Решение № 15248 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15248 гр. С., 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110162093 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца ., с която са предявени срещу ответниците Л.

П. и Н. П. П. субективно и обективно съединени осъдителни искове, както следва:

– за осъждането на Л. П. да заплати на ищеца . сумата от 1141,27 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот гр. ., абонатен № ., сумата от 18 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., сумата от 194,65 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.10.2023г. и сумата от 4,47 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 15.11.2020г. до 09.10.2023г., и – за осъждане на Н. П. П. да заплати на ищеца . сумата от 1141,27 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот гр. ., абонатен № ., сумата от 18 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., сумата от 194,65 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 09.10.2023г. и сумата от 4,46 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 15.11.2020г. до 09.10.2023г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необхоД. изричното им приемане, доколкото същите били собственици на процесния недвижим имот в процесния период.

Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответниците не са престирала насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия за процесния период, но не са заплатили задълженията си. Моли за уважаването на предявените искове, присъждане на законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба, както и на сторените по 1 делото разноски.

Ответникът Н. П. П. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове по съображения, че е наследник единствено на частта от жилището, придобит в режим на СИО от родителите му и предоставен за ползване на майка му П. Ц. В. след прекратяване на брака им. Оспорва да има връзка с втората съпруга на неговия баща – Л. П.а. Не оспорва размера на доставеното количество топлинна енергия до процесния имот, като заявява, че е поискал от ищеца да раздели жилището на две части и той да заплаща неговата половина, но това не е възможно към момента. Прави възражение за погасяване на задължението по давност.

Ответникът Л. П. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез назначения й особен представител, с който оспорва предявените искове. Счита, че не е доказано процесният имот е включен в наследството на П. П., нито са налице данни, че Л.

П. е приела наследството, напротив счита, че с конклудентни действия ответникът се е дезинтересирал от наследството, тъй като няма данни същата да е посещавала България след 1998г. В този смисъл оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия. Счита от представените от ищеца писмени доказателства не се установява по какъв начин е проверено и установено действително потребената в имота топлоенергия, нито че същата се отнася за процесния абонатен номер. Оспорва и претенциите за лихви поради липса на конкретизиран главен дълг и липса на уведомяване на ответника за него. Моли се за отхвърлянето на предявените искове.

Третото лице-помагач . не взема становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответниците следва да докажат, че са погасили претендираните вземания чрез плащане, за което не сочат доказателства.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, 2 че с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ с рег. № .г., сключен с . на С., П. Н. П. е придобил собствеността върху следния недвижим имот:

Апартамент ., находящ се в жилищна сграда на блок № ., гр. С.. По делото няма спор, че същият имот се е намирал на ул. ., а съгласно представеното Удостоверение от ГИС стар адрес – ул. . е със следния настоящ адрес: ж.к. ., на който се намира процесният имот (във .“), поради което съдът намира, че придобият по договора за покупко-продажба от 08.07.1975г. недвижим имот и процесният, находящ се в гр. ., с абонатен № ., са идентични.

Установява се от представеното удостоверение за наследници № .г., издадено от ., че П.

Н. П. е починал на 06.01.1998г. и е оставил за наследници по закон ответниците Л. П. и Н. П.

П..

Установява се също така, че с молба-декларация от 20.09.2002г. ответникът Н. П. П. е поискал ищецът да му открие партида за имота, като е декларирал, че семейството му се състои от един член, което искане е уважено и за имота е открита партида при ищеца с № ..

Установява се още, че за исковия период партидата е продължила да се води на името на ответника, същият е осигурявал достъп на третото лице-помагач до имота и е подписвал главните отчети, също така посочва адреса на имота като свой адрес в подадения отговор на исковата молба.

Същевременно се установи, че ответникът Л. П. не е български гражданин, няма регистриран адрес на територията на Република България, както и че не пребивава постоянно в държавата предвид представената справка от . за регистрирани преминавания на лицето през . за периода от 01.01.2014г. до 05.06.2024г., от която се установява, че лицето е влизало на територията на Република България за една или две седмици в рамките на всяка календарна година за процесния период.

При тези доказателства съдът намира, че единствено ответникът Н. П. е материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото същият е изявил изрично воля за встъпване в договорна връзка с ищеца с предмет продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и ищецът се е съгласил с предложението, откривайки абонатен номер за имота на негово име. Другият ответник, макар и собственик по наследство на половината от процесния имот, не е легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото Н. П. е встъпил в договорна връзка с ищеца за целия имот, която връзка е продължила и през процесния период предвид обстоятелството, че и за този период партидата на имота е продължила да се води на негово име, адресът, който той е посочил за собствен в отговора на исковата молба съвпада с адреса на топлоснабдения имот, а също така е осигурявал достъп до имота за процесния период, главните отчети са подписани и подписът не е оспорен от Н. П..

Следователно само ответникът Н. П. П. е страна по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от . на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № .г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за ., извършвано от фирма за . . (с предишно наименование .) , избрана от етажните собственици на Общо събрание от 01.08.2002г. и с която е сключен договор от 17.09.2002г. Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от . и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 09.06.2020г.

Не е спорно между ищеца и ответникът П., че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. ищецът е доставял до имота топлинна енергия на посочената стойност от общо 2282,54 лв., факт, който се установява и от изслушаната СТЕ, която посочва дори по-висока стойност на доставената енергия. Ответникът П. не оспорва и останалите претендирани 3 срещу него вземания за цена на услугата . за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., както и за обезщетения за забава върху тях за процесните периоди, предвид обстоятелството, че е платил същите, включително претендираната от него главница (половината от 2282,54 лв.), в хода на производството на 23.05.2024г. – фискален бон от същата дата (л. 145 от делото). С оглед извършеното плащане е без значение дали част от вземанията са погасени по давност, тъй като ищецът ги е изпълнил доброволно след изтичане на давността, т.е. ги е признал, което по същество представлява отказ от изтеклата преди това погасителна давност (арг. от чл. 118 ЗЗД). Видно от съдържанието на фискалния бон ответникът П. е платил освен претендираните срещу него вземания и законната лихва върху тях до датата на плащането, както и разноски в размер на 52,33 лв.