Решение № 906 от 06.07.2022, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Варна, ………….. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ВТОРИ състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: В. ЧОЛАКОВА при секретаря

Добринка Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията В. Чолакова адм. дело № 9 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.54,ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по подадена жалба от Р.К.Т., ЕГН **********, с адрес *** подадена чрез адв.

Кънчев - ВАК против Заповед № 18-11081/02.11.2021 г., издадена от началника на СГКК- Варна. Жалбоподателят навежда основанието за обжалване съгласно чл. 146 т. 4 от АПК, а именно че заповедта е постановена в противоречие на материалния закон, като допълнителни доводи са наведени в молба с. д. № 1040 от 24.01.2022 г. Счита, че не са били налице основания за спиране. Поддържа жалбата чрез процесуален представител и претендира сторените разноски.

Ответникът Началникът на СГКК-Варна – редовно призован, не се явява представител.

Заинтересованата страна В.Г.Г. – редовно призована, не се явява, не се представлява.

Заинтересованата страна С.С.Д. – редовно призована, не се явява, не се представлява. Поддържа становище за неоснователност на жалбата в представени писмени бележки чрез адв. В..

Претендира сторените разноски

Заинтересованата страна К.Г.М. – редовно призована, не се явява, не се представлява. Поддържа становище за неоснователност на жалбата в представени писмени бележки чрез адв. В..

Претендира сторените разноски

Заинтересованата страна П.Д.П. – редовно призована, не се явява, не се представлява.

Заинтересованата страна Г.Р.П. – редовно призована, не се явява, не се представлява.

Заинтересованата страна Р.Т.И. - редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. И., която оспорва жалбата и претендира сторените разноски

По допустимостта на жалбите:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК , срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и при установен правен интерес за водене на делото.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административният съд приема за установено следното:

По валидността на акта:

Оспорената заповед е издадена по заявление с вх.№ 01-497581/07.09.2021 г. Подадено от Р.К.Т. по реда на чл.54 от ЗКИР. Поискано е изменение в границите на ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ 10135.5504110 с цел коректното отразяване на западната и северната граница на ПИ ***, съгласно проект за изменение избаротен от превоспособно лице по ЗКИР, геодезически измервания и документ за собственост. В хода на административното производство са уведомени всички заинтересовани лица.

Процесната заповед е издадена при отсъствието на диспозитив формиращ волята на решаващият орган при разглеждане на заявлението на жалбоподателя /съдържание на л.101-103 от адм. преписка/.

Съдът е изискал повторно акта и той е представен със същото съдържане. При така формираната воля /липса на воля/ не станва ясно дали адм. орган е спрял производството по заявлените или е постановил изричен отказ за изменението на КК и КР.

Посоченото е изключително съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неяснота на волеизявлението на административният орган за това - за кой имот с кои граници и площ е обявен търга.

Според правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент.

Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг. от чл. 149, ал.

5 АПК). Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.

146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда целените правните последици.

Съществените нарушения на административно-производствените правила , каквито се установиха в настоящия случай, са толкова значими, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Издаването на акт с неясен диспозитив води до нищожност на акта тъй като не може да породи целените правни последици. Поради обстоятелството, че е констатиран най-съществен порок в обжалвания акт, съдът не намира за необходимо да излага мотиви по отношение на неговата материална законосъобразност.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл.161 от ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски . С оглед изхода на делото и на основание чл. 173, ал.1 от АПК в тежест на ответната страна следва да се присъдят направените деловодни разноски от жалбоподателя. Претендира се само адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според втората алинея на същия текст, размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента. Отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Тези кочани са номерирани и всеки договор има номер. В този си вид те отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. На практика този документ играе ролята на фактура, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити по Закона за счетоводството и по същество е първичен счетоводен документ. Представеният договор за правна защита отговаря на тези изисквания, поради което следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38,ал.1,т.3 от ЗА във връзка с чл.8,ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 500,00 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по жалба на Р.К.Т., ЕГН **********, с адрес *** Заповед № 18-11081/02.11.2021 г., издадена от началника на СГКК- Варна

ОСЪЖДА СГКК- Варна да плати в полза на адвокат К.И.И. адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 / петстотин/ лева .

ВРЪЩА адм. преписка на началника на СГКК-Варна за произнасяне по заявление с вх.№ 01-497581/07.09.2021 г. подадено от Р.К.Т. по реда на чл.54 от ЗКИР, в законоустановените срокове , с валиден и законосъобразен административен акт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14–дневен срок от съобщението до страните.

Административен съдия: