Акт № 668 от 05.11.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 668 гр. Пазарджик, 05.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Минка П. Трънджиева

Членове:Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Лина Ат. Грозданова

Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500794 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Жалбоподателите не се явяват - редовно призовани. Не се явяват и процесуалните им представители.

За ответника „Б Д“АД - редовно призован, се явява юрк. Р. И..

Юрк. И.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че процесуална пречка по хода на делото няма, поради, което при условията чл. 142 от ГПК, в отсъствие на представителя на жалбоподателите, на второ повикване

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е въззивно - по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд ***, постановено по гр.д.№70 по описа на съда за 2025 година е обявена, на основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД, за относително недействителна по отношение на „Б Д“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 19, извършената между К. И. Н. с ЕГН ********** и К. Н. Н. с ЕГН ********** сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2023г., с № 24, том II, рег. № 2594, н.д. № 224/2023г. на нотариус С.Т вписан в Служба по вписваният – гр. *** с вх. рег. № 1696/19.09.2023 г., акт. № 167, том 6, по силата на която К. И. Н. е продал на ответника К. Н. Н. следните недвижими имоти: сграда с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ. ***, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-1634/20.09.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата – от 07.02.2023г., 1 адрес на сградата – с. ***, ул. „***“ № 13, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ на сградата 359 кв.м., брой етажи – 1/един/, брой самостоятелни обекти в сградата – няма данни, с предназначение – промишлена сграда, ведно с 727/911 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед РД- 18-1634/20.09.2018г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот – от 07.02.2023г., адрес на сградата – с. ***, ул. „***“ № 13, площ – 911 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор – няма, номер по предходен план – 41, кв. 3, парцел VIII, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***.

Осъдени са К. И. Н. с ЕГН ********** и К. Н. Н. с ЕГН **********, да заплатят на „Б Д“ АД с ЕИК ***, сумата от 240,64 евро – деловодни разноски.

На същата дата е постановено и решение по чл.247 от ГПК, с което е поправена очевидна фактическа грешка в името на един от ответниците.

В срок решението е обжалвано К. К. Н., представляван от адв.П..

След възпроизвеждане на исковата молба и мотивите на съда се изразява несъгласие с последните.

Ответникът оспорил иска с твърдението, че не е знаел за увреждането.

Въпреки, че жалбоподателят бил син на прехвърлителя по сделката, не били установени всички елементи от фактическия състав на чл. 135. ал. I ЗЗД , поради което и иска следвало да бъде отхвърлен.

В хипотезата на възмездни сделки, обаче недействителността на извършеното действие се обуславяла не само от знанието на длъжника за увреждащия характер, а и от едновременното знание на третото лице, с което длъжникът е договарял. Нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД въвеждала една оборима презумпция за знание за увреждането, когато третото лице, в чиято полза е извършено действието, е съпруг, брат или сестра, низходящ или възходящ на длъжника.

В исковата молба не бил посочен и от съда обсъден характера на кредита и условията, при които той е предоставен.

Вземанията на кредитора по договора за кредит били частично и условно гарантирани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) по гаранционен инструмент Е61;. чрез включването им в гарантиран портфейл от кредити при условията на сключено на 01.11.2021 г. Гаранционно споразумение между Кредитора и ЕИФ, като е записано, че плащането от ЕИФ на сума по гаранцията не освобождава кредитополучателя от изплащане на всички дължими суми по договора за кредит. Обсъждат се условията за допускане , усвояване и изплащане на кредита.

За да се приеме, че предявеният иск е основателен, от страна па ищеца е следвало да бъдат представени достатъчно доказателства за неговата основателност, което в случая не било направено. На първо място, към исковата молба освен цитираният Договор за кредит № РА- МР10395 от 22.07.2022 г., не били приложени нито Общите условия на Б Д АД към 2 договори за кредити и договори за издаване на банкови гаранции на клиенти от сегмент „Малък бизнес", нито Приложение за допустимите разходи, включващо тези на обичайната, основната дейност на кредитополучателя - закупуване на стоково-материални запаси, режийни, покриване на задължения по търговски сделки. Не са приложени и „Критерии за допустимост на кредитополучателите и на кредитите по условията на гаранционен инструмент ЕСЕ по сключено Гаранционно споразумение между „Б Д" АД и Европейски инвестиционен фонд от 01.11.2021 г. което следва да е неразделна част от процесния договор (в Приложение), както е записано в самия договор. Липсва и погасителен план, който също следва също да бъде неразделна част от договора, както справка за извършениете от кредитопулучателя плащания по този погасителен план, както и извлечение от счетоводните книги на банката за просрочените вноски по кредита и датата на обявяване на предсрочната му изискуемост.

Твърдяло се единствено, че било налице забавяне в плащанията на дължимите месечни вноски, като “Б Д" АД предприела действия по обявяването на предсрочната му изискуемост, а междувременно на 19.09.2023 г., с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ гр. *** с вх. Рег. № 1696. акт № 167. том 6. К. И. Н., с ЕГН ********** продал на сина си - К. К. Н., с ЕГН ********** подробно описания в исковата молба недвижим имот. В исковата молба ищецът твърдял, че към датата на депозиране на исковата молба, кредитът все още не бил погасен, като с извършеното разпореждане с описания недвижим имот, длъжникът е намалил имуществото си и банката като кредитор била сериозно затруднена да удовлетвори вземането си от имуществото на длъжника.

Знанието на купувача К. К. Н., се предполагало на основание чл. 135. ал. 2 от ЗЗД, тъй като същият бил син на длъжника. Така, с извършената продажба, длъжникът - К. И. Н. целял да избегне насочване на принудително изпълнение върху недвижимия имот, като разпореждането обективно предполагало намаление на актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворяване на Банката и следователно за ищеца била налице правна възможност да иска да бъде обявено за недействително спрямо него увреждащото действие, като иска имал за цел да обезпечи възможността на кредитора да удовлетвори вземането си срещу длъжника, като насочи изпълнението на дълга срещу предмета на разпореждането.

Имотът, предмет на прехвърлителната сделка, не бил предлаган за обезпечение на същата банка, още повече, че към момента на прехвърлянето, процесния кредит е бил обслужван от кредитоискателя. Не е ясно, кога точно е обявена предсрочната изискуемост на кредита, какво е било просрочието по него, колко от погасителните вноски не са били платени, за да се приеме, че с това си действие. К. Н. единственото, което е целял е да увреди кредитора, а още по-малко може да се предполага за знанието на другият ответник .

На 19.11.2021 година К. Н. закупил и друг недвижим имот.

Изложеното показвало,че със сделката не се е целяло увреждането на кредитора.

3

Искът бил предявен пред съда, без да има доказателства относно това, дали към момента на образуване на производство в Районен съд *** е имало предявен от кредитора иск за вземането му, предхождащ предявения иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, и ако е имало на какъв етап е било производството и пред кой съд, в която връзка било направено искане за спиране на производството, което не било уважено от съда.

Позовават се на практика на ВКС , задължителна за съдилищата, обективирана в ТР относно връзката между иска за установяване на вземането и иск с правно основание чл.135 от ГПК.

Моли решението да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.

Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Банка „***“ АД.

Оплакванията на въззивника били, че решението е неправилно, тъй като не са установени всички елементи на фактическия състав на чл. 135. ал. 1 от ЗЗД; приобретателят не е знаел за увреждането на кредитора и че купувач и продавач са баща и син не презумира умисъл; към договора за кредит не са предоставени приложения; към момента на прехвърлянето кредитът е бил обслужван от кредитополучателя; съдът не е спрял делото на основание чл.

229. ал. I. т. 4 от ГПК.

Оспорват всички доводи.

Съгласно чл. 135 от Закона за задълженията и договорите кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

В случая били налице всички юридически факти от фактическия състав на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Банката била кредитор на К. И. Н., който е съдлъжник по Договор за кредит № РА-МР10395 от 22.07.2022 г.

.Позовават се на съдебна практика , според която вземането може да не е изискуемо или ликвидно, като не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.

Длъжникът по договора се разпоредил със свой недвижим имот, като го е прехвърлил с Нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ гр. *** с вх. Рег. № 1696 акт № 167, том 6, от дата 19.09.2023 г. на К. К. Н.. ЕГН **********. Всяко действие на длъжника, с което той създава или увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора и от момента на извършването на такова действие за последния възниква правото да иска отмяната му.

Приобретателят по сделката К. Н., е син на прехвърлителя по сделката и длъжника по договора за кредит К. Н. Намирала приложение презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.

Страната, която направила искане за спиране,не била посочила наличието на друго висящо производство, имащо връзка с воденето.

4

Молят решението да бъде потвърдено.

Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер, съобразно чл. 37 от закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Въззивна жалба е постъпила и от К. И. Н., представляван от адв. И. К. на 29.04.2026 година.

За първото редовно по делото заседание пред първата инстанция, този ответник е бил призован на посочения в молбата адрес, но чрез другия ответник.

В проведеното съдебно заседание на 18.12.2025 година този ответник се е явил лично. Не е представляван от адвокат и в последното по делото заседание.

Решението не му е връчено ,като съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не живее на адреса от 11 години.

Съдът е приел,че постъпилата от него въззивна жалба също е в срок, без да изложи съображения за това.

Като съобрази характера на другарството на двамата жалбоподатели, съдът приема ,че дължи произнасяне и по двете въззивни жалби.

Въззивната жалба на К. Н. е напълно идентична с тази на неговия си К Н., изложени са абсолютно същите съображения.

На тази жалба също е постъпил писмен отговор от Банка „***“ АД, в която са изложени идентични съображения с тези в писмения отговор по жалбата на К. Н..

Юрк. И.: Оспорвам жалбите. Смятам, че са изцяло неоснователни.

Поддържам отговорите, които съм дал. Нямам нови доказателствени искания.

Разпечатката съдържа 60 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efb2e951-3a54-443b-803a-015b0502726f