Решение № 46 от 15.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Русе, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520102483 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 50 ал.2 от ЗЗД от Н. Д. Н., като майка и законен представител на Е. Т. И., на ******* г., с постоянен адрес за двамата: гр. *******, чрез адв. Г. П., против И. П. П., с постоянен адрес: гр. *******, с който ответника да бъде осъден да й заплати сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания на малолетния Е., причинени на ******* г. около 18 ч., от животно – домашен любимец на ответника, две кучета, които нападнали детето и едното го ухапало за левия крак, при което паднало на земята и викало за помощ, получило силен стрес, охлузвания и прободни рани, както и сумата 60 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разходи за съдебно-медицинско удостоверение, ведно със законната лихва от датата на увреждането ******* г. до окончателното заплащане на сумите, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът се грижи за тези кучета в дома си, храни ги, но ги държи свободно пуснати. И други хора от квартала се оплаквали от агресивното им поведение. След сигнал до Полицията бил съставен на И. П. предупредителен протокол. С Постановление от ******* г. по пр.пр. № 7468/24 г. на РП-Русе било отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на престъпление.

В законоустановеният срок е подаден отговор от ответника И. П. П., чрез адв. Я. П., който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Възразява, че животните му живеят в неговия двор, като от кучетата му едното било *******, а другото-******* /*******/, което никога не напускало двора на къщата му. Излага твърдения, че *******, поради малките си размери не можел да причини описаното ухапване. Счита, че от исковата молба не става ясно къде точно е било ухапано детето. Оспорва неговите кучета да са се държали агресивно, счита че детето най-вероятно е ухапано от бездомни кучета, неглижирани от Община Русе. Сочи, че ищцовата страна вече неколкократно организирала подобни мероприятия за ухапани от кучета нейни роднини.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

На *******г., около 18,00 часа, детето Е. Т. И., на ******* години, е преминавало покрай дома на ответника И. П. П., находящ се в гр.*******. В непосредствена близост се намирали две кучета, собственост на ответника, за които се грижи единствено той и го залаели и нападнали. Едно от кучетата го захапало за левия крак, през панталона, задърпало го и Е. паднал на земята, викайки за помощ Двете кучета избягали. В резултат на захапването от едното куче на левия крак на детето били причинени охлузвания и прободни рани.

Видно от представеното удостоверение за раждане № *******, изд. на ******* г. въз основа на акт за раждане № ******* от ******* г. детето Е. Т. И. е роден на ******* г. в гр.

Русе и негови родители са: майка Н. Д. Н., ЕГН ********** и баща Т. И. Ц., ЕГН **********. Майката живее заедно с детето в гр. *******.

Видно от представеното СМУ № 9184/2024 г. издадено от ОСМ Русе е отразено, че на *******г., от 11,15 часа, в Отделение Съдебна медицина при УМБАЛ „Канев“ АД - гр. Русе, по желание на майка му Н. Д. Н. ЕГН ********** е освидетелстван: Е. Т. И. ******* г. ЕГН ********** жител на гр. Русе. По предварителни сведения: Освидетелстваният съобщава, че на *******г. около 18,00 часа в кв. ******* на гр. Русе е бил ухапан по лява подбедрица през панталон от свободно пуснато куче, собственост на съсед. Прегледан в спешно отделение на УМБАЛ Канев АД. Не са му поставяни ваксини. По обективна находка: По външната повърхност на лява подбедрица в далечната трета са установени три охлузвания с размери съответно около 0,5/0,2см, около 0,5/0,3 см и около 0,5/0,2см. Представена е фактура № ********** от 06.11.24 г. за заплатена сумата 60 лв. за съдебно-медицинско освидетелстване с издаване на удостоверение.

Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО №022093/******* г. с час 18,00 18,14 издаден от УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе на името на прегледания Е. Т. И. ******* г. е отразена: Основна диагноза: „ухапване или удар от куче“. Анамнезата е: Нападнат от куче на улицата и го захапва за крака. Обективното му състояние: Охлузни рани от зъби и кръвонасядане в областта на лява подбедрица. Приложена е терапия: Промивка, рИ.олов компрес, насочва се към ОПЛ за проследяване.

В Амбулаторен лист № 24311202320А/******* г. с час 08,20, издаден от д-р А. П.. на името на Е. Т. И. ЕГН ********** е отразена: Основна диагноза: Ухапване или удар от куче.

Анамнеза: По данни на майката детето е нападнато от съседско куче, след което е прегледан в СПО. Обективно състояние: Прободни рани от ухапване от зъби на животно и кръвонасядания в долна трета латерално. Терапия: направена превръзка.

В съдебно заседание разпитан по реда на чл. 176 от ГПК ответника П. дава следните обяснения: „Бях в двора, портите бяха затворени, моите кучета бяха у дома и през мрежата на няколко метра /около 7-8-10 метра/ от мен някой извика. Погледнах и видях момченцето на улицата. Попитах го какво стана и то ми каза, че кучето го е ухапало. Отворих портата и излязох при него на улицата. На около 20-30 метра от нас има контейнер, при който имаше две жени, които изобщо не реагираха. Излязох да видя, ако го е ухапало кучето, да окажа първа помощ на детето. Попитах детето къде го е ухапало кучето, то вдигна крака и ми го показа. Не видях нищо на крака. Клекнах и му казах да вдигне анцуга. Отново го попитах къде го е ухапало кучето и то ми показа тази част на крака /ответникът показва под коляното/. Мисля, че беше на левия крак. Имаше нещо като одраскано. Нямаше кръв, нямаше нищо. Имаше леко одраскано, не ухапано. Момченцето стана, спусна си анцуга и замина да играе при децата. Майка му е идвала там на място. То се обади на майка си пред мен. Аз се прибрах и това беше.“ Не оспорва, че двете кучета са негови, едното е ******* З., а другото ******* С., като твърди, че има мрежеста ограда и железни порти, като кучетата не можели да излязат навън, ако не ги пусне. Само ******* имал имунизационен паспорт и 2 ваксини, другото няма.

В съдебно заседание разпитана по реда на чл. 176 от ГПК ищцата Н. дава следните обяснения: „Спомням си даже часа. Беше 18 ч., когато се обадих на сина ми Е. Т. да отиде да вземе хляб от магазина. След това свидетелката Д., звънна по телефона и ми каза да отида да посрещна Г., защото го е ухапало кучето на И.. Излязох и Д. вече го беше донесла пред дома с още три деца. Е. плачеше. Попитах го какво е станало и той ми каза: „ухапа ме кучето на И.“. Извиках такси и веднага отидохме в спешното. Там му премиха раничката и ми казаха да отида при съдебен лекар на следващия ден, за да си изкарам медицинско за случая.“ Няма спомен И. да ги е взел и да ги е карал до града. Не са имали лоши отношения с ответника.

От показанията на свидетеля Д. Т. К. се установява, че били близо до пощата и отсреща се виждало всичко. Кучето тръгнало, хванало го за крака и щяло да го събори.

Собственикът излязъл, погледнал го и го попитал какво има. Момчето се разплакало, то не можело да обяснява. Човекът влязъл вътре и си затворил портата. Кучето е лично на ответника. Кучето е средничко, не е много голямо. *******ът го нямало тогава. Средното куче било излязло навън. Познава го много добре и знае, че И. е негов собственик. Не знае как го нарича. Кучето е *******. Когато детето се разплакало, ответникът излязъл, видял го и се прибрал вътре. Свидетелката взела малкия на ръце и го завела при майка му. Детето плачело, а кракът му започнал да се подува. Г. имал дебел панталон и мъничко кръв. Лично била там и видяла как било ухапано детето. Майка му веднага извикала кола и го закарала в болницата.

От показанията на св. Д. М. Н., баща съм на ищцата, се установява, че познава ответника. Комшии са от 40 години, живее, на стотина метра от тях. Има един завой и правата улица, която отива към пощата и към магазина. Това е на ******* Русе. Пощата работи два пъти в седмицата. Като се застане на улицата до тази сграда, която е права отсечка и лично мерил до мястото, където е била случката, където внука му го ухапало кучето, където е била Д. – сто и двадесет метра било. По време на инцидента цялото семейство били в Г.. Това било зимно време, някъде октомври месец. За инцидента му се обадила дъщеря му, че кучето на И. е ухапало внука му за крака пред неговата порта. Тя му казала, че го е завела в спешното и там са го превързали. Детето се изплашило. Даже тя имала проблем. Извикали детето в отдел „Закрила на детето“. Детето имало проблем с кучетата. Кучето полайвало всеки човек по принцип. Онзи ден като мерил разстоянието, кучето не било вързано, разхождало се и си лае. Отворено е. Кучето е средно куче, сиво и бяло. Не е нито немска овчарка, нито *******. Сестра му била ухапана от същото куче и даже И. и дал 50 лева. Сестра му е св.Д. М.. Това било преди случая на внука му. Д. живеела на *******-то от близо 40 години.

От показанията на св. В. Р. Ц. изготвил Постановление от ******* г. се установява, че по повод проверката се видял с ответника. Щом го е написал, значи е било така. Сезирал е Общината с писмо, че в района има много кучета. Не си спомня разговора с детето. Минало е година оттогава. Знае къде живее господина /посочва ответника И./. Виждал кучетата, но нямам спомен. И за видимостта не може да каже нищо. Зависи от коя страна на магазина.

Магазина от външната страна е магазин, от вътрешната страна има барче. Пред магазина се вижда главния път и отсреща *******-то. От предния вход на магазина не се вижда пощата, но от задния вход страна се вижда пощата. Там има и барче и хората влизат там. В магазина влизат и от барчето. Официалният вход е от главния път. Не може да отговори в 18,20 часа през месец ноември дали се вижда пощата.

От показанията на свидетеля Б. К. Б. се установява, че не е виждал отворени вратите на двора. Кучетата също не били агресивни. Имало две кучета. Доколкото знае, едното е *******. ******* куче е средно на големина. Другото е *******, още по-дребно.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ******* г. Е. Т. И. ЕГН: ********** е получил следните увреждания:

3

„Три охлузвания на лява подбедрица в резултат на повърхностни наранявания на кожата.“ Установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпоръбести предмети и отговарят да бъдат причинени от зъби на куче при инцидент на ******* г. Следва да се приеме, че уврежданията са му причинили болка и страдание.

При такива наранявания възстановителният период е около пет - седем денонощия, Няма медицинска документация за възникнали усложнения, които да удължат този период.

С постановление от ******* г. на РП-Русе е отказано образуване на досъдебно производство, поради липса на състав на престъпление по чл. 129 ал. 1 от НК. Констатирано е сам, че е нанесена лека телесна повреда от животно. Преписката е прекратена. На И. П. бил съставен Протокол за полицейско предупреждение.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди /в случая неимуществени/ от вещ/животно, които вреди да са в причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Ако вещта е предадена на друго лице, което да упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода на време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея. Отговорността за вреди от вещи, не зависи от поведението на собственика на кучето или това на надзираващия го, както и от това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно/. В аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.