Решение № 313 от 16.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Дупница, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20261510200742 по описа за 2026 година

Х. К. С. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.******,община ******,област ******,ул.“****** № **, обжалва Наказателно постановление № 26-0348-000194 от 04.06.2026г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 255.65 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.

Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено.

В съдебно заседание,жалбоподателят редовно призоват не се явява,вместо него адвокат С.,който поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде отменено на основанията посочени в жалбата и изразени в съдебно заседание,като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.03.2026г., около 15.31 часа в гр.Дупница,на ул.“Княз Борис I“, в посака на движение към улица „Антон Величков“, срещу дом №56, като инструктор преподавател управлява с учебна цел лек автомобил марка „Дачия сандеро“, с рег.

№*********,собственост на“***“,като при извършената проверка било установено,че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред,същото е със служебно прекратена 1 регистрация ,във вр. с чл.143,ал.10 от ЗДвП на 31.03.2026г.Наказателното постановление е било издадено на основание чл.36,ал.2 от ЗАНН, във връзка с Постановление вх.

№197/2026г., на РП Кюстендил,за прекратяване на наказателно производство.

За констатираното нарушение на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №4811253 от 31.03.2026г.,който акт му бил връчен на същата дата срещу подпис. Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка послужил за издаване на атакуваното наказателно постановление №26-0348000194 от 04.06.2026г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУДупница, с което му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 255.65 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.

В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетеля-Д. И. Д., който при разпита си е заявили,че си спомня случая и че чрез техническо средство РСОД е било установено,че управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена регистрация.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетели-,тъй като същите са обективни,логични и без противоречиви.Дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва да бъде отменено наказателното постановление. Съображенията за това са следните:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, който е надлежно упълномощен.

НП е съставено в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като НП съдържа почти всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН реквизити. В текста на НП не 2 се съдържа необходимото точно и ясно описание на нарушението, доколкото описаното административно нарушение не съвпада по признаци с посочената правна норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В текста на НП, изобщо не е конкретизирано, от кого /кой орган/ и с какъв акт /вид и номер/ е било постановено служебното прекратяване на регистрацията на автомобила в системата на ПП.

Това води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, който не знае дали е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията на МПС, което евентуално да оспори по съответния ред. Правото му на защита е сериозно ограничено, именно от липсата на посочената конкретна и задължителна минимална информация относно компетентността на органа, който е прекратил регистрацията на автомобила му, вкл. жалбоподателят е бил изначално ограничен в първата фаза на административнонаказателното производство да събира доказателства в тази насока след като не знае кой е този орган и спазена ли е формата за прекратяване на регистрацията и на коя дата е сторено това, преди или след изтичане на застраховката му. Това според съда представлява още едно допуснато самостоятелно съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано с установяване на тези данни едва от представените пред съда в хода на въззивното производство доказателства.

По нарушението на чл. 140, ал. 1, вр. с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от материалноправна страна следва да се отбележи следното:

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.

Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от 31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. "

По преписката изобщо не е приложен документ или друго доказателство за редовно връчено уведомление от АНО или от "ГФ" на водача, затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано регистрация. Съгласно текста на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП:

"служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било 3 доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е било спряно от движение и в този смисъл не се доказва субективната страна на нарушението. Още повече самият автомобил е бил с издадени и поставени регистрационни табели. Изцяло в този смисъл относно задължителността на уведомяването от държавния орган е и отразеното в практиката на касационния съд Решение № 193 от 23.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 126/2020 г. на Административен съд – Кюстендил и Решение № 114 от 18.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 103/2020 г. на Административен съд – Кюстендил, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Всяко обратно разбиране едва ли не задължава всеки водач/собственик, който някога е пропуснал в миналото да заплати вноска по застраховката си гражданска отговорност или да поднови полицата си сам да проверява всеки път преди да управлява определен автомобил, дали същият не е бил служебно дерегистриран от някого, "тайно" от него, в системата на КАТ, което е абсурдно само по себе си.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв със служебно прекратена регистрация, не представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.

6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото по аргумент от чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено виновно, т. е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с обжалваното НП нарушение е формално такова, поради което е възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината – умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със служебно прекратена по-рано регистрация. Още по-малко е могъл да знае и от коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено това.

Все информация, за която жалбоподателят като собственик е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т. е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма как неизпълнението на служебни задължения от съответния държавен контролен орган, по уведомяване на собственика на процесното МПС, да се вмени във вина и в тежест на жалбоподателя.

При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна страна нарушение по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, но 4 от друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /"доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.

Поради това съдът приема, че административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече от субективна страна, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил умишлено описаното в наказателното постановление административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.По делото липсват доказателства,че на жалбоподателя е било изпратено съобщение,че автомобила е дерегистриран на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП.

Поради изложените няколко самостоятелни и достатъчни основания обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0348-000194 от 04.06.2026г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница, с което на Х. К. С. с ЕГН **********,с постоянен адрес гр.Дупница,община ******,област ******,ул.“****** № **, е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 255.65 евро и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП като незаконосъобразно.