Решение № 32 от 09.02.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр.Мадан, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100307 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от Д.

М. Ч. против ...... ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 298 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем Кредирект № ******* от *********., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № ********от ********г, при следните параметри:

Размер на кредита: 600,00 лева, Размер на погасителна вноска: 4x20,03 лв. и 14x54,35 лв., Вид вноска: месечна, Годишен процент па разходите: 48,22 %, Брой вноски: 18, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %., Дата на последно плащане: 04.04.2023г., Обща сума за плащане: 841,02 лв. Въпреки, че договора за заем било посочено, че общата сума за плащане е в размер на 841,02 лева, сумата, която ищецът- кредитополучател трябва да заплати на ответника-кредитор по този договор е в размер на 2025,00 лева - на основание т.6.1 от договора била начислена неустойка в размер на 1210,98 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по т. 6.1 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл. ЗЗ, ал.1 от Общите условия. Уговорената неустойка била нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Клаузата била нищожна и на друго основание - чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като т.6.2. във вр. т.6.1 от договора била неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В т.6.2. от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а 1 договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Ищецът се позовава на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, като твърди, че уговорката между страните за заплащане на неустойка не преследва заложените й функции, поради което е нищожна поради противоречието й добрите нрави. Клаузата на т.6.2. от процесния договор била договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Ищецът се позовава на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като сочи, че процесният договор за кредит е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК.

Позовава се на последиците по чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи, че в изпълнение на договора Д. М. Ч. била заплатила на ответното дружество сумата от 898,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която била 600,00 лева, поради което сумата от 298,00 лева била платена при начална липса на основание. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че на ****** г. е сключен Договор за паричен заем Кредирект № **** между ****** ООД и Д. М. Ч. за сумата от 600 лева. Позовава се на чл. 4, ал.

1 от процесния договор, като сочи, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя. Счита, че процесният договор не е нищожен, като в случай, че са налице нищожни клаузи, то се касае за частична недействителност и сумите за главница и възнаградителна лихва били дължими. Сочи, че неустойката/обезщетението за неизпълнение на договорни задължения, не попадат в общите разходи по кредита и не могат да се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Неустойката не следвало да се калкулира в посочения размер на ГПР и същата не можела да се приравнява на лихвата, тъй като според уговореното между страните, тя нямала такава функция. В случая, към момента, в който договорът за потребителски кредит бил сключен, предвидената в договора неустойка не се дължала, тъй като нейната изискуемост настъпвала при неизпълнение на посочените в договора задължения от страна на потребителя. Не било сигурно, че потребителят ще допусне изобщо неизпълнение на договорните си задължения, предвид което указване дължимост и размер на неустойката би въвела същия в заблуждение, че следва да заплати сума, за която реално правопораждащият факт не е настъпил. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между Д. М. Ч. и „******“ ООД е сключен Договор за 2 паричен заем Кредирект № *********от ******* г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от 600 лева, при следните параметри: Размер на погасителна вноска: 4х20,03 лв. и 14 х 54,35 лв., Ден на плащане: четвъртък, Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: 48,22 %, Брой вноски: 14, Фиксиран лихвен процент: 40,05 %, Дата на първо плащане:

******, Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя; Дата на последно плащане: *******г., Обща сума за плащане: 841,02 лв.

Съгласно т. 6, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ обезпечението може да бъде: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на наймалко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители: размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната;

Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Заемодателя;

Да не са кредитополучатели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ; удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Банковата гаранция следва да е безусловна, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца преди падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем вкл. договорената главница и лихва. Според т. 6.2 от договора при неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение, последният дължи неустойка в размер на 1210,98 лева, която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Видно от погасителния план към договора размерът на дължимата месечна вноска с неустойка възлиза на 114 лева.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която Д. М. Ч. е получила от заемодателя „*****“ ООД по Договор за паричен заем Кредирект

№ *******/*******г сумата от

600лв /шестстотин/. Д. М. Ч. е заплатила на заемодателя „******“ ООД по Договор за паричен заем Кредирект № ******/*******г сумата от 898,00 лева, както следва: на 4.11.2021 сумата от 114 лева, на 9.12.2021 сумата от 114 лева, на 04.01.2022 г сумата от 114 лева, на 4.2.2022 сумата от 114 лв, на 4.3.2022 сумата от 114 лева, на 6.4.2022 сумата от 116 лева, на 5.5.2022 сумата от 112 лева, на 26.1.2023 сумата от 100 лева. С внесената сума - 898,00 лева са погасени : главница - 106,44 лв,; лихви- 136,73лв, неустойка 554,83лв, такса - 100 лв. Размерът на Годишния процент на разходите /ГПР/ по договора ,като се вземат предвид всички подлежащи на връщане суми, включително неустойката и като се вземат предвид следните допускания: заемна сума - 600 лв., фиксиран годишен лихвен процент -40.05 %, лихва3 241,02 лв., размер на погасителна вноска- 4x20,03 лв., 14x54,35 лв., неустойка-1210,98 лв., разпределена 4х93,97лв, 14х 59,65 лв., брой вноски 18 по 114 лв., общо дължима сума - 2052,00лв годишния процент на разходите /ГПР/ би бил 631,73 %.

Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза като обективно, компетентно, а и неоспорено от страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба са релевирани основания за недействителност на договора заем свързани с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата от т.6.2 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по т.6.1 от договора.

Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето 4 й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.