Решение № 545 от 10.07.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Благоевград, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100016 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гр.д.№16/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба, подадена от „М**“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С**, ул.“Р****“ №*, вх., ет., представлявано от И* Л* П* и Б* Я* Я*, против В. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Б*, ж.к.Е* №, ет., ап., с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.200 във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземанията по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на Районен съд-Благоевград, както следва: - 187 лв. /сто осемдесет и седем лева/ – главница, представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №****г., сключен между „А***“ ЕАД и В. Д. Б., която сума е платена от страна на „М***“ ЕАД на „А***я“ ЕАД по силата на Договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в Районен съд П* /05.06.2023г./ до окончателното й плащане; - 46.38 лв.

/четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. до 01.06.2023г.

Ответникът В. Д. Б. оспорва предявения иск като недопустим с аргументи, че не е била уведомена извънсъдебно за възникналото задължение към „М***“ ЕАД. Евентуално оспорва предявения иск като неоснователен в частта относно дължимостта на претендираната мораторна лихва и разноски. Сочи, че не е била надлежно уведомена за прехвърлянето на задължението от мобилния оператор към ищцовото дружество. Твърди, че ежемесечно погасява задълженията си към мобилния оператор и никога не е уведомявана, че има непогасено задължение.

В съдебно заседание ищецът „М****“ ЕАД не изпраща представител. В писмено становище преди съдебно заседание заявява, че поддържа иска и моли за уважаването му.

Ответницата В. Д. Б., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 29.08.2019г. между „А***” ЕАД /Продавач/ и В. Д. Б., ЕГН ********** /Купувач/ е сключен Договор за продажба на изплащане №***. На основание т.1 и т.2 от Договора с неговото подписване купувачът В. Д. Б. е закупила и станала собственик на апарат H* S**** със сериен номер: ***. Съгласно т.10.2.1. от Договора купувачът се е задължил да заплати на „А***” ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителния план към Договора.

На 07.11.2014г. между „М***“ ЕАД /сега „А***” ЕАД, ЕИК ***/ и „С******“ АД /ново 1 име „М*****“ ЕАД, ЕИК ***/ е сключен Договор, по силата на който „М****“ ЕАД се задължава да гарантира чрез поръчителство на вземанията на мобилния оператор от абонати, сключили с „А****” ЕАД Договор за продажба на изплащане.

На 21.12.2020г. „М****“ ЕАД е платил на „А****“ ЕАД сумата от 187 лв., представляваща дължима сума по Договора за продажба на изплащане от 29.08.2019г., съгласно Фактура №***г., с падеж 28.04.2020г., видно от Приемо-предавателния протокол №****.

По делото е представено адресирано до длъжника В. Д. Б. Уведомление за встъпване в дълг по чл.146 от ЗЗД, с което длъжникът се уведомява, че считано от 21.12.2020г. задълженията му към „А***“ ЕАД по Договор за продажба на изплащане №*** са прехвърлени на „С****“ АД /ново име „М***“ ЕАД/ по силата на Договор за поръчителство от 07.11.2014г. Липсват данни уведомлението да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „М***“ ЕАД основава претенцията си срещу длъжника с качеството на поръчител, погасил главния дълг, на основание сключен с кредитора Договор за поръчителство.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

Съгласно разпоредбата на чл.138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение.

При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят обезпечава, следва изрично да са посочени в сключения между поръчителя и кредитора договор за поръчителство, като при паричен дълг основният индивидуализиращ елемент е неговият размер.

Според настоящия съдебен състав по делото от страна на ищеца не бяха ангажирани доказателства, установяващи сключването на валиден договор за поръчителство между него, в качеството на поръчител, и „А***“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е обезпечено вземането на последното дружество по Договор за продажба на изплащане №***г., сключен с ответника В. Д. Б..

От представения по делото Договор от 07.11.2014г. и Анекси към него, се установява, че между ищцовото дружество „М***“ ЕАД /предишно наименование „С***“ АД/ и „А***“ ЕАД е сключен Договор, по силата на който „М***“ ЕАД се задължава да гарантира чрез поръчителство на вземанията на мобилния оператор от абонати по договор за продажба на изплащане, сключен въз основа на Скоринг и одобрение от „С***“ АД, до размера на кредитния лимит. Липсват доказателства за заявка на „А****“ ЕАД за кредитна оценка на ответника /т.2.1.1 от Договора от 07.11.2014г./, изготвяне и представяне на кредитна оценка на потребителя от страна на ищеца, становище от страна на ищцовото дружество одобрение или неодобрение на потребителя като подходящ за сключване на договор за продажба на изплащане /т.2.1.2 от Договора от 07.11.2014г./, списък на абонатите, които през процесния период са сключили договор за продажба на изплащане /т.2.1.4 от Договора от 07.11.2014г./. Съгласно Раздел ІV, т.6.4 от Договора „С***“ АД не отговаря като поръчител пред „М**л“ и се освобождава от задължението да погаси дължимата от абоната сума в случаите, когато договорът за продажба на изплащане е сключен с абонат, за който от страна на „М***“ не е подавано искане за изготвяне на кредитна оценка; или с абонат, който не е одобрен като подходящ да сключи договор за продажба на изплащане; или с абонат, за който „М***“ не е подал информация за сключен договор за продажба на изплащане по т.2.1.4, какъвто е настоящият случай.

В Раздел IV, т.3 от Договора е уговорено, че ищцовото дружество, в качеството му на 2 поръчител, се задължава да отговаря пред мобилния оператор за задължения на абонати, сключили договор за продажба на изплащане, в резултат на получено одобрение от „С***“ АД, в рамките на извършен „Скоринг“. Логическото и граматическо тълкуване на цитираната уговорка обуславя извода за неопределеност на договорите, които ще бъдат обезпечени с поръчителство, предметът на тези договори и размерът на обезпеченото вземане.

В съдебната практика се приема, че уговорките в договора за поръчителство, свързани с индивидуализирането на задължението, за което се поръчителства, за поемането на задължението от страна на поръчителя и за определяне на обема на отговорността му, са такива, които са свързани с основния предмет на договора за поръчителство и трябва да се съдържат в писмения документ, тъй като в противен случай няма да е налице договор.

Липсва законова разпоредба, която да определя начина на индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство. Необходимо е то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. В настоящия случай в договора за поръчителство липсват данни относно размера на главния дълг, за който се поръчителства, поради което сключеният договор за поръчителство, с който ищецът е поел задължение да отговаря за същия вместо длъжника, е с невъзможен предмет, по аргумент от чл.138 от ЗЗД. Ето защо съдът приема, че ищецът не доказа наличието на валидно сключен договор за поръчителство по отношение процесния договор за продажба на изплащане, поради което исковете, базирани на посочения договор за поръчителство, се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. В този смисъл е практиката на окръжните съдилища, вкл. на ОС-Благоевград – Решение №***г. по в.гр.д.№***г. на ОС-Благоевград;

Решение №***г. по в.гр.д.№*г. на ОС-Благоевград; Решение №*г. по в.гр.д.№*г. на ОС – В*; Решение №* г. по в.гр.д.№*г. на ОС-П* и др./.

За пълнота следва да се отбележи, че Договорът от 07.11.2014г. е бил със срок до 30.09.2020г. /Анекс от 08.08.2020г./. В случая към датата на плащането /21.12.2020г./ не е бил налице действащ договор за поръчителство, поради което не може да бъде направен категоричен извод за основанието, на което е извършено плащането. Отделно от това, от представените доказателства не става ясно както представлява сумата от 187 лв., платена от ищеца – неплатени главници, лихви, такси или др. Липсват доказателства мобилният оператор да е издал Фактура №*г., с падеж 28.04.2020г., на стойност 187 лв. /посочена като основание в Приемо-предавателния протокол №*г. и Приемо-предавателния протокол №*г./, както и че по такава фактура има непогасено задължение. По делото е представена Служебна бележка от мобилния оператор, съгласно която длъжникът няма непогасени задължения по сключения договор.

По гореизложените съображения предявеният иск като неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „М*“ ЕАД, ЕИК*, седалище и адрес на управление гр.С* ул.“Р***“ №4, вх.А, ет.5, представлявано от И*Л* П* и Б* Як* Як*, против В. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.Благоевград, ж.к.Е* №, ет., ап., иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.200 във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът В. Д. Б. дължи на ищеца „М***“ ЕАД следните суми: - 187 лв. /сто осемдесет и седем лева/ – главница, представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №***г., сключен между „А***“ ЕАД и В. Д. Б., която сума е платена от страна на „М*“ ЕАД на „А* България“ ЕАД по силата на Договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в Районен съд П* /05.06.2023г./ до окончателното й плащане; - 46.38 лв. /четиридесет и шест лева и тридесет и осем стотинки/ - мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. до 01.06.2023г., предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №*г. по ч.гр.д.№*г. по описа на 3

Районен съд-Благоевград.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4