Определение № 862 от 27.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 840/2026
- Вид
- Определение № 862
- Подписан
- 27.10.2026
- В сила
- 27.10.2026
- Състав
- Албена Георгиева Палова, Мариана Илиева Димитрова, Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.62, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 862 гр. Пазарджик, 27.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Г. Палова
Членове:
Мариана Ил. Д.а
Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500840 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. С разпореждане № 1602/29.06.2026 г., постановено по гр.д. № 523 по описа на 2025 г. Пещерският районен съд е върнал подадената въззивна жалба, с вх. № 3129/26.05.2026 г. по описа на Районен съд-Пещера. За да стигне до този резултат, районният съд е приел, че инициирането на подаване на въззивната жалба с вх. № 3129/26.05.2026 г. по описа на Районен съд-Пещера е станало чрез „ЕПЕП“ на дата 15.04.2026 г., но процесът не е бил надлежно завършен на същата дата, тъй като дължимата такса от 13.04 евро е била заплатена едва на 26.05.2026 г.
Районният съд е приел, че до датата на заплащане на тази такса жалбата е видима единствено за подателя й, но не и за съда и в този смисъл – изобщо не е изпратена. Затова и едва след заплащане на таксата на документа е бил даден входящ номер в деловодството на съда (№3129) именно от дата 26.05.2026 г. Според районния съд действията на жалбоподателя са аналогични на това да е написал жалбата на дата 15.04.2026 г., но да я пуснал за пращане в пощенски клон едва на 26.05.2026 г., поради което е приел, че жалбата е подадена извън преклузивния срок.
Така постановеното разпореждане е обжалвано от „МЕДИАС“ ООД с ЕИК 112668364, седалище и адрес на управление - гр. Пещера, ул. „Димитър Горов“ № 20, чрез адв. Л. К. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.62, ал.2 от ГПК относно момента, от който започва да тече срокът за извършване на процесуалното действие в електронна форма.
Въззивната жалба била подадена по електронен път чрез ЕПЕП на 15.04.2026 г. и подписана с електронен подпис в рамките на законовия срок и това се 1 установявало от служебно генерираната от ЕПЕП информация.
Обстоятелството, че жалбата била заведена в деловодната система на съда на 26.05.2026 г. отразявало единствено момента на нейната административна обработка от служител на съда. В случая липсвало разпореждане на съда за внасяне на дължимата ДТ, което да не е изпълнено в дадения от съда срок.
Искането е обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на процесуалните действия.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.62, ал.2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. В своята практика ВКС приема, че електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие, като моментът на постъпване в посочената информационна система е релевантен за спазване на процесуалните срокове. Статусът на електронното изявление в портала „подписан документ, чака плащане“ не влияе върху момента на неговото подаване, доколкото финализирането му се извършва с полагането на електронен подпис, а евентуалното неплащане на държавна такса е въпрос, относим към редовността на жалбата, а не към нейната срочност.(В този смисъл - Определение № 3545 от 29.06.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2657/2026 г., III г. о., ГК).
В случая Решение № 153/25.03.2026 г., постановено по гр.д. № 523/2025 г. по описа на РС-Пещера е получено от „МЕДИАС“ ООД на 01.04.2026 г., а въззивната жалба е подадена и чрез ЕПЕП в последния ден на двуседмичния срок, в който решението може да бъде обжалвано - на 15.04.2026 г. (работен ден) и подписана с електронен подпис на тази дата, което означава, че въззивната жалба е подадена в рамките за преклузивния срок. Както е посочено в цитираното по-горе определение на ВКС, неплащането на държавната такса е въпрос, относим към редовността на жалбата, а не към нейната срочност. Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на същия съд за предприемане на действия по администриране на въззивната жалба.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1602/29.06.2026 г., постановено по гр.д. № 523 по описа на 2025 г., с което Пещерският районен съд е върнал подадената въззивна жалба, с вх. № 3129/26.05.2026 г. по описа на Районен съд-Пещера.
ВРЪЩА делото на същия съд за предприемане на действия по администриране на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3