Акт № 361 от 11.11.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Бяла Слатина, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20261410100733 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове от В. М. Й., ЕГН **********, с адрес: общ.Бяла Слатина, с.К., ул.“Г.Д.“ №12, със съдебен адрес: гр. София, бул.А.С. 125-2, ет.5, оф. 5-3, общ.

Столична, обл. София (столица), чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от Д. М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.В. №146, ет.4, БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ , СГРАДА А, общ. Столична, обл. София (столица), и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.В. №146, ет.4, БИЗНЕС ЦЕНТЪР БЪЛГАРИЯ , СГРАДА А, общ. Столична, обл. София (столица), както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №2668931/09.11.2022г.; а в условията на евентуалност (ако съдът приеме договорът за за валиден) –иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК за нищожност на клаузата на чл. 4, ал.1 от Договор за потребителски кредит №2668931/09.11.2022г., и срещу „Ай тръст“ ЕООД искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.2-ро и 3-то от ЗЗД и с правно основание чл.26, ал.2, предл.4-то от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 09.11.2022г. поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и поради липса на основание.

В исковата молба се твърди, че на 09.11.2022г. между ищецът и „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №2668931, по силата на който дружеството се задължило да предостави на потребителя кредит в размер на 3000,00лв. при ГЛП от 19,55 % и ГПР от 21,40 %. Съгласно приложимия погасителен план ищецът следвало да внесе 24 1 месечни вноски, като общият размер на задължението бил 3666,21лв.

Сочи се, че за да породи правно действие сключеният между страните договор, е следвало на основание чл.4, ал.1 от Договора ищецът да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК **********, при дължимо възнаграждение в полза на поръчителя в размер на 3061,28лв., платимо разсрочено на 24 месечни вноски заедно с вноските по предоставения кредит.

Излагат се подробно съображение за нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона. Твърди се, че по договора за кредит не е посочен реалния ГПР, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е прибавено.

Релевират се доводи за нищожност на Договор за порчичтелство от 09.11.2022г. поради заобикаляне на закона, тъй като посредством него е заобиколено императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ищецът твърди, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави с оглед размера на възнаграждението на поръчителя, което надхвърля размера на предоставената главница по договора за кредит. Излага доводи за нищожност на договора за поръчителство поради липса на основание.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Прилага доказателства. Прави доказалтествени искания, в това число по чл.190 от ГПК, чл.195 от ГПК претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК Кредисимо“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не спори, че между страните е сключен процесния договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищеца сумата в размер на 3000,00лв. Не оспорва сключването на договор за предоставяне на поръчителство във връзка с обезпечаване на вземането по договора за кредит.

Не оспорва, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР по договора за кредит, като излага подробни съображение в подкрепа на възражението си, че възнаграждението не следва да се прибавя към ГПР. Сочи, че към ГПР е включена единствено възнаградителната лихва.

Сочи, че ищцът не е бил длъжен да сключва договор за поръчителство с ответника „Ай тръст“ ЕООД.

Сочи, че договорът между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД е договор за поръчка, предвид което възнаграждението по него не е следвало да бъде включен към ГПР по договора за кредит.

Твърди, че евентуалната недействителност на договора за поръчителство не обуславя недействителност на договора за кредит.

Сочи, че вземанията по договора са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа на сключен договор за цесия.

Предивд изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Въразаява срещу доказателствените искания по чл.190 и чл.195 от ГПК. Моли съдът да изиска 2 служебно информация относно хода на заповедното производство, предвид приложено с исковата молба заявление по чл.410 от ГПК със заявител Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и длъжник – ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ай тръст“ ЕООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че между страните е възникнало твърдяното от ищеца облигационно правоотношение при посочените параметри.

Сочи, че вземанията по договора са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа на сключен договор за цесия.

Твърди, че между страните е сключен договор за поръка.

Твърди, че при предсрочно погасяване на договора за кредит, ищецът би дължал пониско възнаграждение, тъй като същото се заплаща на месечна база.

Излага доводи за доброволност на сключения договор от страна на потребителя, предвид което дължимото възнаграждение не следва да се прибавя към ГПР по договора за кредит.

Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит №2668931/09.11.2022г. По силата на цитирания договор ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца сумата в размер на 3000,00 лева, която ищецът се задължил да върне на 24 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 19,55 % и годишен процент на разходите от 21,40 %. Съгласно чл.4, ал.1 от Договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.

В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от 3

„Кредисимо“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал.

2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Между страните не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника „Ай тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 09.11.2022г. към Договор за потребителски кредит №2668931/09.11.2022г., по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 3061,28лв., платимо на 24 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че към ГПР по Договор за потребителски кредит №2668931/09.11.2022г. не е включено възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство от 09.11.2022г.

По делото е постъпила съдебно изискана справка от деловодството на съда, от която се установява, че на 30.12.2024г. е образувано ЧГД №2100/2024г. по реда на чл. 410 ГПК със страни „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - заявител и В. М. Й. – длъжник. Видно от депозираното заявление кредиторът претендира вземане по процесните договори в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2022г.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в хипотеза на формирана сила на пресъдено нещо и изтекли преклузивни срокове, е разяснено в практиката на СЕС, обективирана в Решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, Решение от 17.05.2022 г. по дело С600/19, Решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С-693/19 и С- 831/19, Определение от 18.12.2023 г. по дело С-231/23, Решение от 18.01.2024 г. по дело С- 531/22 и Решение от 29.02.2024 г. по дело С 724/22, както и в трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 2472/05.08.2024 г. по ч. т. д. № 1212/2025 г. на ВКС, I т. о., Определение № 2122/26.07.2024 г. по ч. т. д. № 356/2024 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 1199 от 9.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на ВКС, II т. о. В цитираната съдебна практика е възприето, че процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, не следва да препятстват възможността за ефективна съдебна 4 закрила на потребителите. Формираната с влязла в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключения договор за кредит и допълнителни споразумения, с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и обуславя недопустимост на предявените в последващо производство установителни искове, само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на посочената Директива 93/13 и преследвана от нея цел и е изложил мотиви, макар и в обобщен вид, които позволяват на съда да установи конкретните клаузи или части от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство.

Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2100/2024 г. на РС- Бяла Слатина не позволява да се установи дали е бил осъществен контрол на клаузи, или части от клаузи на процесните договори в рамките на развилото се заповедно производство.

Не са изложени, макар и в обобщен вид, причините, поради които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не нарушават правата на потребителя, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Поради това следва да се приеме, че непререшаемостта на спора, която по принцип се свързва с влизането в сила на заповедта за изпълнение не препятства правото на страната потребител да поиска в следващо исково производство съдът да се произнесе по действителността на сключен договор за кредит и допълнителни споразумения към него с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените искове.

Разпечатката съдържа 39 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efb796b2-040d-4663-988d-70c84f6b788a