Решение № 53 от 13.07.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600094 по описа за 2023 година С присъда № 7/27.01.2023 год. постановена по НОХД №1237/2021 Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Х. А. М., със снета по делото самоличност, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 18.08.2011 г., в гр. Бургас, действайки в качеството на помагач в съучастие с В.Н.Ч., умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл.

242, ал. 1, буква „д”, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез набавяне на средства, като му предоставил собствения си лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Вито”, с peг. № А ... КТ, за да пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери – златни и сребърни изделия, всички на обща стойност 58 970 лева, без знанието и разрешението на митниците, като деянието на Ч. е останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл. 242, ал.

1, буква „д”, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, буква „д”, вр. чл.20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл.

55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК го ОСЪДИЛ н а ДВЕ ГОДИНИ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И ОСЕМ ДНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на ГЛОБА в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

1

Със същата присъда съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „ОБЩ” режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът е ПРИСПАДНАЛ на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК с Постановление от 01.11.2011 г. на СлВП и на осн. 64, ал. 1 от НПК с Определение № 52/04.11.2011 г. по ЧНД № 281/2011 г. по описа на СлВС, както и изцяло изтърпяното наказание.

На основание чл. 242, ал. 7 от НК предметът на контрабандата – бижутерийни изделия и отливки от злато и сребро, са отнети в полза на държавата с влязла в сила присъда по отношение на В.Н.Ч..

На основание чл. 242, ал. 8 от НК лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Вито“, с рег. № А...КТ, собственост на подсъдимия Х. А. М. и съответстващите му документи, са отнети в полза на държавата с влязла в сила присъда по отношение на В.Н.Ч..

Отделените и приобщени по делото като веществени доказателства – 14 броя разписки за продажба на злато и сребро от Х. М. на В. Ч.; 1 бр. лист с изписани ръкописно платени суми; фактура № 4/27.06.2011 г. от „Заложна къща - БАРБИ” ЕООД, с прикрепен към нея фискален бон; 3 бр. заложни билети с номера № 13409,13410 и 13411, от 18.08.2011 г., на „София Комерс – заложни къщи” АД; бележка с надпис на турски език – „ALTIN AYAR EVI”, с прикрепен към нея касов бон; 5 бр.договори за заем, с получател Г.Х.М.; 6 бр. магнитни карти, издадени от „РАЙФАЙЗЕН БАНК” на Х. М.; Пълномощно от Х. М., с което упълномощава В. Ч. да ползва и управлява лек автомобил марка „МЕРЦЕДЕС”, с peг. № А .... ВТ, ведно с превод на турски език, извършен от ЕТ „БОНИ-БОНКА ПЕНКОВА” – гр.Бургас и свидетелство за регистрация – част II на лек автомобил марка “Мерцедес Вито В 230 ТД”, с peг. № А ... КТ да останат по делото в срока на съхранението му до неговото унищожаване.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия Х. А. М., с посочена самоличост, да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер на 390.79 лева /триста и деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки/ и по сметката на Окръжен съд – Бургас направените в съдебното производство разноски в 2 размер на 129,88 лева /сто двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият М., който я обжалва чрез своя защитник адв. И. В. от САК.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия М..

С писмено допълнение към въззивната жалба се поддържат направените в жалбата оплаквания. Като съществени процесуални нарушения се сочат нарушение на чл.6, пар.1 от КЗПЧОС и чл.191 от НПК – проведено разследване от некомпетентен орган. На второ място се твърди, че присъдата е постановена на базата на негоден доказателствен материал - обясненията на подс. М. дадени в досъдебното производство под натиск на разследващите и адв. П., за да бъде освободен от ареста, както и показанията на свидетелите З.,М.,О.,“Е.,П.,К.,И.,П.,К., дадени в досъдебното производство. На трето място се твърди, че присъдата е постановена на базата на предположения в нарушение на чл.303, ал.3 от НПК. На следващо място се сочи, че съдът е игнорирал незаконосъобразно наличните по делото разписки, от които е видно, че М. е продал златни и сребърни изделия на св. Ч.. Твърди се наличие на противоречие в мотивите към съдебния акт. Предвид изброените съществени нарушения на процесуалните правила се претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, която при провеждането на разпоредителното заседание да върне същото на прокурора за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон, тъй като приетата за установена фактическа обстановка е различна от реално произтичащата от събрания по делото годен доказателствен материал. Твърди се, че при правилен анализ на доказателствата по делото не следва, че подс. М. е предоставил автомобила именно за контрабандно изнасяне през границата на благородни метали. На последно място се навеждат аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид изминалия много дълъг период от време от инкриминираното деяние, наличието на опит и помагачество, както и фактът, че подс. М. е изтърпял ефективно над 2 години 3 лишаване от свобода. Претендира се приложение на чл.55, ал.3 от НК.

Поддържат се трите алтернативни искания направени с въззивната жалба отмяна на присъда и оправдаване на подсъдимиа, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция и като трета алтернатива – изменение на присъдата и приложение на чл.55, ал.3 от НК – да не се налага по- лекото наказание глоба.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че поддържа изцяло първоинстанционата присъда, която намира за обоснована, законосъобразна и правилна, а въззивната жалба като необоснована и неоснователна да се остави без уважение. Сочи, че Бургаският окръжен съд в рамките на своята компетентност е изяснил фактическата обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. При преценка на същите доказателства, не намира основания за съществена промяна във фактическата обстановка по делото и изцяло я споделя. Намира, че съдът е изготвил мотивите си при спазване разпоредбите на чл. 305, ал. 3 НПК, като е посочил какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви доказателства, посочил е от кой факт, какви изводи са направени. Сочи, че при анализа на доказателствата, съдът е отделил особено внимание на свидетелските показания, като ясно и точно е посочил, кои кредитира и кои не, като е разграничил същите от тези дадени пред друг съд, в конкретика пред Военно-окръжен съд-Сливен и изцяло е игнорирал последните с ясни и точни мотиви, съобразявайки се с указанията на ВКС, както и с Решение на Европейския съд по правата на човека по образуваното пред съда дело „М. срещу България“. Сочи, че в другата част, а именно - тези показания, дадени на досъдебното производство, напълно обосновано съдът е посочил, на какво основание ги е кредитирал и най-вече, защо не приема възраженията на защитата, че е следвало същите да бъдат преповторени, съобразявайки се с мотивите на решението на Европейския съд. Поддържа изложеното от Окръжен съд-Бургас. Изразява несъгласие с възражението на защитата, че единствено могат да бъдат кредитирани показанията на митническия инспектор, както и да се приеме огледният протокол и процесуалното действие „образуване на досъдебно производство“, като останалите процесуално-следствени действия да се игнорират. Сочи, че органът на разследване не е съдебен орган, което изключва и приложението на 4 цитираното по-горе решение на съда в Страсбург. Не приема и възражението по отношение несъгласието за кредитиране на показания на свидетели дадени пред съдия на досъдебното производство по реда на чл. 223 от НПК, т.к. самото присъствие на съдия при провеждане на разпита е максимална гаранция за прозрачността, обективността и безпристрастността на това процесуално-следствено действие. Твърди, че първоинстанционният съд се позовава на свидетелските показания на св. Ч. по отношение на фактите свързани с време, място и механизъм на извършения от него опит за контрабанда, като част от тях игнорира предвид, че не съответстват на останалия доказателствен материал. Сочи, че по отношение на помагаческата дейност на подс. М., имат отношение свидетелските показания на свидетелите В. Ч.а, О. и М., както и обясненията на подс. М. дадени на досъдебното производство в присъствието на неговия защитник. Твърди, че тези обяснения изцяло се припокриват с останалия събран доказателствен материал. Намира, че в посочените по-горе свидетелски показания и обясненията на подсъдимия не се констатират противоречия и логически несъответствия и съвсем правилно са били използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда, като по съдържанието си са напълно годни да обосноват осъдителните изводи на присъдата. Сочи, че същите са депозирани с максимална точност и пълнота, обективни, подробни и убедителни. Твърди, че съставените по делото протоколи не само от формална външна страна отговарят на изискванията на закона, но и са съдържали верни констатации.

Сочи, че съдът е обсъдил и обосновал изводите си и със заключенията на назначените и изслушани експертизи и правилно ги е преценил като пълни, точни и отговарящи на всички поставени въпроси. Навежда доводи, че на база приетите фактически положения, първоинстанционният съд е направил правилен и обоснован извод, че подсъдимият Х. А. М. е действал в качеството на помагач в съучастие с В.Н.Ч., като умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез набавяне на средства, като му предоставил и собствения си лек автомобил, за да пренесе през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери, с което е осъществил състав на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Намира, че изводите на първоинстанционния съд по приложението на материалния закон почиват на вярна интерпретация на доказателствения 5 материал и са направени в съгласие със закона и трайната практика на ВКС, тъй като са налице елементите на престъплението от обективна страна, а анализът на събраните по делото доказателства - преки и косвени сочи, че св.

Ч. и подс. М. са действали с общ престъпен умисъл да пренесат през границата на страната процесните вещи, като изпълнителното деяние е осъществено от Ч., активно подпомаган от подс. М.. Твърди, че последният е улеснил извършването на престъплението с даването на лекия си автомобил, набавянето на процесните вещи - злато и сребро, разпределение на ролите между съучастниците в деянието с оглед постигане на пристъпния резултат пренасяне на стоката през границата на Република България. Сочи, че Окръжен съд-Бургас правилно е приел, че подс. М. е извършил инкриминираната помагаческа дейност при пряк умисъл и предварителен сговор със св. Ч., което обосновава и правния извод в обжалваната присъда за доказано субективно съставомерно поведение по чл. 242, ал. 1, б. „д“, вр. чл.