Акт № 158 от 10.11.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Велико Търново, 10.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАЯ ПЕЕВА

Членове:АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно търговско дело № 20264001000125 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 26 / 27.03.2026 г. по търг. д. № 73 / 2025 г. по описа на ОС - Велико Търново са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „Транс ЕР“ ЕООД против „Агромакср” ООД, искове: иск за заплащане на сумата от 630 000 лева, дадена при начална липса на основание - нищожен договор за покупко - продажба на слънчоглед от 11.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и съединения, при условията на алтернативност, иск за заплащане на сумата от 630 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор за покупко - продажба на слънчоглед от 11.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Транс ЕР“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение, като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Изложени са подробни съображения 1 за нищожност на процесния договор за покупко-продажба на слънчоглед от 11.12.2019 г. и се оспорват изводите на съда, че такава не се установявала по делото. По делото било доказано, че „Транс Ер“ ЕООД е заплатило на ответника „Агромакср“ ООД сумата в размер на 630 000 лева, а съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ответникът следвало да докаже основанието за получаването й. Процесният договор бил съставен именно за да бъдат заобиколени императивните норми на закона, уреждащи производството по търговска несъстоятелност. Същият нарушавал и добрите нрави, поради нееквивалентност и поради това, че с поредицата от сделки, изброени в исковата молба и неоспорени от страните, както и поради подбудите за тяхното извършване, се нарушавали именно принципите за справедливост, честност и добросъвестност. Налице била и липса на основание, тъй като не била извършена реална доставка на стока в конкретния случай, което се доказвало от липса на съпровождащи сделката документи, липса на складови помещения, липса на отразяване на стоката в складовото стопанство на дружеството, липса на необходимия времеви ресурс за обработването на посоченото в трите договора количество слънчоглед, липса на други подобни търговски сделки за „Транс Ер“ ЕООД, както и фактът, че в един и същ ден дружествата, свързани със сем. Г.и едновременно станали и доставчик и получател на едно и също количество стока.С процесната сделка „Транс Ер“ ЕООД не било искало да придобива слънчогледа, който бил неин предмет, а „Агромакср“ ООД не било искало да го доставя. Осчетоводяването на фактурата, нито доказвала реалната доставка, нито правило договорът действителен. Неправилни и необосновани били аргументите на съда за липсата на нищожност на договора поради неговата привидност, поради липса на съставен „пълен обратен документ“, като симулативността се разкривала в случая от поредица от косвени доказателства. Подробно се коментират събраните по делото доказателства, от които според ищеца се доказвала симулативността на сделката и че страните не били искали настъпването на реалните й последици.

Твърдят се допуснати процесуални нарушения на първоинстанционния съд, изразяващи се в недопускане на доказателства, които били относими към предмета на доказване – неприемане на представената с исковата молба Вайбър комуникация между П. Р.ов Р. - съдружник в „Агромакср“ ООД и пълномощник на дружеството, и Л. Г.а, която била служител в „Транс Ер“ ЕООД, недопуснат разпит на П. Р., поради оспорването и неприемането по делото на Вайбър комуникацията недопускане на обяснения и от управителя на ответното дружество – Р. Р., който използвал и злоупотреби със здравословното си състояние. В този смисъл се правят доказателствени искания за допускане на тези доказателства от въззивния съд, на основание чл.

266, ал. 3 ГПК.

Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна 2

„Агромакср“ ООД, чрез процесуалния му представител, за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че окръжният съд обсъдил всички наведени от ищеца доводи за нищожност на договора за покупко-продажба на слънчоглед: чл. 26 ал.1, предл.1 ЗЗД - противоречие на закона; чл. 26 ал.1 предл. 2 ЗЗД; заобикаляне на закона; чл. 26 ал.1 предл. 3 ЗЗД - противоречие с добрите нрави; чл. 26 ал.2 предл. 4 ЗЗД - липса на основание и чл. 26 ал.2 предл. 5 ЗЗД - привиден договор, като изводите му за неоснователност на същите били обосновани и съобразени с материалния закон. Правилно съдът отхвърлил и евентуалния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, като приел, че ответникът бил изпълнил задълженията си по договора за доставка на слънчоглед, респ., че исковата претенция била погасена по давност, поради което не били налице основания за присъждане на обезщетение за неизпълнение на договора. Относно направените с въззивната жалба доказателствени искания, същите били неоснователни, тъй като не били налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК за допускането им разпечатаните на хартиен носител Вайбър съобщения били приети като доказателства по делото, искането за разпит на П. Р.ов Р., като свидетел, било неоснователно, доколкото било свързано с приложените Вайбър съобщения. Даването на обяснения на управителя на ответното дружество също правилно не било уважено, тъй като от една страна позицията на същия била изложена в отговорите по делото, а от друга страна поставените въпроси не били ясни и точно формулирани, изискващи еднозначен отговор, а отделно от това – здравословното състояние на Р. Р. не му позволявало да се яви лично в съдебно заседание. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно.

В открито съдебно заседание въззивникът “Транс ЕР” ЕООД, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в тях доводи, които доразвива в депозирана по делото писмена защита.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият „Агромакср“ ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и депозира писмена защита по делото, с която поддържа съображенията си за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

3

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД, предявен от “Транс ЕР” ЕООД против „Агромакср“ ООД, за заплащане на сумата в размер на 630 000 лева, представляваща заплатена, без основание, продажна цена на 1000 т. слънчоглед, реколта 2019 г., по нищожен договор за покупко - продажба на слънчоглед от 11.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане.

При условията на алтернативност (по изрично изявление на ищеца), е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД, във връзка с чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 630 000 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението за доставка на слънчоглед по горепосочения договор, с отдавна изтекъл срок за изпълнение – 30.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2025 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че формално е бил сключен договор за покупко - продажба на слънчоглед от 11.12.2019 г. между ответника „Агромакср”ООД, като продавач и ищеца „Транс ЕР“ ЕООД, като купувач, с предмет 1000 тона маслодаен слънчоглед, реколта 2019 г., с обща 630 000 лева, която купувачът заплатил, а доставка на стоката не била осъществена.

Ищецът обвързва сключването му с друг договор за покупко - продажба на слънчоглед от 28.03.2019 г., сключен между продавача „Росина Агро”ЕООД и купувача „Агромакср”ООД, по силата на който продавачът се задължил да достави 4 000 тона маслодаен слънчоглед от бъдеща реколта 2019 г., а купувачът да му заплати обща цена от 2 000 000 лева. Цената по договора била платена изцяло авансово от „Агромакср” ООД на „Росина Агро” ЕООД, но „Росина Агро” ЕООД доставило само 500.24 тона слънчоглед на стойност 250 120 лева. Останало недоставено количество слънчоглед от 3499.76 тона на стойност 1 749 880 лева, а „Росина Агро” ЕООД изпаднало в свръхзадлъжнялост и с решение от 29.04.2021г. било обявено в несъстоятелност и заличено в ТРРЮЛНЦ.

Ищецът твърди още, че след проведени преговори между управителите на „Росина Агро” ЕООД (И. Г.) и „Агромакср” ООД (Р. Р.), постигнали съгласие остатъкът от вземането на „Агромакср”ООД от „Росина Агро”ЕООД в размер на 1 749 880 лева да бъде поето от три действащи и материално обезпечени дружества, свързани по смисъла на закона с първоначалния длъжник „Росина Агро”ЕООД, а именно: „Транс ЕР“ ЕООД (с едноличен собственик и управител Й. Г., баща на И. Г.), „Росина Експорт”ЕООД ( с управител Л. Й.а Г.а, която по онова време била съпруга на И. Г.) и „Дан старт”АД ( с изпълнителен директор М. И. Г.а - майка на И. Г.). По този начин и на една и съща дата – 11.12.2019 г. били сключени три фиктивни договори за покупко - продажба на слънчоглед с „Агромакср” ООД (продавач) и с купувач - всяко 4 едно от изброените дружества. По този начин всяко едно от дружествата, свързани с „Росина Агро”ЕООД, поели неговия дълг и станали длъжници на „Агромакср”ООД за сумата, посочена в съответния договор, в т.ч. и и ищецът по процесния договор. Общата сума по трите фиктивни договора била 2 173 500 лева. Разликата от 423 620 лева с реално дължимата от „Росина Агро”ЕООД сума се получавала от завишаване на единичната цена за маслодаен слънчоглед и се третирала като „лихва“ от кредитора „Агромакср”ООД за причинените му неудобства. Били извършени документално (фиктивни доставки) на слънчоглед, като по процесния договор за фиктивната доставка била издадена данъчна фактура 104/11.12.2019 г.

По гореизложените съображения ищецът счита, че процесният договор за продажба на слънчоглед е нищожен, тъй като е:

- противоречи и заобикаля закона по чл. 26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД– с този договор се целяло удовлетворяване с предимство на кредитор с вземане от несъстоятелен длъжник „Росина Агро” ЕООД извън производството по несъстоятелност в нарушение на чл. 607, ал.1 ТЗ;

- накърнява добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;

- сключен при липса на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД – липсвало такова за имущественото разпореждане по договора от 11.12.2019 г., като в случая типичната за двустранните възмездни договори кауза да се придобие имуществено право не била налице.

- фиктивен по чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, действителният договор бил сключен на 28.03.2019 г. с продавач „Росина Агро” ЕООД и тъй като останал частично неизпълнен, свързаните с това дружество юридически лица, в т.ч. число ищцовото поели и си разпределил дълга му към „Агромакср”ООД, сключвайки, като купувачи, договори за продажба на слънчоглед на 11.12.2019 г. с продавач „Агромакср”ООД;

Разпечатката съдържа 36 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efb07dff-1be0-449f-8fd9-cbc5c3f5e043