Решение № 1551 от 29.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120107743 по описа за 2023 година

Производството е по искова молба на Д. и Ж. К.и против „Гардения-2016“ ООД, Д. Д. и Г.

Я., за осъждането им да преустановят неоснователните действия, с които препятстват възможността на ищците да упражняват несмущавано правото си на собственост върху 18.75 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр.С*, които действия се изразяват в препятстване достъпа на ищците и техни гости до обособения в имота паркинг, посредством смяна на кода за достъп, както и препятстване достъпа им до изградените в имота басейн, поставените около него чадъри и шезлонги, детските площадки, а също препятстване достъпа до общи части на сградата, в която притежават самостоятелен обект, с цел извършване ремонт на покрива.

Предявените искове са с правно основание в чл.109 от ЗСоб. и в съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищците, който моли за уважаването им, както и за присъждане на разноските по делото.

Ответниците, чрез своя процесуален представител, оспорват исковете, като неоснователни. Също претендират деловодните разноските.

От изявленията на страните и анализа на събраните по делото доказателства се установяват следните факти, имащи значение за правилното решаване на спора:

Ищците са собственици на 18.75 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр.С* и на самостоятелен обект в построената в имота 1 сграда, с идентификатор *****.1, в каквато насока са представеният нот.акт № ***/*** год. на нотариус вписан под № **** в НК за покупко-продажбата на посочените имоти, удостоверение за сключен граждански брак и схеми от АГКК. Ид.части от поземления имот са им продадени от физическите лица-собственици на терена - П* и Т* Я.и, а собствеността върху самостоятелния обект им е прехвърлена от „Г*“ ЕООД - суперфициар.

При сключването на договора за покупко-продажба страните по него, в т.ч. купувачите - настоящи ищци, са постигнали съгласие, че продавачите ще запазят правото на ползване върху незастроената част от поземления имот.

Сключването на окончателния договор за покупко-продажба под формата на цитирания нотариален акт е предшествано от предварителен договор между „Г*“ ЕООД продавач/строител и ищцата К.-купувач/възложител, в приложение към който са описани степента на завършеност и видовете довършителни СМР, които продавачът строител се е задължил да извърши. В приложението е дописано ръкописно под № 14 „паркомясто на кота - 41.00 - 1 бр. № 6“.

Първият ответник - юридическо лице, е собственик на останалите 2869.25 кв.м. ид.ч. от поземления имот с иденификатор ***** по КК и КР на гр.С*. Собствеността е придобил от физическите лица - собственици на поземления имот, посредством покупкопродажба, сключена в нотариална форма - нот.акт № **/*** год. на нотариус с № ***** на НК.

От показанията на св.Я. - приятел на ищците, се установява, че К. не можел да ползва паркомясто, басейн и други общи части; не можел да влезе с автомобила си вътре.

Не му било предоставено дистанционно за входната врата, а на на дъщерята на последния бил ограничен достъпът до басейна. За това била предупредена от съпругата на ответника Д..

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.

Искът по чл. 109 от ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което с действията си неоснователно ограничава правото на собственост, вкл. срещу съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си º.

Вярно е, че ищците са етажни собственици и заедно с ответника „Гардения - 2016” ООД притежават ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, към която се числи собственият на К.и самостоятелен обект. Но с нот. акт № **/*** год. на нотариус, вписан под № **** в НК, праводателите на ищците са си запазили правото на ползване върху цялата незастроена част от имота. Впрочем, запазването на ограничено вещно право е учредяване на такова от страна на приобретателя на правото собственост. Т.е. то (учредяването) се предшества от придобиване собствеността от страна на приобретателя и последващото учредяване на ограничено вещно или се запазва от досегашния собственик при прехвърляне на правото на собственост на новия¹. Или те (ищците) сами са се лишили 2 от правото на ползване върху незастроената част.

Освен това, независимо от обстоятелството, че с предварителния договор между К. и „Г*“ ЕООД (в приложението) е описано паркомясто, този договор няма вещнопрехвърлителен ефект, а такова паркомясто не е било предмет на окончателния договор, което да им даде право, под една или друга форма, да ползват част от незастроената площ на поземления имот.

Или обобщено - ищците, макар и съсобственици, имат т.нар. „гола собственост“ върху ид.ч. от поземления имот, която не им дава право да ползват същия, а оттам - да имат защитимо чрез иска по чл.109 от ЗСоб. субективно материално право.

Дори да се приеме, че ищците се домогват да ползват онази незастроена част от имота като етажни собственици, то тук следва да се имат предвид два основни момента - първият е, че съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, обща част е земята, върху която е построена сградата в режим на етажна собственост, но в случаите, когато когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място. Понеже е обща част по предназначение, съществува хипотеза, при която дворното място, както е в случая, да е със значително по-голяма площ от нуждите на етажната собственост, поради което, по съгласие на етажните собственици, то да има и друго предназначение, т.е. да не е обща част. Тъкмо това са решили ищците и техните праводатели - собствениците на останалата незастроена част от поземления имот – изрично са се съгласили дворното място да не се ползва като обща част на построената в него етажна собственост, още при възникването на същата². По този начин, изключвайки двора като обща част, съсобствениците са определили и начина, по който той да се ползва занапред.

Още една индиция в тази насока е и обстоятелството, че първоначалните съсобственици на поземления имот, впоследствие са прехвърлили 2869.25 / 2888 кв.м. ид.ч. ид.ч. от същия на ответника „Гардения - 2016” ООД, Само по себе си, това обстоятелство също е достатъчно, за да се приеме, че той не е и никога не е бил обща част спрямо сградата - етажна собственост ³.

И накрая, независимо от казаното дотук за липсата на активна материалноправна легитимация у ищците - не се доказаха и конкретните, твърдени от ищците действия на ответниците, посредством които са били препятствани да упражняват несмущавано правото си на собственост. Напротив - дъщерята на К.и е била предупредена да не ползва басейна от трето за спора лице - съпругата на ответника Д..

Ето защо исковете следва да се отхвърлят, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответниците се следват сторените разноски по водене на делото, чийто размер, при липса на списък (т.2 от ТР № 6/2012, ОСГТК), възлиза на 1800 лв. или по 600 лв. за всеки от тримата, който не се преценя за прекомерен, съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 / 2004 год. на ВАдв.С.

__________________

º ТР № 31/84 г., ОСГК

3

¹ Р-204-2009-ІI г.о.

² Така Ставру, Ст., Въпроси на българското вещно право; Р-546-1977-Іг.о.

³ Пак там.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Я. К., ЕГН - ********** и Ж. Л. К., ЕГН - **********, двамата с адрес: гр.Б****, предявени против „Гардения-2016“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.С*, м.Б****, представлявано от Д. Д., Д. К. Д. от гр.Б****, ЕГН ********** и Г. М. Я. от гр.Б*****, ЕГН - **********, за осъждането им да преустановят неоснователните действия, с които препятстват възможността на ищците да упражняват несмущавано правото си на собственост върху 18.75 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр.С*, които действия се изразяват в препятстване достъпа на ищците и техни гости до обособения в имота паркинг, посредством смяна на кода за достъп, както и препятстване достъпа им до изградените в имота басейн, поставените около него чадъри и шезлонги, детските площадки, а също препятстване достъпа до общи части на сградата, в която притежават самостоятелен обект, с цел извършване ремонт на покрива.

ОСЪЖДА Д. Я. К. и Ж. Л. К. да заплатят на „Гардения-2016“ ООД, Д. К. Д. и Г. М. Я., деловодни разноски в общ размер от 1800 лв. или по 600 лв. на всеки от тримата.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4