Решение № 2929 от 04.04.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40700/2021
- Вид
- Решение № 2929
- Подписан
- 04.04.2022
- В сила
- 04.04.2022
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 13920 от 31.08.2021 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Определение № 129 от 04.01.2022 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
- Протокол № 3098 от 21.03.2022 · СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2929 гр. С.. 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110140700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ЗАД „А.“ обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за заплащане на сумата 605,75 лв., представляваща остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „М.П.”, рег. № ... от настъпило на 13.05.2016 г. ПТП в гр. С.. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2021 г. до окончателното й погасяване, както и на сумата 184,60 лв. обезщетение за забава за периода от 22.04.2018 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 23528/2021г. по описа на СРС, 36 състав.
В исковата молба са твърди на 13.05.2016г. в гр. С.. на ул. „Бистришко шосе“ по посока на навлизане в града, застрахованият при ищеца л.а. „М.П.”, рег. № ..., при вземане на ляв завой е ударен в лявата страна от л.а. „....“, рег. № ..., застрахован при ответника към датата на ПТП по застраховка „ГО“, в следствие на което са му причинени имуществени вреди. Поддържа се вина за процесното ПТП да има водачът на застрахования при ответника автомобил. За отстраняване на причинените имуществени вреди ищецът е изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 1995,60 лв. За изплатената сума и сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. ищецът изпратил регресна покана до ответника, по която ответното дружество заплатило сумата от общо 1404,85 лв. двукратно на 06.10.2016г. и на 02.03.2021г. Останал дължима сума в размер на 605,75 лв. Ето защо ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 184,60 лв. за период от 22.04.2018г. – 22.04.2021г. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „озе“АД, в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, оспорва иска по основание и размер. Поддържа отговорността му да се съизмерява с изплатеното на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1404,85 1 лв., с включени ликвидационни разноски. Не оспорва, че е застраховател по застраховка „ГО“ за л.а. „....“, рег. № ..., както и че на посочената дата и място е настъпило процесното ПТП. Оспорва размера на вредите като завишен и неотговарящ на действителните стойности за единица труд и материали, в това число и завишаване на вложените количества труд и материали с оглед необходимите операции за отстраняване на уврежданията по процесното МПС. Претендират се сторените по делото разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ищеца по иска за главница е да установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти или погасяване на претендираното вземане.
С доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: На 13.05.2016г. в гр. С.. на ул. „Бистришко шосе“ е настъпило процесното ПТП, при което застрахованият при ответника л.а. „....“, рег. № ... уврежда л.а. „М.П.”, рег. № ...; за репарирането на щетите по последното ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1995,60 лв., във връзка с което изпратил регресна покана на ответника; ответникът изплатил общо на ищеца застрахователно обезщетение по поканата в размер на 1404,85 лв., както следва на 16.10.2016г. – 1292,74 лв. и на 02.03.2021г. чрез насрещно прихващане – 112,11 лв.
С оглед на което, спорът се концентрира единствено по отношение на размера на претърпените вреди, която доказателствена тежест се носи от ищеца.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно, компетентно даденото и неоспоренео от страните. Вещото лице по изготвеното заключение е посочило механизма на настъпване на процесното ПТП, както и, че описаните щети отговарят и могат да настъпят вследствие на описания в протокола за ПТП механизъм на реализиране на ПТП-то. Вещото лице е определило, че стойността за възстановяване на вредите по лекия автомобил „мп“, с рег. № ..., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3595,62 лева, като е дал заключение, че 2 всички увреждания по лек автомобил „мп“ се намират в пряка и причнно-следствена връзка с настъпилото на 15.05.2016 г. ПТП в гр. С... Вещото лице е посочило, че за процесния автомобил не се предлагат алтернативни части на увредените и че при определяне на средните пазарни цени са използвани алтернативни лайсни на двете врати и носач заден ляв надлъжен, тъй като за тях са налични само такива. Дал е заключение, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „мп“, с рег.
№ ..., изчислена с влагане части втора употреба е 2369, 44 лева. Вещото лице посочва, че от представения по делото снимков материал (тъмен и не ососбен ясен) не може да се направи категоричен извод кое е довело до определяне на врата предна лява за подмяна. Съгласно първия опис на застрахоателя и двете врати са предвидени за подмяна. Врата задна лява е за подмяна, тъй като ударът е рамката и технологично не се предвижда възстановяване. В проведеното на 16.03.2022 г. открито съдебно заседание, експертът изяснява, че първоначалното съприкосновение е станало в зоната между двете врати, в рамката между двете врати и поради това е налице увреждане и на двете врати и същата е включена в описа на застрахователя. Сочи, че и двете врати са увредени от едно и също съприкосновение и че най-вероятно и двете врати са за подмяна, тъй като това е зоната на първоначалното съприкосновение. Посочва, че не е изготвен качествен снимков материал, от който ясно да се види увреждането на предната врата. Вратата е снимана с лайсна и тъй като лайсната е от еластичен материал, същата се е възстановила и върнала обратно. С оглед на това, уточнява, че какъвто и снимков материал да бъде предствен, лайсната ще бъде там и няма да се вижда колко е деформирана вратата.
Съдът намира, че от приетото по делото заключение по съдебната автотехническа експертиза се установи, че настъпилите по увредения автомобил щети, за обезщетяването на които ищецът претендира от ответника процесната сума, могат да настъпят от реализираното ПТП, така както е описано в съставения от участниците двустранен констативен протокол. Експертът поясни в проведеното открито съдебно заседание, че първоначалното съприкосновение е станало в зоната между двете врати, в рамката между двете врати и поради това е налице увреждане и на двете врати и че най-вероятно и двете врати са били за подмяна, който извод на вещото лице съдът кредитира изцяло като подкрепящ се от останалия събран по делото доказаталствен материал.
По отношение на размера на дължимото застрахователното обезщетение, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. Следователно от съществено значение е размерът на действително причинените вреди, като обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за 3 възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване (Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО). При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 КЗ (отм.) – сега чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда (Решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО), като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/.
При имуществените застраховки, стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. Ето защо ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизирания сервиз, щом това е условие за заплащане на гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на производство на автомобила (3 или 5 години в зависимост от конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Разпечатката съдържа 25 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efb02d1f-3ed7-4445-8140-0222f26e6ea2