Определение № 316 от 26.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. Ловеч, 26.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500185 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл.410 ГПК вр. с чл.

279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 939/01.03.2023 г. подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт П. Петров против разпореждане № 277 от 14.02.2023г. по ч. гр. д. № 20234330100055 по описа за 2023 година на РС – Тетевен, само в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу длъжник Р. И. Т., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. Романов дол № 7 за сумите: 330.28 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на съобщителни услуги и на договор за продажба на устройство на изплащане; 211.66 лева, представляващи мораторна лихва върху главница за всяка една от вноските посочени в заявлението от датата на падежа до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 27.01.2023 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Твърди се, че в сключения договор страните се договорили, че в случай на забава от страна на длъжника за повече от 124 дни, договорът счита едностранно прекратен от страна на A1. На следващо място счита, че 1 изводът на първоинстанционният съд, че е ясно как е формиран размерът на мораторната лихва е необоснован, тъй като ако е неясно е следвало да остави без движение заявлението, а това не е сторено. Счита, че заповедният съд не е указал това на заявителя, поради което е нарушил императивни правни норми. Моли съда да отмени разпореждането в обжалваната част. Претендира разноски във въззивното производство.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Нели Атанасова, с надлежно учредена представителна власт (л.36 от първоинстанционното дело).

Разпореждането е връчено на заявителя на 21.02.2023 г. ( л.53 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 28.02.2023 г.

Жалбата е подадена чрез ССЕВ на 28.02.2023 г. ( л.8 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК.

Същата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК. Заплатена е необходимата държавна такса в размер на 15.00 лева. Ето защо жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Съдебният акт е мотивиран, издаден е в 2 писмена форма. Налице са всички положителните предпоставки и липсват всички отрицателните предпоставки за съществуване и надлежното упражняване на правото на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно и допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.

От фактическа страна

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 131468980, гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез юрисконсулт П. Петров, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник Р. И. Т., ЕГН **********, гр. Тетевен, ул. Романов дол № 7 за сумите:

89.31 лева, представляващи неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, както следва:

52.06 лева, с дата на падеж на 28.01.2020 г. по фактура 404941864 от 13.01.2020 г., партиден номер М6213869;

34.99 лева, с дата на падеж на 27.02.2020 г. по фактура 406517085 от 12.02.2023 г., партиден номер М6213869;

2.26 лева, с дата на падеж на 27.03.2020 г. по фактура 408083040 от 12.03.2023 г., партиден номер М6213869;

339.60 лева, представляващи неплатени суми за използване на устройство по договор за продажба на изплащане, както следва:

16.98 лева, с дата на падеж на 28.01.2020 г. по фактура 404941864 от 13.01.2020 г., партиден номер М6213869;

16.98 лева, с дата на падеж на 27.02.2020 г. по фактура 406517085 от 12.02.2023 г., партиден номер М6213869;

16.98 лева, с дата на падеж на 27.03.2020 г. по фактура 408083040 от 12.03.2023 г., партиден номер М6213869;

288.66 лева, с дата на падеж на 27.03.2020 г. по фактура 408083040 от 12.03.2023 г., партиден номер М6213869;

330.28 лева, представляващи неустойки при прекратен договор за мобилни услуги и устройства на изплащане, както следва:

54.99 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659208 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи 3 неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси;

47.49 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659234 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси;

61.24 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659209 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите;

33.89 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659235 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите;

132.67 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659210 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите;

211.66 лева, представляващи мораторна лихва върху главница за всяка една от вноските посочени в заявлението от датата на падежа до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, а именно 27.01.2023 г.; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, а именно 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

В заявлението е посочено, че паричното задължение, произтича по договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане № 501048731 от 13.09.2019 г., сключен с Р. И. Т. и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Посочено е, че за периода от 13.01.2020 г. до 28.04.2020 г., длъжникът не е платил процесните суми, съгласно издадени документи – фактури.

Претендира разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

С разпореждане № 192/30.01.2023 г. по ч. гр. д. № 20234330100055 по описа за 2023 година на РС – Тетевен, заповедният съд е оставил без движение заявлението като е указал на заявителя да посочи дали е уведомил длъжника за разваляне на договора, дали уведомлението за това е получена от длъжника, по какъв начин и на коя дата.

С молба с вх. № 09.02.2023 г., заявителят е посочил, че дружеството няма задължение да уведомява длъжника относно предсрочното прекратяване на договорора по негова вина, тъй като съгласно чл.54.12 от ОУ – договорът 4 се счита за едностранно прекратен от страна на А1, ако длъжникът забави дължимите от него суми в продължение от повече от 124 дни. Посочено е, че кредиторът не е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на устройството, тъй като кредиторът няма такива задължение. Позовава се на ОУ, според които в случай при неплащане на най-малко две последователни вноски, всички останали вноски става изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. В договорът било уговорено, че договорът се счита за прекратен от датата, когато е спряна услугата.

С разпореждане № 277/14.02.2023г по ч. гр. д. № 20234330100055 по описа за 2023, заповедният съд е уважил заявлението и е издал заповед по чл.410 ГПК за следните суми:

89.31 лева, представляващи неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, както следва:

52.06 лева, с дата на падеж на 28.01.2020 г. по фактура 404941864 от 13.01.2020 г., партиден номер М6213869;

34.99 лева, с дата на падеж на 27.02.2020 г. по фактура 406517085 от 12.02.2023 г., партиден номер М6213869;

2.26 лева, с дата на падеж на 27.03.2020 г. по фактура 408083040 от 12.03.2023 г., партиден номер М6213869;

339.60 лева, представляващи неплатени суми за използване на устройство по договор за продажба на изплащане, както следва:

16.98 лева, с дата на падеж на 28.01.2020 г. по фактура 404941864 от 13.01.2020 г., партиден номер М6213869;

16.98 лева, с дата на падеж на 27.02.2020 г. по фактура 406517085 от 12.02.2023 г., партиден номер М6213869;

16.98 лева, с дата на падеж на 27.03.2020 г. по фактура 408083040 от 12.03.2023 г., партиден номер М6213869;

288.66 лева, с дата на падеж на 27.03.2020 г. по фактура 408083040 от 12.03.2023 г., партиден номер М6213869; както и законна лихва от датата на подаване на заявлението, а именно 27.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

С цитираното разпореждане съдът е уважил изцяло претендираните 5 разноски на заявителя в заповедното производство.

Със същото разпореждане съдът е отхвърлил заявлението за сумите:

330.28 лева, представляващи неустойки при прекратен договор за мобилни услуги и устройства на изплащане, както следва:

54.99 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659208 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси;

47.49 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659234 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси;

61.24 лева, с дата на падеж на 11.03.2020 г. по фактура 552659209 от 11.03.2023 г., партиден номер М6213869 , представляващи неустойка за дадена отстъпка от цената на услугите;