Решение № 50 от 13.11.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Кубрат, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно наказателно дело № 20243320200268 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 24-0290-000396/13.08.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени процесуални нарушения и се иска неговата отмяна. Посочва се, че НП е издадено без да е бил съставен АУАН на жалбоподателя. Отделно от това на същата дата и място са му били издадени два фиша, единият от които за управление на МПС без обезопасителен колан, глобите по които заплатил, а с атакуваното НП му е наложено повторно наказание глоба в размер на 50 лв. за същото нарушение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован явява се лично и 1 поддържа жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната незаконосъобразност на издаденото НП. Заявява, че на посочената дата не му е бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Посочва, че е казал на полицаите, че има обезопасителен колан, но не бил закопчан.

Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, при редовност в призоваването, не се явява. Постъпило е становище от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт в ОДМВР Разград, който претендира съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно и остави жалбата без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:

От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител М. А. – мл. автоконтрольор в РУ – Кубрат се установява, че на 28.07.2024 г. в гр. Кубрат, по ул. „Добруджа“ към изхода за гр. Тутракан е спрян за проверка водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ***. При проверката е било констатирано, че водачът А. Г. М. при движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

Не е спорно, а се установява и от приложените по делото Глоба с фиш GT № 3196922/28.07.2024 г. и Глоба с фиш GT № 3196921/28.07.2024 г., че по време на същата проверка на 28.07.2024 г., е констатирано също, че жалбоподателят А. Г. М. се движи с МПС без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини, както и че жалбоподателят като водач превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Не се спори между страните, а се установява и от представеното с жалбата писмено доказателство, че наложените с фишовете две глоби, в размер на 50.00 лева всяка, са заплатени от М..

За това, че М. управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан св. А. съставил приложения към административнонаказателната преписка АУАН серия GA № 1237889/28.07.2024 г. като повдигнал обвинение за 2 извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Актосъставителят предявил акта на жалбоподателя, но последният отказал да го подпише. Отказът на нарушителя да подпише е удостоверен от свидетел на нарушението К. Е. Д..

На 13.08.2024 г. Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат издал атакуваното в настоящото производство НП № 24-0290-000396, с което приел, че М. е извършил нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му наложил наказание глоба в размер на 50 лева.

На 30.09.2024 г. издаденото НП е било връчено на жалбоподателя, който на 07.10.2024 г. депозирал в РУ Кубрат Жалба вх. № 290000-7549.

Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от приетите писмени доказателства, приложени към жалбата и находящи се в приобщената административнонаказателна преписка и представени в хода на производството, както и от показанията на разпитания свидетел А..

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитания като свидетел актосъставител, тъй като същият е без родствени отношения с жалбоподателя, и незаинтересован от изхода на делото.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица.

Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърдението на жалбоподателя, че не му е съставен АУАН се опровергава с представения такъв в производството, съставен на същата дата на електронен носител.

В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на нарушението, а именно по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни 3 средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, трябва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, защото при управление на МПС не е поставил обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Съобразно материално-правните характеристики на твърдяното нарушение, то подлежи на доказване основно с гласни доказателства. Показанията на свидетеля А. за липсата на поставен от водача обезопасителен колан са убедителни, поради което съдът ги кредитира. Изложеното от полицейския служител се признава и от самия водач. В хода на устните състезания М. признава, че е имал колан, но не е бил „закопчан.“ Съдът намира, че премятането на обезопасителния колан, без да е закопчан следва да се разглежда като нарушение на чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП. Това е така, защото поставянето на обезопасителен колан без да е закопчан, не би позволило да се постигнат преследваните от законодателя цели с въвеждането на подобно задължение, а именно опазване здравето и живота на водача.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДВП за извършеното нарушение е предвидено наказание – глоба в размер на 50 лв.

Това мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, поради което наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е бил санкциониран за едно и също нарушение два пъти. Нарушението, за което е бил санкциониран с фиш е за това, че пътникът в управлявания от М. автомобил е бил без поставен обезопасителен колан.

Предвид изложеното съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП задължение да управлява пътно превозно средство след като е поставил обезопасителен колан.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

4

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

При този изход на делото, водещ до отхвърляне на жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-0290000396/13.08.2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на А. Г. М. с ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. Г. М. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на ОД на МВР – Разград сумата 80.00 лева (осемдесет лева, нула ст.) – юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________ 5