Министъра на околната среда и водите.

По отношение на разминаването между правно-организационната форма на дружеството-жалбоподател, отразена в процесните АУАН и НП като „***************“, което всъщност е „Е***************“, то съдът счита, че това не е съществено нарушение и не засяга правото на защита на жалбоподателя. „ЕИК“ на дружеството, както в АУАН, така и в НП е идентично и не съществува съмнение, че въпреки различната правноорганизационна форма, се касае е едно и също юридическо лице. От приложената по делото справка от Търговския регистър е видно, че „***************“ е с правно-организационна форма „Е***************“, предвид което за целите на настоящото изложение, дружеството ще бъде отразявано именно така.

Както вече беше посочено по-горе с разпоредбата на чл. 21, т. 16 от Закона за защитените територии във връзка с т.14 от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21 т.16 от ЗЗТ за цялата територия на ***************“ от Плана за управление на *************** 2016-2025 г., а именно: „На основание на чл.21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на *************** за всички зони, с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т. 14. Движение, престой и паркиране на МПС (вкл.

3

ATV и UTV от всички класове) извън определените и обозначените за тази цел пътища и паркинги със свободен достъп от Приложение № 3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ”.

Събраните по делото доказателства установяват категорично и безспорно, че на 16.07.2023г., в 15,00 ч. на територията на ***************, Парков участък К., Охранителен участък Б., Зона Многофункционална, землище с.К., общ.К., на място с GPS координати N 42° 46' 48.91" Е 24° 36' 23.41" е било паркирано МПС - лек автомобил, марка „***************“, модел

„***************“, с

***************, собственост на

***************“ Е*************** с ЕИК ***************, в нарушение на изискванията на чл.21 т.16 от ЗЗТ, във вр. с т.14, предл.3-то от част 3.2.1.2 от Плана за управление на *************** 2016-2025 г.

Упоменатите в АУАН и обжалваното наказателно постановление обстоятелства по нарушението се доказват безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, съдържащи се в показанията на свидетелите К. и С., които са категорични, че именно те са възприели паркирания автомобил на място посочено по-горе и за това са изготвили констативен протокол.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непротиворечиви по между си, пълни, взаимнодопълващи се и пряко относими към предмета на доказване по делото. Показанията им не са повлияни от някакви отношения с жалбоподателя, които да се отразяват на безпристрастността им. Подкрепени са и от писмените доказателства по делото.

Безспорно не е установено кое физическо лице е паркирало автомобила на това място, но според съда това не е и необходимо, тъй като нарушението се изразява в „паркиране на МПС в нарушение на установения ред“.

Необходимо е да се е посочи, че в ЗЗТ отсъства аналогична норма на тази по чл.188, ал. 1 от ЗДвП съгласно която "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.", която е обвързана с установената от ЗДвП възможност по см. на чл. 189, ал. 5 пр. 2-ро от с. з.: "В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с 4 данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. ". Т.е. в случая „*************** следва да носи отговорност за паркираното МПС.

Неоснователно е и възражението, че първото име на представителя на дружеството – е неправилно посочено – Т., вместо Т. и не е посочено неговото ЕГН, тъй като не е наказано лицето Т. /Т./ Н. К., а ***************“ Е*************** с ЕИК ***************. Т.е. нарушителя е ясно и категорично индивидуализиран и конкретизиран.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че мястото на установяване на нарушението е територия от ***************, за която действат правилата на Плана за управление 2016-2025 г. и ЗЗТ.

При определяне на наказанието, административно-наказващият орган е приложил разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ЗЗТ, която предвижда наказание имуществена санкция от 1000 до 10 000 лева, като е наложил такова, в минималния предвиден размер - 1000.00 лв.

Съдът намира, че определеното наказание - имуществена санкция в размер на 1000 лв. се явява съобразено с тежестта на нарушението и с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Същото съответства на обществената опасност на нарушението, тъй като паркирането на МПС извън определените и обозначени за тази цел паркинги със свободен достъп, посочени в Приложение №3.2.3., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, т.е. без съответната преценка и съгласуване от страна на Д*************** е забранено, уврежда природните ресурси и равновесието на екосистемите, накърнява сериозно обществените интереси. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗТ законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото. С оглед постигането на тази цел, в алинея втора на чл.2 от ЗЗТ е установен принципът за предимство на опазването на природата в защитените територии пред други дейности в тях.

По тези причини деянието не е и маловажно, като освен това видно от показанията на св.К. в близост до мястото на нарушението – на около 300 метра от него, имало обособен паркинг, който бил празен, а автомобила бил паркиран върху тревата.

По изложените мотиви, съдът намира атакуваното наказателно 5 постановление за законосъобразно и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право да получи направените разноски има въззиваемата страна, но тъй като такива не се претендират, то не се и присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25/23.02.2024г. на Директора на Дирекция „***************“, с което на „***************“ Е*************** с ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. „***************, на основание чл.83, ал.1, т.1 пр.3 от ЗЗТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1000,00 (хиляда) лева за нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ, във вр. с т. 14, пр. 3 от част 3.2.1.2. Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21, т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на *************** от Плана за управление на *************** 2016-2025г.

2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните

Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му. пред

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 6