Решение № 4 от 10.01.2025, Районен съд - Кубрат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кубрат, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20233320100442 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 537, ал.

2 от ГПК и чл. 76 от ЗН.

Ищцата Ф. Х. Ш., ЕГН ********** с пост. адрес *** чрез пълномощник адв. Г. И. от АК– Добрич посочва, че с Решение № е0380 от 01.10.1993 г. на ПК – Кубрат на баща й Х. А. К., ЕГН ********** е възстановено правото на собственост върху 58.856 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.

Севар, общ. Кубрат, обл. Разград. Заявява, че баща й починал на 16.12.1997 г. и оставил свои наследници: Ф. Х. Ш., М. К. К., Н. К. Ш. и Е. К. Х..

Твърди се, че живяла в България до 1993 г., след което се омъжила и заедно с децата си се изселили в Република Турция, но периодично се връщала и заявявала на роднините си, че има наследствени земи, които иска да подели с роднините си. През 2020 г. за последен път се върнала в България и тъй като племенникът й не съдействал да се поделят нивите, отишла в ОСЗ Земеделие гр. Кубрат, за да се снабди с решението на ПК – Кубрат. След пандемията, през 2022 г. се срещнала с ответницата Н. К. Ш., от която разбрала за съставения Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 105, том IV, рег. № 3970, дело № 1

433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК. Тази ответница е показала издадения НА и й обяснила, че е подала искова молба, която впоследствие е оттеглила. Пред ищцата Н. Ш. заявила, че тя лично, както и ответницата Е. К.

Х. не са подписвА. декларации при нотариуса през 2012 г., че нямат претенции по отношение на наследствените си земи.

От съдържанието на цитирания нотариален акт, който й показала Н. К.

Ш., ищцата установила, че племенникът й М. К. К. е признат за собственик на основание наследство и давностно владение върху всички наследствени земи в общ размер 58.856 дка, находящи се в землището на село Севар.

Впоследствие узнала, че племенникът й и неговата съпруга Х. М. К. се разпоредили с части от имотите в полза на С. С. Д., Е. Г. С. и Н. К. Ш.. Твърди, че констативният нотариален акт, с който се е снабдил първият ответник, е незаконосъобразен и издаден в противоречие със закона, защото през годините тя и останА.те наследници са заявявали намерението си да уредят наследствените си права. Отделно посочва, че никой от другите наследници не е упълномощавал първия ответник да сключва разпоредителни сделки с тези имоти. Поради изложеното сезира съда с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отножшение на ответниците М. К. К., Н. К.

Ш., Е. К. Х., Х. М. К., С. С. Д. и Е. Г. С., че ищцата Ф. Х. Ш. е собственик на 1/2 ид. част от наследствените имоти на своя наследодател, находящи се в землището на с. Севар, а именно:

–1/2 ид. ч. от поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 26.451 дка, пета категория, в местността „Алваджъ Ески Балък“, съставляващ имот с № 325005 по плана за земеразделяне, при граници и съседи, както следва:№ 000221, № 325010, № 325003, № 325004, № 000264, представляващ имот с идентификатор по КККР на с. Севар № ***, с площ от 17456 кв. м и имот с идентификатор по КККР на с. Севар № *** по КККР на с.Севар, с площ от 9002 кв. м;

–1/2 ид. ч. от поземлен имот, с начин на трайно ползване „нива“, с площ от 30,227 дка, трета категория на земята, в местността „Данаджъ“, съставляващ имот с №342022, при граници имоти с № 342047, № 000035, № 000187, представляващ имот с идентификатор по КККР па с. Севар № ***, с площ от 5228 кв. м и имот с идентификатор № *** по КККР на с. Севар, с площ от 25006 кв. м;

2

–1/2 ид. част от поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“,с площ 1.102 дка, трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ имот № 242011 по плана за земеразделяне, представляващ имот с идентификатор по КККР на с. Севар № ***, с площ от 1102 кв. м;

–1/2 ид. част от поземлен имот, с начин на трайно ползване „Лозе“, площ 1.176 дка, трета категория на земята, в местността „Алматлъ Кула, Кара Б“, съставляващ имот № 242012 по плана за земеразделяне, представляващ имот с идентификатор по КККР на с. Севар № ***, с площ от 1076 кв. м.

Претендира съдът да отмени Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 105, том IV, рег. № 3970, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК, поради противоречието му със законовите разпоредби на Семейния кодекс, Закона за наследството и Закона за собствеността, издаден като неправилен и незаконосъобразен. На основание чл. 76 от ЗН моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителни по отношение на Ф.

Х. Ш. договорите, обективирани в НА № 199, том IV, рег. № 4743, дело № 510/19.10.2012 г., НА № 66, том IV, рег. № 6100, дело № 554/14.11.2019 г., НА № 8, том IV, рег. № 3949, дело № 490/02.08.2013 г. и НА № 3, том V, рег. № 4758, дело № 513/19.10.2012 г. всички по описа на Нотариус рег. № 573 с р-н на д-е РС – Кубрат поради противоречието им със закона и заобикаляне на закона. Претендира съдът да отмени НА № 105, том IV, рег. № 3970, дело № 433/18.09.2012 г. на Нотариус рег. № 573 на НК поради противоречието му с разпоредбите на СК, ЗН и ЗС. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

Ответниците М. К. К., ЕГН ********** и Х. М. К., ЕГН **********, и двамата с пост. адрес *** депозират писмен отговор. Заявяват, че искът по чл.

76 ЗН е неоснователен. Ангажират становище, че искът е погасен по давност по отношение сделките НА № 199, том IV, рег. № 4743, дело № 510/19.10.2012 г., НА № 8, том IV, рег. № 3949, дело № 490/02.08.2013 г. и НА № 3, том V, рег.

№ 4758, дело № 513/19.10.2012 г. всички по описа на Нотариус рег. № 573.

Твърдят, че от 18.09.2002 г. са владели всички имоти явно, несмущавано и непрекъснато, поради което нотариуса ги е признал за собственици по 3 наследство и давност. От датата на признаването им за собственици от нотариуса на 18.09.2012 г. владели имотите като добросъвестни владелци, като след разпореждането с тях в полза на останалите ответници владението им е продължено от купувачите, дарения посделките, поради което относимо към датата на предявяване на иска с правно основание чл.76 от ЗН следва да се приеме, че както те, така и останалите ответници придобили собствеността върху всички процесни имоти и на оригинерно основание – придобивна давност при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗС – чрез добросъвестно владение за период от пет и повече години, осъществено през периода от 18.09.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба на ищцата в съда, алтернативно придобили собствеността при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС чрез недобросъвестно владение продължило десет и повече години, осъществено през периода от 18.09.2002 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда.

Поради това заявяват възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност приусловията на чл. 79, ал. 2 от ЗС, алтернативно по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК също ангажират становище, че същият е неоснователен, като отново поддържат изложените в отговора твърдения, че са придобили имота по наследство и давност, след което са се разпоредили надлежно с имотите и приобретателите по сделките са станали собственици на основание транслативните сделки и на оригинерно основание – придобивна давност от пет години съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС, алтернативно – на основание придобивна давност за срок от десет и повече години съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поради това претендират отхвърляне на всеки от предявените искове като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът С. С. Д., ЕГН ********** с пост. адрес ***, депозира писмен отговор, в който подробно излага съображения за недопустимост на предявените искове и за прекратяване на съдебното производство.

Отделно заявява становище, че искът по чл. 76 от ЗН е неоснователен.

Съгласно принципните постановки възприети в TP № 1/19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г, ОСГК актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е относително недействителен. Разпореждането обвързва страните по сделката и поражда 4 желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията им с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници, не могат да се позовават на тази недействителност. Поради това твърди, че договорът за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том IV, рег.№610, дело №554 от 14.11.2019г. на нотариус с рег.№ 573 на НК, вписан в СВ, по силата на който е придобил собствеността върху:

-Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Севар, община Кубрат, област Разград, местност „Алваджъ Ески Балък“, с площ от 17.456 дка, пета категория, с начин на трайно ползване-нива, при съответни граници и съседи; -Поземлен имот с идентификатор 65886 24211 по КККР на село Севар, община Кубрат, област Разград, местност „Алмалъ Кула Кара Б“, с площ от 1.102 дка, трета категория, с начин на трайно ползване-лозе, при съответни граници и съседи; -Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Севар, община Кубрат, област Разград, местност „АлмалъКула Кара Б“, с площ от 1.076 дка, трета категория, с начин на трайно ползване – лозе, при съответни граници и съседи, не е нищожен, а е придобил правата върху разпоредените в негова полза имоти, като считано от датата на сделката е започнал да владее имота за себе си със знанието, че е придобил собствеността върху същите и е станал техен собственик. През периода от 14.11.2019 г. до датата на предявяване на иска с правно основание чл.76 от ЗН е упражнявал фактическата власт върху имотите, поради което посочва, че е придобил собствеността върху тях и на оригинерно основание – придобивна давност при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС – чрез недобросъвестно владение продължило десет и повече години, осъществено през периода от 18.09.2002 г. до датата на завеждане на поправената исковата молба в съда. Поради това заявява възражение за изтекла в негова полза придобивна давностпри условията на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Заявява, че присъединява към своето владение и владението на праводателите му М. К. К. и Х. М. К., което е започнало най-късно на 18.09.2002 г. Твърди, че праводателите му са предприели действия съставляващи разпореждане с имотите, тъй като са променяли в качеството си на собственици площта и границите на имотите, за което се съдържат данни в исковата молба на ищцата. Процесните недвижими имоти ползвал като собственик, за което са сключени поредица от договори за наем с В. А. И., 5 който ги е обработвал и реколтирал продукция от тях считано от 2010 г. В подкрепа на твърденията си представя преписи от договори за наем – 10 броя за периода 20.11.2010 г. – 30.09.2024 г. Претендира съдът да приеме възражението му в предмета на делото и да се произнесе по същото, като приеме, че е станал собственик на процесиите имоти по силата на транслативната сделка, алтернативно по давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, поради което и да отхвърли предявеният против него иск с правно основание чл. 76 от ЗН.

Оспорва фактическите твърдения заявени в исковата молба относно момента на научаване от ищцата на факта, че праводателите му са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост едва през 2022 г., както и че ответниците Н. К. Ш. и Е. К. Х. не са подписвали декларации с нотариална заверка на подписите, с които са заявили, че нямат претенции към процесните недвижими имоти.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост върху 1/2 ид.част от процесните имоти ангажира становище за неоснователност на същия. Твърди, че всички имоти са станали собственост на праводателите му М. К. К. и Х. М. К., които са ги придобили по наследство и давност, за което са се снабдили с констативен нотариален акт, а след това са се разпоредили надлежно с имотите и приобритателите по сделките са станА. собственици на прехвърлените им имоти, както на основание транслативните сделки, така и на оригинерно основание – придобивна давност за срок от пет години на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, алтернативно на основание придобивна давност за срок от десет и повече години на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС. Поддържа заявеното възражение за придобивна давност, поради което претендира отхвърляне на двата предявени иска като неоснователни и недоказани, като му се присъдят сторените по делото разноски.