Решение № 381 от 20.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 381 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100510328 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20038308 от 26.05.2022 г., постановено по гр.д. №58047/2020 г. на Софийски районен съд, II ГО, 160- ти състав, са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл.86 ЗЗД, предявени от С. С. Б., ЕГН**********, с постоянен адрес: с. Кокаляне, ул. „******* действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. Р. от АК Благоевград, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* партер, офис 1 срещу Дирекция „Миграция“ – МВР, с адрес: гр. София, бул. „*******, като ответника е осъден да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 1 974,50 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извънреден труд, в резултат на положен през периода от 23.11.2017 г. до 23.11.2020 г. нощен труд, преизчислен с дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от 244,20 лв., представляваща лихва за забава за периода до от 24.02.2018 г. до 22.11.2020 г. и сумата от 395,74 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

В законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба подава ответника по делото, с която оспорва първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Основното възражение на въззивника е относно извода на съда за начина на преизчисляване на часовете нощен труд в часове дневен труд и присъждане на възнаграждение за извънреден труд, положен през нощта за процесния период. Въззивникът оспорва да е налице празнота в законодателната уредба относно организацията, изчислението и заплащането на възнагражденията на държавните служители, което да обуславя приложението на разпоредбите на Кодекса на труда и приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове. Законодателната уредба по въпроса, според въззивника, изчерпателно урежда статута на държавните служители по ЗМВР, включително 1 работното им време, почивките, отпуските, заплащането на възнаграждение и прочее, поради което приложима следва да е специалната уредба, относима към служебни правоотношения. Твърди противоречие на първоинстанционното решение с практиката на СЕС, като излага съображенията си в тази насока. Въззивникът смята, че в настоящия случай следва да е приложим коефициент 1, в който случай на ищеца са изплатени всички възнаграждения, предвидени в приложимите нормативни актове за положения от него труд.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в предвидения по чл.259, ал.1 ГПК срок, изхожда от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В рамките на въззивното производство с разпореждане се констатира, че не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания по смисъла на чл.266 ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна материалноправна норма.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предмет на делото е спор за дължимост на възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, включително и нощен такъв, и на обезщетение за забава при плащането му искове, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Довод за иска си ищецът черпи от неосъществено от работодателя - ответник превръщане на положен нощен труд в дневен такъв при коефициент 1,143 и неприлагане на НСОРЗ спрямо правоотношенията със служителите на МВР.

Страните не спорят относно факта, че ищеца през процесния период от 23.11.2017 год. до 23.11.2020 год. е в служебно правоотношение с ответника, по което изпълнява длъжността „младши инспектор„ в сектор „Охрана на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом – София, към дирекция „Миграция“ при МВР при работа на смени при сумирано изчисление на работното време за тримесечен период.

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ, в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове (Наредби), както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.

00 ч. до 6. 00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР (ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020 г.), че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

2

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 - дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период - чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР (в приложимата редакция на нормите преди изм. ДВ бр.

60/2020 г.).

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. Към процесния период са приложими Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба №8121з908/02.08.2018 год., Наредба №8121з-36/07.01.2020 год. и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г.

В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) се е предвиждало, че при сумарното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и 06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Горецитираните Наредби са с идентично уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22, 00ч. до 06, 00ч., за който съгласно чл. 9 се дължи допълнително възнаграждение за положен нощен труд, като не въвеждат правило аналогично с това от Наредбата от 2014 г. Според чл. 3, ал. 3 на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съответно чл.3, ал.2 на Наредба №8121з908/02.08.2018 год., Наредба №8121з-36/07.01.2020 год. и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г., служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22: 00 часа до 06:

00 часа, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период, т. е. хипотезиса на разпоредбите съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Наредбите, обаче не уреждат изрично преизчисляване на часовете нощен труд с определен коефициент.

Приложими в случая са и издадените от Министъра на вътрешните работи Заповеди от 2014 г. и от 2017 г., сочещи размер на допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лв. на час. В представената и неоспорена от страните по делото съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице посочва, че полагания от ищеца нощен труд е отчитан и заплащан според предписанията на действащата за процесния период наредба.

Нормата на чл. 187 ЗМВР е специална спрямо общите правила, установени с КТ, а хипотезата на ал. 3 в редакцията й от 2016 г - и по-нова, което изключва прилагането на постария общ закон, а още повече на по-ниски по ранг нормативни разпоредби, съдържащи се в наредби, правилници и пр. Специалният закон въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта – по 8 часа в сравнение с работното време за работниците и служителите по трудови правоотношения, установени по КТ, съгласно чл. 140, ал. 1 на който предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР.

Извънреден е трудът, реално положен от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 8 ЗМВР лимитира извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Или, законодателят е направил ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 ЗМВР. В ал. 2 на същия 3 член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определено още в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/. Следователно, допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното редовно работно време. Ако положеният нощен труд е бил в рамките на установеното работно време от 8 часа, то той не се явява извънреден и затова се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка.

Липсва нормативна празнота, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и поконкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен труд /НСОР3 с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като според по-новия и специален закон, какъвто се явява ЗМВР, нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква – по 8 часа. В допълнение може да се посочи и това, че коефициентът 1, 143 е определен в Писмо изх. № 94-НН198/29.08.2011 г на МТСП, което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението е 8ч/7ч, т. е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа.