Определение № 31 от 25.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Пазарджик, 25.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20225200500035 по описа за 2022 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение разпореждане и определение на районния съд .

На 27. 09. 2021г. търговското дружество „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК 831094393, е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК против длъжника А.. С. О.., ЕГН **********( солидарен длъжник) , от гр. София, ж. к. „Симеоновско шосе“ „, вх.“В“ , ет. 4, ап. 2 .

Със Заповед № 1828/ 30. 09. 2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , на районен съд Пазарджик ,постановена по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа на същия съд , искането на заявителя е уважено ,като е допуснато незабавно изпълнение в полза на заявителя и е издаден изпълнителен лист.

Против разпореждането на районния съд , с което е допуснато незабавно изпълнение е подадена частна жалба от длъжника в заповедното производство А.. С. О.., ЕГН **********, чрез пълномощника на страната .В частната жалба се твърди, че разпореждането на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се отмени обжалваното разпореждане ,с което се уважава молбата за незабавно изпълнение и се обезсили издадения изпълнителен лист. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от противната страна,чрез пълномощника на страната . С отговора се оспорва частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е да се остави без уважение частната жалба , като неоснователна и се потвърди обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .

На 15. 11. 2021г. длъжника А.. С. О.., ЕГН **********( солидарен длъжник) , от гр. София, ж. к. „Симеоновско шосе“ „, вх.“В“ , ет. 4, ап. 2,е подала молба до районен съд Пазарджик за спиране принудителното изпълнение на заповедта, на основание чл. 420 ал. 2 т. 1 и т. 2 от ГПК.

С Определение № 2310/18. 11. 2021г. на районен съд Пазарджик ,постановена по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа на същия съд ,искането е уважено, като е спряно принудителното изпълнение на заповедта .

Против определението на съда , с което е спряно принудителното изпълнение е постъпила частна жалба от заявителя в заповедното производство„Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК 831094393. В частната жалба се твърди, че определението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно . Искането е да се 1 отмени обжалваното определение , като се отхвърли искането на длъжника за спиране на принудителното изпълнение. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор от противната страна,чрез пълномощника на страната . С отговора се оспорва частната жалба по съображенията изложени в нея . Искането е да се остави без уважение частната жалба , като неоснователна и се потвърди обжалваното определение , като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените разноски във въззивното производство .

Правни изводи .

Частните жалби са процесуално допустими.

Частните жалби изхождат от активно легитимирани страни в съдебното производство (длъжник в заповедното производство –чл. 419 ал. 1 от ГПК и ответник в производството по чл. 420 от ГПК ) .

Частните жалби са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 419 ал.1 от ГПК и едноседмичния срок по чл. 276 ал. 1 от ГПК.

І. По частната жалба на А.. С. О.., ЕГН ********** против Заповед № 1828/ 30. 09. 2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК .

Частната жалба е неоснователна .

В текста на чл. 418 ал. 2 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на незабавно изпълнение. Документът по чл. 417 от ГПК трябва да е „ редовен от външна страна „ .Освен това този документ трябва да „установява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .

Въпросът за съдържанието на тези два елемента е развит в множество съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК ( Виж Определение № 545/ 11.07. 2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ;

Определение № 162/ 09.02. 2010г. по ч. т. д. № 66/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ; Определение № 118/ 24.02. 2009г. по ч. т. д. № 25/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 364/ 26.04. 2011г. по ч. т. д. № 117/2011г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 697/ 19.11. 2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 693/ 16.11. 2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС ; Определение № 475/ 17.06. 2010г. по ч. т. д. № 401/2010г. на 1-во т. отд. на ВКС ;) Какво се приеме в тази съдебна практика?

1.По отношение на първото изискване“документа да е редовен от външна страна „.

Редовността на документа от външна страна се свързва с неговото „ удостоверително действие „ .

Документът ще бъде редовен от външна страна когато „по форма“ и „по съдържание“ отговаря на документа по чл. 417 от ГПК ,въз основа на който страната е поискала издаването на заповед за изпълнение.

Заявителят е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на „извлечение от счетоводните книги „( чл.417 т. 2 от ГПК ). Извлечението от счетоводните книги по форма ще съответства на такъв вид документ, когато съдържа(възпроизвежда ) информация , която е базирана на записванията в съответните счетоводни документи по чл. 4 от ЗСч. Освен това изискването за форма предполага документа да е издаден от оторизирано(компетентно ) длъжностно лице на Банката и да носи подписа на това лице(чл. 6 ал.3 т.5 от ЗСч и чл. 10 от ЗСч. ).

Извлечението от счетоводните книги по съдържание ще съответства на такъв вид документ, когато съдържа дА.и , които индивидуализират вземането по основание и по размер.

Минималната информация , която трябва да съдържа документа ,за да индивидуализира вземането по основание и по размер е посочена в текста на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/- изм. ДВ. бр. 59/29. 07.

2016г. / .Тази информация е следната :

Броя на просрочените вноски , които не са издължени напълно или частично на договорените дати ;

Непогасената главница по кредита ;

Непогасената договорна лихва ;

Размера на обезщетението за забава за просрочените плащания (санкционираща или наказателна лихва ) ;

Общият размер на просрочената сума ;

От съдържанието на представеното към заявлението „извлечение от счетоводните книги на банката“ се 2 установява ,че то отговаря, както по форма , така и по съдържание на изискването на закона.

Извлечението от счетоводните книги индивидуализира вземането на кредитора по основание и по размер ,според изискванията на чл. 127 ал. 1 и ал. 3 от ГПК , чл. 128 т.1 от ГПК и разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ.

2. По отношение на второто изискване – документа „да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане против длъжника“ .

Касае се за „изпълнителното действие „на документа . Съдебната практика приема ,че извлечението от счетоводните книги , ведно с приложенията към него ( договора за банков кредит , допълнителни споразумения към договора, Общите условия на Банката, Погасителните планове към договора за банков кредит ) трябва да установяват „ликвидност и изискуемост“ на вземането .

В заявлението Банката се позовава на настъпила в нейна полза „ предсрочна изискуемост „на вземането . За да се приеме ,че вземането на Банката е станало предсрочно изискуемо трябва да са осъществени следните предпоставки на предсрочната изискуемост :

1/ Условията на предсрочната изискуемост да са уговорени в договора за кредит(обективен момент на предсрочната изискуемост ) .

2 / Кредитът да бъде обявен от кредитора за предсрочно изискуем от Банката ( субективен елемент на предсрочната изискуемост по чл. 60ал. 2от ЗКИ).

Към заявлението кредитора е представил писмени доказателства за изпълнение на задължителните указания , дадени в т. 18 на ТР № 4/ 18. 06. 2014г.на ОСГТК на ВКС , относно обявяване на предсрочната изискуемост. От тези доказателства обаче не може да се направи извод за настъпила предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда . Това е така , тъй като вземането на кредитора е обявено на длъжниците за предсрочно изискуемо преди възникването на предсрочната изискуемост.

В извлечението от счетоводните книги е посочено ,че предсрочната изискуемост на вземането е настъпила на 01. 09. 2021г.

От представените към заявлението писмени доказателства( стр.51 от приложеното гр. дело ) се установява, че длъжника А.. С. О.., ЕГН ********** е уведомена за предсрочната изискуемост на 24. 05. 2020г.

Не е допустимо кредитора да уведоми длъжника за предсрочна изискуемост на вземането преди настъпването на предсрочната изискуемост. Действително , както в съдебната практика , така и в т. 18 на ТР № 4/ 18. 06.

2014г.на ОСГТК на ВКС се приема ,че предсрочната изискуемост на вземането настъпва от момента, в който кредитора е уведомил длъжника за това ,че обявява кредита за предсрочно изискуем. Във всички случаи обаче предсрочната изискуемост трябва да е настъпила преди обявяването й на длъжника , а не след това , както е в настоящия казус.

В заключение следва да се отбележи ,че вземането на кредитора не е станало изискуемо и с настъпването на крайния падеж на вземането .

От съдържанието на договора за ипотечен кредит ( т. 1.10 от договора ) и допълнителните споразумения към него се установява ,че крайния срок за погасяване на задължението е 20. 05. 2033г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 418 от ГПК( 27. 09. 2021г. ) и към датата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение( 30.

09. 2021г. ) крайния падеж на задължението не е настъпил.

По тези съображения въззивната инстанция счита ,че ще следва да се отмени разпореждането на районния съд ,с което е допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и спора се реши по същество от въззивната инстанция , като се отхвърли искането за допускане на незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и се обезсили издадения изпълнителен лист.

ІІ. По частната жалба на „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК 831094393, против Определение № 2310/18. 11. 2021г. на районен съд Пазарджик ,постановено по ч. гр. д. № 3345/ 2021г. по описа на същия съд , с което е спряно принудителното изпълнение на заповедта .

Частната жалба е процесуално недопустима.

При положение ,че въззивната инстанция отменя допуснатото от районния съд незабавно изпълнение на 3 заповедта за изпълнение и обезсилва издадения изпълнителен лист , образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване,на основание чл. 433 ал. 1 т.3 от ГПК( поради обезсилване на издадения изпълнителен лист). Това води до процесуална недопустимост на определението на районния съд ,с което е спряно принудителното изпълнение , както и до процесуална недопустимост на частната жалба против определението на съда .

Ще следва да се обезсили обжалваното определение , като процесуално недопустимо и да се прекрати въззивното производство по частната жалба на Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК 831094393.

С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция по частната жалба на А.. С. О.., ЕГН **********, ще следва да се осъди ответника по частната жалба да заплати в полза на адвокат К.И. Т. от САК , с личен номер 1000667110, съдебен адрес гр. София , ул. „Три уши „ №8, ет. 4 , при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция .

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 419 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 30. 09. 2021г. на районен съд Пазарджик , постановено по гр. д. № 3345/2021г. по описа на същия съд , с което е уважено искането на „Първа инвестиционна банка „АД гр. София , ЕИК 831094393, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 т. 2 от ГПК против длъжника А.. С. О.., ЕГН **********( солидарен длъжник) , от гр. София, ж. к.