Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 31.08.2026, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 558/2024
Вид
Решение № 214
Подписан
31.08.2026
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.25 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 50 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.478 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 предл.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.47 ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.63 ал.2 т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл. 142 ал.2 · Семеен кодекс
  • чл. 143 ал.2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Сливен, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20242200100558 по описа за 2024 година

Предявени са седем преки иска на увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД .

В исковата молба ищците твърди, че първата е фактически съжител, а другите трима – низходящи /деца/ на Г. С. В. от с.******* , загинал на **г., при ПТП, настъпило на 21.10.2023г.

Твърдят, че на 21.10.2023г., около 11:45 ч., на път 1-6, в района на 389,5 км, в района на бензиностанция „Лукойл“, до гр. Сливен, водачът на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с per. № *******, П. Т. Д., нарушил правилата за движение по пътищата, като предприел извършване на маневра изпреварване и блъснал насрещно движещия се в собствената лента автомобил марка и модел „Опел Астра“ с per. № *******, управляван от Г. С. В.. В резултат на удара е починал водачът на лекия автомобил „Опел“ – Г. С. В..

По случая било образувано ДП № 1505/2023г по описа на РУ-Сливен, приключило с внасяне на обвинителен акт в съда.

С влязла в сила присъда № 11/ 03.06.2025г. по НОХД № 195/2025г. по описа на ОССливен, подс. П. Т. Д. е признат за виновен в това, че на 21.10.2023г., на републикански път 1-6, при км. 389+500, в землището на гр.Сливен, при управление на моторно превозно средство- товарен автомобил „Ивеко Дейли“, с per. № *******, нарушил правила за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП- чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 ЗДвП вр. с чл.47 ал.3 ППЗДвП и чл. 63 ал.2 т.1 ППЗдвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Г.

С. В. на **г., от с.*******, поради което на осн. чл. 343, ал. 1, б. „В“, предл.1, вр. чл. 342, 1 ал. 1, предл. 3 НК, вр. с чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК, му е наложено съответното наказание.

Твърдят, че за товарен автомобил автомобил „Ивеко Дейли“, с per. № *******, е била сключена с ответника застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 23.08.2023г до 22.08.2024г

Допълват, че отправили своята писмена застрахователна претенция до ответника, получена на 14.11.2023г, видно от обратната разписка, но до момента не им е изплатено застрахователно обезщетение.

Твърдят, че внезапната смърт на Г. С. В. им причинила душевни болки и страдания.

Ищцата А. Т. С. живяла с него на съпружески начала повече от 17 години. Двамата изградили дълбока връзка, изпълнена с обич, доверие и уважение. Никога не се разделяли и споделяли всичко заедно. От връзката били родени 3 деца, които отглеждали с обич и всеотдайност.

В резултата на процесното ПТП загубила своя мъж, своята опора и утеха. Загубила е човека, с когото е очаквала да прекара остатъка от живота си, с когото да сподели старините си. Освен баща на децата й, Г. бил отдаден, любящ и отговорен партньор. Подкрепял я е във всяко едно отношение. Помагал й в отглеждането и възпитанието на децата, осигурявал издръжка за цялото семейството. След трагична му смърт оставала сама с три деца на различни възрасти, без опора и подкрепа, на която разчитала.

Ищецът С. Г.С. бил най-голямото дете на А. С. и покойния Г. С. В.. Бил юноша, с крехка психика и още неформиран характер, лишен завинаги от бащината обич и подкрепа.

Ищецът С. С. бил на 13 години, когато баща му починал. Бил в пубертета, когато е особено чувствителен. Това бил период на съзряване, в който имал нужда и от двамата си родители, а липсата на баща му отваряла дълбоки емоционални рани, оставащи белег за цял живот.

Ищецът Ф. С. била най-малкото дете на А. и Г., която била само на 9 години ,когато баща й починал. Това било крехка възраст, в която бащиния образ е толкова важен и незаменим за всяко дете.

Загубата на баща им предизвикала у трите деца преодолима скръб и болка. Завинаги били лишени от неговата обич, ласка и упора в живота.

Освен това, трите деца били лишени от издръжката ,която баща им давал, като за 29 месеца до навършване на пълнолетие, ищецът С. С. би получил по 200лв месечно или общо 5800лв, ищецът С. С. бил лишен от издръжка за 58 месеца до навършване на пълнолетие в размер на 200лв месечно или 11 600лв за целия период, а ищецът Ф. С. била лишена от издръжката на своя баща за 104 месеца до навършване на пълнолетие, по 200лв месечно или 20 800лв общо.

Иска се съдебно решение ,с което ответника бъде осъден да заплати на всеки от четиримата ищци обезщетение неимуществени вреди в размер на 103 000 евро от общо 112 484. 21 евро.,ведно със законната лихва от 28.10.2023г. до окончателното изплащане, а на 2 трима от тях- обезщетения за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи , изразяващи се загуба от неполучена издръжка, която баща им, ако беше жив, би им дължал, както следва : на С. Г. С. – 2 965.49 евро, равняващи се на 5 800 лв., представляващи месечна издръжка за 29 месеца , от която е бил лишен, считано от 21.10.2023 до настъпване на пълнолетие /по 200 лв. месечно/, ведно със законната лихва от 28.10.2023г; на С. Г. С.- 5930.99 евро, равняващи се на 11 600 лв., представляващи месечна издръжка за 58 месеца, от която е бил лишен, считано от 21.10.2023 г. до настъпване на пълнолетие /по 200 лв. месечно/, ведно със законната лихва от 28.10.2023г. на Ф. Г. С.о - 10 634.87 евро, равняващи се на 20 800 лв., месечна издръжка за 104 месеца, от която е била лишена, считано от 21.10.2023 г. до навършване на пълнолетие /по 200лв. месечно/, ведно със законната лихва от 28.10.2023г.

С отговора на исковата молба, ответникът оспорва всички предявени искове – по основание и размер, както и акцесорните претенции за лихва.

Не оспорва наличие на застраховка“ГО“ по отношение на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с per. № *******, валидна към датата на ПТП.

Не оспорва, че на 21.10.2023г, е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахования автомобил, при което е загинал бащата на ищците .

Не оспорва, че му е отправена писмена застрахователна претенция от ищците, но до момента не им е определил , респ.изплатил на ищците застрахователно обезщетение.

Счита, че причина за ПТП са и действията на водача на „Опел Астра“, който, излизайки от района на Бензиностанция „Лукойл“ на път 1-6, не спира на знак „Стоп“ преди да излезе на главния път, при което се включва непосредствено пред извършващия маневра изпреварване товарен автомобил „Ивеко Дейли“, поради което е съпричинил вредоносния резултат.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. С. В., който пътувал в лекия автомобил без правилно поставен предпазен колан. С това не само нарушил разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, но и спомогнал за настъпване на вредоносния резултат, тъй като , ако е бил с правилно поставен колан, е нямало да получи травмите по тялото си от контакта с детайли от вътрешното оборудване на автомобила, респ. те биха били много по-леки и би се избегнал леталния изход.

Оспорва исковете за неимуществени вреди като прекомерно завишени по размер, несъответстващ на принципа на справедливост, съдебната практика и действително претърпените вреди.

Оспорва исковете за имуществени вреди на тримата ищци като недоказани.

Счита, че по делото следва да са установени не хипотетичните нужди на ищците, а конкретния размер на реално получаваната от тях издръжка, която те вече няма да получават, както и какъв е размерът на реално получаваните от починалото лице доходи 3 месечно и каква част от тях са представлявали издръжка за ищците.

В с.з. четиримата ищци, ред. призовани , не се явяват. Всички се представляват от общ процесуален представител, който направи изменение на размера на исковите им претенции за неимуществени вреди, предявени като частични, чрез тяхното увеличаване от 13 293.59 евро на 76 693.78 евро от общо 112 484.21 евро и от 76 693.78 евро на 103 000 евро-частичен от общо 112 484.21 евро за всеки ищец. Претендира разноски съгласно списък. Представя писмени бележки.

В с.з.ответникът, ред. призован, се представлява от упълномощен представител, който оспорва предявените искове на основанията, изложени в отговора на исковата молба. Моли да бъдат отхвърлени и претендира разноски съгласно списък.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците са съответно фактически съжител и деца на загиналия при ПТП на 21.10.2023г Г. С. В..

Първата ищца А. Т. С./ на **г./ живяла на съпружески начала с Г. С. В. повече от 16 години, до смъртта му, настъпила на 21.10.2023г. Двамата никога не се разделяли, обичали се, подкрепяли се, създали и отгледали три деца.

По време тяхното съвместно съжителство са родени трите деца –ищци: С. Г. С., роден.на 28.03.2008г/ на 16 години към датата на подаване на исковата молба/, С. Г. С., род. на 09.07.2010 г / на 14 г. към датата на подаване на исковата молба/ и Ф. Г. С., род. на 16.07.2014г/ на 10г. към същата дата/.

Тъй като Г. С. В. припознал и трите деца, е вписан като техен баща в актовете им за раждане.

Цялото семейство живяло в с.*******, при родителите на Г. С. В., но си купили имот в същото село и започнали да строят къща, в която възнамерявали да заживеят отделно.

Г. С. В. бил грижовен баща и много трудолюбив. Работел в озеленяването в гр.Сливен, имал магазин за дрехи втора употреба в с.Т., а също и барака, в която ищцата А. С. правела и продавала закуски.

Основно Г. В. издържал семейството си, като държал нищо да не им липсва. Били здраво и сплотено семейство с А. С., с която се разбирали чудесно, а трите им деца били силно привързани към него.

На 21.10.2023г., около 11:45 ч., на път 1-6, в района на 389,5 км, в района на бензиностанция „Лукойл“, до гр. Сливен, П. Т. Д., като водач на товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с per. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата, като при предприета маневра изпреварване, блъснал насрещно движещия се в собствената си лента лек автомобил „Опел Астра“ с per. № *******, управляван от Г. С. В..

В резултат на удара починал водачът на лекия автомобил „Опел Астра“- Г. С. В., само на **г..

4

По случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21.10.2023г и образувано ДП № 1505/2023г на РУ-Сливен, вх. № 1848/2023г на ОП-Сливен, приключило с внасяне на обвинителен акт в съда.

С влязла в сила присъда № 11/03.06.2025г по НОХД № 195/2025г по описа на ОССливен, подс. П. Т. Д. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1, вр.чл.342 ал.1 предл.3 от НК, з това,че , че на 21.10.2023г. на път I-6, км.389+500, в землището на гр.Сливен, до бензиностанция „Лукойл“, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Ивеко“, марка „Дейли“ с peг.№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП - чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. чл.47 ал.3 от ППЗДвП, чл.25 ал.2 от ЗДвП, чл.47 ал.3 от ППЗДвП и чл.63 ал.2 т.1 ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Г. С. В. на ** г. от с.*******.

За установяване на механизма и техническата причина за възникване на ПТП,по делото бе изслушана САТЕ.Според даденото заключение, механизмът на ПТП е следният:

Товарен автомобил „Ивеко Дейли“, управляван от св. П. Т. Д. се движи на път 1-6, км 289+500 в посока от гр.Бургас към гр.София, със скорост на движение около 116 км/ч и опасната зона за спиране около 144 км/ч.

Движението се е осъществявало при слънчево време, нормална видимост и суха пътна настилка, в северната - дясната пътна лента, като пред него, в същата посока, се е включил в движението с малка скорост на движение, около 70 км/ч неизвестен товарен автомобил влекач. Водачът на „Ивеко Дейли“ застигнал влекача и предприел маневра изпреварване в участък, в който е забранено изпреварването с хоризонтална и вертикална маркировка, като навлязъл изцяло в насрещната лява - южна пътна лента.

В същото време, в района на бензиностанция „Лукойл“ се намирал лек автомобил „Опел Астра“, управляван от Г. С. В., който предприел маневра потегляне и завиване надясно, като навлязъл в дясната за него южна пътна лента, без да спре на пътен знак „Стоп“ и наличие на Стоп- линия. Скоростта на движение на лек автомобил „Опел Астра“ била около 16 км/ч.