Определение № 30 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. София, 13.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Росенова

Членове:

Красимира Райчева

Емилия Колева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600650 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК вр. чл.433-436 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на осъдения Л. Н. А. чрез защитника му адв. С. Ч. срещу определение на СГС от 20.03.2025г. по ЧНД 8029/2025г. 22 с-в, с което е оставена без уважение молбата му за съдебна реабилитация съгласно чл.87 от НК. по осъждането му с определение №1086/31.05.2015г. по ЧНД №689/2015г. на СГС НО, 6 с-в, с което е приета за изпълнение присъда от 30.08.2013г. по дело №Кбр.559/2013г. на Висшия съд в Белград, влязла в сила на 18.09.2013г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определението, тъй като неправилно били преценени наличието на предпоставките на чл.87 ал.1 т.1 за постановяване на съдебна реабилитация спрямо Л. А. по отношение на приетата за изпълнение присъда. Претендира се, че осъденото лице имало добро поведение, като не следвало да бъде взето предвид в конкретния случай осъждането му в Република Хърватия на 12.11.2021г. Същото не било прието за изпълнение в РБългария, не фигурирало в свидетелството му за съдимост и не можело да се прецени дали съставлява престъпление според българския наказателен кодекс. От справката не ставало ясно за какво престъпление бил осъден жалбоподателя и кога е извършено деянието, като независимо от това съдът я приел като годно писмено доказателство. Лишаването от свобода било изтърпяно в периода 2013-2015г., поради което се твърди от защитника, че то е оказало поправителен и възпитатален ефект спрямо А.. Оспорва се и постъпилата по делото справка с рег. № 18484-2 от 7.01.2025г. от ГДИН заради съдържащата се неточна информация в нея относно датите на задържане и освобождаване в следствения арест в гр.София–5.11.2021г., респективно 1

30.09.2020г., което било невъзможно. Относно задържането му на 18.09.2021г. в ареста на гр.Видин също не ставало ясно за какво е било задържано лицето и законосъобразно ли е било това задържане. Въз основа на неточните справки съдът достигнал до неправилен извод да отхвърли молбата за съдебна реабилитация. Твърди се предвид решението на Република Хърватия от 12.11.2021г., че по това време жалбоподателят е бил задържан в РБългария без да знае че е привлечен в качеството на обвиняем, за какво престъпление, поради което било ограничено правото му на защита. Към въззивната жалба е приложено писмо с рег. № 0338300-1826 от 26.01.2025г. на зам.началника на 08 РУ- СДВР, ведно с характеристична справка, които се искат да бъдат приети от Апелативния съд.

Претенцията е да се отмени определението и да се уважи молбата за съдебна реабилитация на осъдения Л. А..

В съдебното заседание пред Апелативния съд прокурорът изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания акт и неоснователност на жалбата, която следвало да бъде отхвърлена, тъй като не били налице предпоставките на чл.87 ал.1 от НК. Осъждането за престъпление в Република Хърватия следвало да бъде съобразено и актът на първостепенния съд бил правилен и законосъобразен.

Упълномощения защитник на осъдения А. – адв. Д., преупълномощена от адв.Ч. поддържа жалбата за отмяна на атакуваното определение по изложените съображения. Твърди, че деянието в Република Хърватска било извършено от молителя през 2011г., за което присъдата била постановена десет години след това. Тази присъда не била призната за изпълнение в РБългария.

Л. А. изтърпял наказанието „лишаване от свобода“, за което бил предсрочно освободен, с добри характеристични данни и без други криминални прояви след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Осъденият А. се придържа към искането на защитника си и моли да бъде реабилитиран.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и съобразно изискванията на чл.433-436 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално

ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

По делото от данните за съдимостта на молителя А. е безспорно установено, че същият е извършил няколко противоправни деяния, както следва:

1.Престъпление по чл.343Б ал.1 от НК, извършено на 27.12.2004г., за което по НАХД №215/2005г. на СРС 2 н.с. с Решение от 25.02.2005г. му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева Решението е влязло в сила на 15.03.2005г.

2

2.Престъпление по чл.343б ал.1 от НК, извършено на 15.04.2011г., за което по НОХД №18539/2011г. на СРС 12 н.с., му е било наложено наказание пробация приследните пробационни мерки: На основание чл.42а ал.2 т.1 вр. ал.3 т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично. На основание чл. 42а ал.2 т.2 вр. ал.3 т.1 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от седем месеца. Съдебният акт е влязъл в сила на 22.05.2012г. Наказанието пробация с начало на изтърпяването 26.06.2012г. е било изтърпяно от молителя на 26.01.2013г. видно от приложените по делото справки от ГДИН.

3.Престъпление по чл.225 ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 по НК на територията на Република Сърбия съответстващо на престъплението по чл.249 ал.3 от НК на РБългария и чл.227 ал.2 от НК на Република Сърбия, съответстващо на престъплението по чл.249 ал.4 от НК на Република България, които деяния са извършени в периода декември 2012г. – април 2013г. в гр.Белград. С Определение №1086/31.03.2015г. по ЧНД №689/2015г. на СГС НО 6 с-в на основание чл.457 ал.3 от НПК е приел за изпълнение присъдата на Висшия съд в Белград от 30.08.2013г. по дело №Кбр.559/2013г. влязла в сила на 18.09.2013г. и е наложил едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, коетое постановил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим съгласно чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип / л.31-38 /. На основание чл.457 ал.5 от НПК е било зачетено времето от 6.04.2013г. до влизане на определението на СГС в сила, през което време българският гражданин Л. А. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, изтърпявал е наказанието лишаване от свобода с влязлата в сила присъда и е бил задържан в условията на Затвора гр.*** след неговото предаване. Това Определение на СГС е влязло в сила на 16.04.2015г.

С определение на СГС НО по ЧНД №4616/2015г. в сила от 4.12.2015г. осъденият А. е постъпил в Затвора гр.*** на 22.01.2015г. с начало на наказанието 6.04.2013г. за изтърпяване на наказанието три години лишаване от свобода по ЧНД №689/2015г. на СГС НО 6 с-в, като е бил условно предсрочно освободен на 26.11.2015г. на основание чл.70 от НК с остатък от това наказание 2 месеца и 11 дни с определен от съда изпитателен срок от 6 месеца видно от справката на Затвора гр.***.

4. От справката ЦАИС „Съдебен статус“ за получено сведение за осъдено лице в чужбина на 23.02.2022г. e получено актуално сведение от Хърватия с източник ECRIS за осъждането в чужбина на лицето Л. А. /л.24/, от което е видно, че с влязло на 12.11.2021г. в сила решение по дело №К317/2016г. на съда в Шибеник, Република Хърватия молителят е бил осъден за 3 извършено на 20.08.2011г. престъпление срещу информациони системи и други компютърни престъпления с наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което изпълнение е било отложено с изпитателен срок от две години. Именно по това дело с Решение на Окръжен съд Видин

№38/7.10.2021г. по ЧНД №227/2021г. на основание чл.44 ал.1 и сл. от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за Арест/ЗЕЕЗА/ е допуснато предаването на исканото лице Л. Н. А. на съдебните власти в Република Хърватия въз основа на Европейска заповед за арест /ЗЕЗА/, издадена от съдия от Общински съд Шибеник за воденото наказателно производство К317/2016г., като по отношение на А. е била взета и мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Актът на ВОС е потвърден от Апелативен съд гр.София с Решение №318/22.10.2021г. по ВНЧД №1133/2021г., като в никакъв случай не се касае за незаконно задържане, каквито възражения са направени от защитника на А. в депозираната въззивна жалба и в съдебното заседание.

Горното е потвърдено и от изисканата от САС и приложена справка от МПГДИН изх.№ИВ-9941-2/23.07.2025г., както и от Окръжна прокуратура гр.Видин относно задържането по пр.пр.№1983/2021г. на ОП Видин, по която А. е бил задържан при гранична проверка на 17.09.2021г. в 15.00 часа на ГКПП Видин при Дунав мост, когато е излизал от страна в посока Румъния, при положение, че е бил обявен за издирване в ШИЗ въз основа на ЕЗА, издадена от Хърватия – Шенгенски идентификационен номер HR0000001681770000001.

В конкретния случай изводите на първостепенния съд за липсата на кумулативно предвидените в закона предпоставки за уважаване молбата на А. са правилни, законосъобразни и обосновани. Присъдата постановена в Република Хърватия не може да бъде игнорирана съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, както и изискването на Рамково решение 2008/675/ПВР от 24 юли 2008 г. с оглед принципа на равнопоставеност да бъдат вземани предвид присъдите, постановени в държавите членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства на територията на която и да е друга държава-членка в случая Хърватия, като равностойна на българска присъда. Рамковото решение има за цел да гарантира, че националните присъди и присъдите, постановени в други държави членки, се ползват с едни и същи правни последици. Съгласно посочената разпоредба чл.8 ал.2 от българския наказателен закон:"Влязла в сила присъда, постановена в друга държава членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България." По този начин се въвежда правилото, че предишна присъда, постановена от друга държава членка, поражда същите правни последици като присъда, постановена от български съд. По тези съображения правилото на чл.

8, ал. 2 от НК е приложимо независимо от това дали присъдата, постановена в Хърватия е призната по реда на чл. 463 и сл едващите от НПК. Важно е, че 4 деянието, за които А. е признат за виновен в Хърватия да е престъпление и по българския НК. В случая такова престъпление по българския наказателен закон е престъплението по чл.319а от НК, респективно чл.319б от НК от Глава девета „а“ „Компютърни престъпления“. На това основание и с оглед принципа за взаимно признаване на съдебните решения от държавите членки на ЕС, последиците на хърватската присъда следва да бъдат отчетени и в производството по съдебна реабилитация по чл.87 от НК, както правилно и първостепенният съд е процедирал. Това е така, защото с изричната разпоредба на чл. 8, ал. 2 от НК българският законодател е дал правомощия на българския съд да отчита факта на осъждането на лицето, макар присъдата да не е преминала производство по екзекватура. Въпросната присъда е постановени от Република Хърватия, която е държава членка на ЕС, касае деяние, което е обявено за наказуемо и по българското законодателство и има значение за преценка на кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на исканата от молителя съдебна реабилитация.

За да бъде приложена нормата на чл.87 от НК законът изисква в продължение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, лицето да не е извършило друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание, но също и да е имал добро поведение и при умишлено престъпление да е възстановил причинените вреди. В конкретния случай правилни са изводите в атакуваното определие, че от доказателствата по делото не може да се приеме, че молителят приетата за изпълнение от Сърбия присъда е имал добро поведение, изискуемо от наказателния закон съобразно чл.87 ал.1 т.1 от НК. Обстоятелството, че е бил обявен за издирване, за да бъде предаден на съда в Република в Хърватия е в подкрепа на този довод и първостепенният съд резонно е отбелязал това. Освен това съобразно установената съдебна практика в производството по чл.87 от НК съдът на първо място следва да прецени дали са налице предпоставките на чл.86 и чл.88а от НК за реабилитация по право, което правно положение винаги е поблагоприятно за молителя. Едва тогава, само, ако не са налице законовите предпоставки за реабилитация по право, съдът дължи произнасяне относно наличието на основанията за съдебна реабилитация по реда на чл.87 от НК.