Определение № 990 от 22.10.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 990 гр. ХАСКОВО, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500892 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. И. И., подадена чрез пълномощник срещу Определение №674/20.08.2025г.,постановено по гр.д.№1087/2024г. на Районен съдСвиленград, с което се ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК диспозитива на решение №157/02.07.2025., постановено по гр.д.№1087/2024г. на РС-Свиленград, в частта му за разноските в полза на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М., като :ОСЪЖДА „Фератум България“ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сума в размер на 500лв., представляващо адвокатска възнаграждение.

Частният жалбоподател Н. И. И. намира определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК за неправилно, като счита, че на пълномощника на ищеца е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение в по-висок размер, съответстващ на извършените по делото процесуални действия. Твърди,че определеното от съда адвокатско възнаграждение е в размер по-нисък от минималния такъв предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Намира за релевантна в случая цитирана съдебна практика. Позовава се и на практиката на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения. Счита,че към възнаграждението следва да се определи и ДДС,тъй като адвокатското дружество е регистрирано по него. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 846лв. с ДДС, а в условията на евентуалност претендира увеличение на присъденото възнаграждение до 600лв. с ДДС.

В срока по по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна 1

„Фератум България“ЕООД ,който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1087/2024г. по описа на РС-Свиленград е образувано по искова молба на Н. И. И., чрез пълномощникът му Еднолично адвокатско дружество М., с която против „Фератум България“ЕООД е предявен иск, с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.21 от ЗПК вр. чл.26 от ЗЗД , като е претендирано да се приеме за установено спрямо ответника, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с №1326757 от 16.02.2024г. е изцяло недействителен .В условията на евентуалност е претендирано да се приеме за установено,че клаузата, с която договорът се обезпечава с поръчителство е недействителна.

Претендирано е и присъждане на разноски..

В първоинстанционното производство е представено адвокатско пълномощно, с което ищецът е упълномощил Еднолично адвокатско дружество М. да го представлява по делото.Установено е също, че на ищеца е била оказана безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА - материално затруднено лице .

С постановеното по делото решение № 157/0207.2025г. е уважен предявения главен иск. С решението са разпределени и разноските на страните според изхода от спора. На пълномощника на ищеца е определено възнаграждение в размер на 480лв. за оказана безплатна адвокатска защита и по смисъла на чл.38 ал.2 от ЗА..

С молба по чл.248 ал.1 от ГПК, депозирана от пълномощника на ищеца е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, като е претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 846лв. с ДДС.

С обжалваното определение №647/20.08.2025г., постановено по гр.д.№1087/2024г.

РС-Свиленград е уважил частично подадената молба с правно основание чл.248 от ГПК като е изменил постановеното по делото решение в частта за разноските и е присъдил в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. По отношение на претендираното от адв. М. ДДС към присъденото възнаграждение е посочил, че липсват представени доказателства за дължимостта на такова.

При определянето на размера на адвокатското възнаграждение съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото, като произнасянето е на база приети за безспорни обстоятелства. Отчетени са проведените три съдебни заседания, на които пълномощника на ищеца не се е явил, но е депозирал писмено становище. Отчетено е и обстоятелството, че по спорните въпроси има установена еднопосочна съдебна практика. В 2 този ред на мисли е приел, че възнаграждението на адвоката на ищеца по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата следва да бъде коригирано на 500лв., поради което молбата по чл.248 от ГПК е приета за частично основателна.

За определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът е изходил от принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор и Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. В случая е съобразен член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, като размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА е определен като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, като е взел и предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на иска е измерима с паричния размер на договора, чиято недействителност се претендира. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът е взел под внимание прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като е отчетено и обстоятелството, че в исковото производство развило се пред РС-Свиленград е подадена искова молба и молби със становища за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и неговия адвокат, както и обстоятелството,че нито един от двамата не се е явил лично в насрочените открити съдебни заседания.

При определяне на адвокатското възнаграждение е спазен и критерия пропорционалност тъй като правото на възстановяване на разноските включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски.

Следва да се отчете също, че в случая не е налице договорено и платено възнаграждение, а такова, което се дължи за безплатно процесуално представителство. В този смисъл размера на всяко адвокатско възнаграждение следва да се определя индивидуално за конкретното производство и не съществува общо правило за неговото намаляне. Следователно, преценката на съда се извършва на база обема от извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер.

Що се отнася до претендирания ДДС върху определеното възнаграждение такъв следва да се присъди в полза на адвокатското дружество, поради обстоятелството,че пред настоящата инстанция се представят доказателства за регистрация на Едноличното адвокатско дружество по ДДС. Т.е.към определеното адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА в размер на 500лв. следва да се добави и ДДС, поради което обжалваното определение следва да се измени .

В този ред на мисли съдът счита,че следва измени обжалваното определение на РССвиленград, като допълни същото и към определеното адвокатско възнаграждение в размер 3 на 500лв. да се посочи с ДДС.

Водим от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №674/20.08.2025г., постановено по гр.д.№1087/2024г. на Районен съд-Свиленград, с което се ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК диспозитива на решение №157/02.07.2025., постановено по гр.д.№1087/2024г. на РС-Свиленград, в частта му за разноските в полза на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М., като :ОСЪЖДА „Фератум България“ЕООД, ЕИК 20059940 да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК 180814656 на основание чл.78 ал.1 от ГПК вр. чл.38 ал.2 от ЗА сума в размер на 500лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 990 гр. ХАСКОВО, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20255600500892 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. И. И., подадена чрез пълномощник срещу Определение №674/20.08.2025г.,постановено по гр.д.№1087/2024г. на Районен съдСвиленград, с което се ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК диспозитива на решение №157/02.07.2025., постановено по гр.д.№1087/2024г. на РС-Свиленград, в частта му за разноските в полза на Еднолично адвокатско дружество М., представлявано от адв. М. М., като :ОСЪЖДА „Фератум България“ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., на основание чл.78 ал.1 от ГПК сума в размер на 500лв., представляващо адвокатска възнаграждение.

Частният жалбоподател Н. И. И. намира определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК за неправилно, като счита, че на пълномощника на ищеца е следвало да се присъди адвокатско възнаграждение в по-висок размер, съответстващ на извършените по делото процесуални действия. Твърди,че определеното от съда адвокатско възнаграждение е в размер по-нисък от минималния такъв предвиден в Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Намира за релевантна в случая цитирана съдебна практика. Позовава се и на практиката на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения. Счита,че към възнаграждението следва да се определи и ДДС,тъй като адвокатското дружество е регистрирано по него. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 846лв. с ДДС, а в условията на евентуалност претендира увеличение на присъденото възнаграждение до 600лв. с ДДС.

В срока по по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна 1

„Фератум България“ЕООД ,който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.248 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 1087/2024г. по описа на РС-Свиленград е образувано по искова молба на Н. И. И., чрез пълномощникът му Еднолично адвокатско дружество М., с която против „Фератум България“ЕООД е предявен иск, с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.21 от ЗПК вр. чл.26 от ЗЗД , като е претендирано да се приеме за установено спрямо ответника, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с №1326757 от 16.02.2024г. е изцяло недействителен .В условията на евентуалност е претендирано да се приеме за установено,че клаузата, с която договорът се обезпечава с поръчителство е недействителна.