Разпореждане № 165402 от 25.10.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 165402 гр. София, 25.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110129341 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

По делото е постъпило писмо от СЕС. Следва да се отговори, както следва:

РАЗПОРЕДИ:

1. С изпратеното писмо СЕС цели да изясни как българското законодателство урежда задълженията на нотариусите по отношение на мерките за комплексна проверка и съхранението на документи, произтичащи от Директива 2015/849.

2. С въпросите СЕС иска да знае дали и как са транспонирани основните разпоредби на Директивата, които засягат дейността на нотариусите:

Член 13 (Мерки за комплексна проверка на клиента).

Член 15, параграф 3 (Наблюдение върху сделките).

Член 40 (Задължения за съхранение на документи и информация).

3. Запитващата юрисдикция е поканена да посочи кои точно са националните разпоредби, транспониращи тези членове, особено по отношение на дейността и организацията на нотариата (Първи въпрос).

4. СЕС задава и втори въпрос на запитващата юрисдикция, който има специфичен фокус върху задълженията за съхранение. Вторият въпрос е по-конкретен и се фокусира върху задълженията на нотариусите да съхраняват документи и информация за целите на предотвратяването и разкрИ.ето на изпирането на пари.

5. Отделно от това, СЕС изисква информация за мерките за транспониране, свързани със задължението за съхранение на документи и информация в 1 съответствие с член 40, параграф 1, буква б) от Директивата. Този въпрос е пряко свързан с основното съмнение в преюдициалното запитване: дали българската Наредба № 32 (която не изисква съхранение на банкови документи) е в противоречие с Директивата, която изисква нотариусите да са в състояние да удостоверят осъществената комплексна проверка.

6. СЕС иска от запитващата юрисдикция да представи относима национална съдебна практика.

7. В отговор на Вашето Искане за предоставяне на информация по дело C462/25 (Ладеви), Софийският районен съд, запитваща юрисдикция, предоставя следните разяснения относно транспонирането и прилагането на Директива (ЕС) 2015/849 в българското национално право:

8. Директива (ЕС) 2015/849 е транспонирана в българското национално право основно чрез Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

9. Нотариусите са определени като задължени лица по смисъла на националния ЗМИП, съгласно чл. 4, т.14 от ЗМИП, съответстващи на задължените субекти по член 2, параграф 1, точка 3, буква „б“ от Директивата:

10. Национални разпоредби, транспониращи Директивата:

Член от

Директива

(ЕС) 2015/849

Транспонираща национална разпоредба

(ЗМИП)

Относно

Чл. 13

(Комплексна проверка)

Чл. 10 и сл. от

ЗМИП

Определя задължението на задължените лица да прилагат мерки за комплексна проверка на клиента, които включват всички елементи, посочени в Директивата.

Чл. 15, пар. 3

(Опростена комплексна проверка,

Наблюдение)

Чл. 11 от ЗМИП

Чл. 25 и сл. и чл.67 от ЗМИП

Определя задължението за постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения и сделките, позволяващо разкрИ.ето на необичайни или съмнителни сделки, както се изисква от Директивата.

Чл. 67-70 от

ЗМИП

Определя общото задължение за съхраняване на документи и информация за срок от пет години след прекратяване на деловите взаимоотношения или извършване на случайната операция.

Чл. 40

(Съхранение на документи)

11. Директивата е транспонирана и чрез Закон за ограничаване плащанията в брой, като е приет чл. 3, ал.1, съгласно който плащанията се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато стойността на сделката е над 10 000 лева (5 000 евро).

2

Съмнението на запитващата юрисдикция:

12. Основният проблем, който налага отправянето на преюдициалното запитване, възниква от специфичната уредба на нотариалния архив и нейното съответствие с общото задължение за съхранение по ЗМИП и Директивата. Налице е конфликт между Директивата и Наредба № 32 13. Съществува общо задължение по ЗМИП: Разпоредбите на чл. 66,67 от ЗМИП, транспониращ чл. 40 от Директивата, изисква задължените лица (включително нотариусите) да съхраняват всички документи и данни, получени при комплексна проверка, както и подкрепящи документи за извършени сделки, както и да установят произхода на средствата.

14. Специфичната наредба е Наредба № 32: Разпоредбите, които уреждат организацията на нотариата и съдържанието на нотариалните дела, са в НАРЕДБА № 32 от 29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори.

15. Съгласно Чл. 11, ал. 1 от Наредба № 32, в нотариалните дела се съхраняват: молбата, екземпляр от подписания акт, декларациите на страните и документи, доказващи представителната власт. Липсва изрична разпоредба, която да задължава нотариуса да събира и съхранява платежни документи (банкови преводи, платежни нареждания или други).

16. Целта на Директива 2015/849 е да предотврати използването на финансовата система за изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Нотариусите са включени в обхвата на Директивата, тъй като сделките с недвижими имоти (покупко-продажба) представляват висок риск за изпиране на пари.

17. Запитващата юрисдикция изпитва съмнения за несъвместимост на националната уредба с Правото на ЕС, а именно Наредбата № 32.

18. В случая ЗМИП е общ закон, а Наредбата за архива на нотариуси е специален закон. Ето защо, съгласно българското законодателство се прилага специалният закон по силата на правилото lex specialis derogat legi generali. Именно тази липса в Наредба № 32 води до съмнение за неправилно транспониране на Директивата. Въпреки че ЗМИП съдържа общо задължение за съхранение, приложната норма за нотариусите (Наредба № 32) не включва документацията, която е решаваща за проследяване на произхода и потока на средствата (както се изисква от чл. 13, пар. 1, буква „г“ от Директивата – проучване на сделките, включително произхода на средствата). При това положение, запитващата юрисдикция изпитва трудности при тълкуване на Директивата дали при банков превод, когато стойността на сделката надвиша 15 000/5 000 евро, нотариусът следва да съхранява и банковия превод, т.е. дали Директивата следва да се тълкува, че се прилага и за нотариалния архив. Това е така, защото запитващата юрисдикция изпитва съмнения, че Директивата не е транспонирана чрез изменения в Наредбата.

3

19. Ако национална норма (Наредба № 32) не задължава нотариуса да събира и съхранява доказателства за паричния поток (банков превод) при сделки над прага от 15 000 евро, тя нарушава принципа за проследимост. Тази липса на задължение пречи на нотариуса да осъществи подходящо наблюдение върху сделките (чл. 15, пар. 3 от Директивата) и да разкрие необичайни или съмнителни сделки. Особено при твърдения за симулативни сделки (прикриващи дарение) е липсата на реално плащане.

Именно доказателствата за банковия превод са ключовият инструмент за разкрИ.е на измамата и установяване на действителното правно положение.

20. В процесния случай, нотариусът е заявил, че според националното право не е длъжен да съхранява документ, удостоверяващ банков превод. За съда не е ясно дали тази национална практика (произтичаща от Наредба № 32) е съвместима с изискването на Директивата за доказване на осъществената комплексна проверка.

21. По делото се установи, че двете сделки (дарение и покупко-продажба), осъществени от Е. С. към Д. Д. И Д. К., са свързани, и съществува обосновано предположение, че същите представляват един вид сделка, с оглед предмета на сделката, стойността на имота, страните по сделката и тяхното изповядване в един ден и то последователно. С оглед тяхната стойност, същите попадат в приложното поле на чл.11, ал.1, т.1-2 от ЗМИП. Ето защо, когато продажбата е осъществена по банков път, следва да има доказателства за произхода на средствата и тяхното реално изплащане. Липсата на доказателства за тяхното реално изплащане представлява вид изпиране на пари, тъй като се тези пари се прикриват със сделката, при която няма доказателства за реалното съществуване на парите. Ето защо съдът изпитва трудности при тълкуването на Директивата дали нотариусът е задължен да съхранява доказателства за извършения банков превод, съгласно чл.40 от Директивата. Това е от съществено значение за решаване на делото, тъй като съдът ще приеме дали разпоредбата от Наредбата за нотариалния архив съответства на Съюзното право, а това ще даде отговор за валидността на сделките, което е предмет на делото.

22. Ако СЕС потвърди, че Директивата изисква събиране и съхранение на платежни документи като част от комплексната проверка и събиране на информация за произхода на средствата, това ще задължи националния съд да изиска тази информация от нотариуса, а при липса на такава информация да приеме, че разпоредбите на Директивата не са изпълнени.

В противен случай, доказването на реалното плащане става изключително трудно поради националните ограничения за свидетелски показания за сделки над 5000 лв. Решението на СЕС е от решаващо значение за основателността на исковете и за правилното приложение на доказателствените средства по делото.

23. Запитващата юрисдикция моли Съда на Европейския съюз да вземе 4 предвид тези допълнителни аргументи при тълкуването на разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849.

24. По отношение на национална съдебна практика в това отношение: Към момента на отправяне на преюдициалното запитване и настоящото уточнение, запитващата юрисдикция не разполага с установена и единна национална съдебна практика на по-горните инстанции (Върховен касационен съд или апелативни съдилища), която да дава тълкуване конкретно по отношение на задължението на нотариусите по ЗМИП да събират и съхраняват платежни документи (банкови преводи) в нотариалните дела при сделки с недвижими имоти на стойност над 15 000 евро, в контекста на Директива (ЕС) 2015/849.