Протокол № 1435 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1435 гр. Варна, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501388 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:12 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

---------------------------------------------------------------------------------Въззивникът И. И. И., редовно призован чрез законен представител Ж.

В. Й., явява се лично законният представител, представлява се от адв. Т. П., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемият И. П. И., редовно призован, не се явява, представлява се от Особен представител адв. С. Х., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА, редовно призовани, не изпращат представител.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 27303/03.04.2026г., подадена от 1

Ж. В. Й., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетния И. И. И., ЕГН **********, срещу решение № 881/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 12162/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 24 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Ж. В. Й., ЕГН ********** срещу И. П. И., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение на определената в полза на детето на страните И. И. И., ЕГН ********** месечна издръжка с решение № 262090/28.06.2021г. по гр.д. № 5457/2020г. по описа на Районен съд-Варна, чрез увеличаването й от 650 лева на 1300 лева, с падеж първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивницата счита, че в съдебния акт е налице вътрешно противоречие, което води до неговата необоснованост. Намира, че не става ясно защо при условие, че съдът приема, че издръжката, която би покрила ежемесечните нужди на детето е в размер на приблизително 980 лева, то приносът на бащата е определен в размер на 650 лева. Наред с това констатира противоречие между установените от съда увеличени потребности на детето и липсата на нужда да бъде увеличена издръжката. Сочи още, че съдът неправилно е взел предвид изминалия период от предходното определяне на издръжката до датата на подаване на исковата молба, а не до постановяване на решението. Поддържа, че в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, съдът е направил извод за липса на трайни и съществени изменения на обстоятелствата, обуславящи увеличение на издръжката. Излага, че детето вече е преминало в училищна възраст, което води до нарасли образователни и социални нужди. Намира, че са подценени здравословните му потребности, доколкото те изискват постоянни и скъпоструващи разходи за терапии, рехабилитационно-възстановителни процедури, специален хранителен режим и медикаменти. Освен това излага, че то има изявен талант в областта на рисуването, но не може да бъде развиван, доколкото майката не може да се позволи уроци по рисуване. Счита, че последното е „изключителна нужда“ по смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК. Наред с изложеното намира, че не е съобразена и промяната в икономическата обстановка в страната. С въззивната жалба се поддържа още, че съдът неправилно е оценил финансовите възможности на бащата, в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че са налице данни за преиздаден моряшки паспорт на 10.07.2025 г., извършен медицински преглед за рейс за длъжността „главен механик“ от 27.01.2025 г., както и регистрирано излизане от страната на кораб от 17.05.2025 г. Въззивницата счита, че последното, съвместно с отказа да бъде представен в оригинал моряшката книжка, представлява умишлен опит да се укрие реален плавателен стаж и високи доходи, което следва да бъде тълкувано по смисъла на чл. 161 от ГПК. Допълва, че представената справка от НАП, според която бащата е безработен, не може да бъде годно доказателство, тъй като той работи чрез фирма-посредник с чужда компания.

Поддържа още, че по делото е останало недоказано, че бащата издържа второ дете. Счита, че доходите на Габриела Луканова /майка на второто дете/ не са 2 установени, както със свидетелки показания, така и със справки. Поради това намира, че следва да бъдат приложени последиците на нормата на чл. 161 от ГПК. Излага, че е лишено от житейска логика твърдението, че майката е заминала да работи в чужбина за заплата от 980 евро, а бащата е изоставил професия, с която осигурява доход от 14 000-15 000 евро на месец. Счита, че самото наличие на второ дете, не води до автоматичен извод за намаление издръжката за първото. Освен това намира, че е останало неустановено обстоятелството, че грижата по второто дете е затруднило изпълнението на задължението към първото. С въззивната жалба се излага още, че съдът в нарушение на процесуалните правила, не е обсъдил изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“-Варна, в който е посочено, че намаляването на издръжката не е в интерес на детето. Намира, че коментираният доклад може да послужи като аргумент за нейното увеличение. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения насрещен иск, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемата страна И. П. И., ЕГН **********. Излага се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че постановеното съдебно решение, в обжалвана част е правилно и следва да бъде потвърдено. Излага, че съобразно закона и задължителната съдебна практика, отглеждащият родител следва да участва в паричния израз на издръжката, макар и в по-малка степен. Намира, че в противоречие с това, с насрещния иск се иска приоритетно поемане на разходите от бащата. Сочи, че по делото е останало неустановено защо майката при наличие на данни за квалификация за професия „лекар по дентална медицина“, се задоволява с доход под минималната работна заплата от сдружение с нестопанска цел.

Поддържа, че съгласно задължителна съдебна практика не се освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят, поради това и възможностите им се определят съобразно с квалификацията им. С оглед на това, счита, че майката неоснователно не се включва в задължението да участва в паричния израз на издръжката на детето. Поддържа, че съдът правилно е разпределил издръжката, поставяйки по-голям дял в тежест на бащата. Наред с това намира, че съдът правилно не е определил увеличен размер. Сочи, че от една страна майката сама ограничава личен контакт с детето, по време на който бащата би могъл да поема част от ежедневните разходи. От друга страна сочи, че е потвърдено, че 10% от получаваната издръжка се влага в лепта в полза на Евангелска църква. Намира, че по делото не са били безспорно установени нараснали нужди на детето, които да обосноват завишен размер на претендираната издръжка. Напротив, намира, че вече е отпаднала необходимостта от специално хранене, поради синдром на Сандифер. Счита, че представените по делото доказателства са от минал период, а в актуалните липсват данни за регистрирана симптоматика или разстройство на храненето.

Наред с това намира, че хипотетичните бъдещи, а не реално извършвани разходи за развитие на таланти, не са основание за увеличаване на издръжката.

Поддържа, че при определяне на размера на издръжката следва да се отчитат само доказани и реално извършени разходи. Наред с изложеното излага, че по 3 делото е било безспорно установено, че е налице съществена промяна във възможностите на въззиваемата страна, предвид че от 22.12.2022 г. има второ дете и не полага труд, а освен това липсват данни за увеличение на имущественото му състояние, след периода на първоначално определяне на издръжката. Моли за постановяване на съдебен акт, с който въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

По делото е постъпила и насрещна въззивна жалба с вх. № 38798/15.05.2026 г., подадена от И. П. И., ЕГН ********** срещу решение № 881/09.03.2026 г., постановено по гр. д. № 12162/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 24 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от И. П. И., ЕГН ********** срещу Ж. В. Й., ЕГН ********** иск с правно основание чл.

150 от СК за изменение на определената в полза на детето на страните И. И.

И., ЕГН ********** месечна издръжка с решение № 262090/28.06.2021г. по гр.д. № 5457/2020г. по описа на Районен съд - Варна чрез намаляването й, от 650 лева на 300 лева месечно, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда– 26.09.2024г. до настъпване на предвидена в закона причина за изменение или прекратяване на алиментното задължение.

С жалбата се поддържа, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, несъобразено със събраните по делото доказателства. Излага се, че определената месечна издръжка за детето е прекалено завишена, съотнесена към минималната работна заплата в страната и обичайните нужди на дете на същата възраст. Сочи се, че спрямо въззивника са настъпили трайни промени след последно определената издръжка на детето, което обуславя нейната редукция, а именно родило му се е второ дете и е спрял да работи вече 3 години, за да го отглежда, както и че е регистриран в Бюрото по труда-гр.Варна, но все още не е започнал работа. Поддържа се, че доколкото в семейството му доходите идват от съпругата му, тя не е длъжна да покрива издръжката на първото му дете. Наред с това се твърди, че здравословните проблеми на детето, които са наложили първоначален по висок размер на издръжка, вкл. посещение на логопед, вече не са налице, както и че вече не страда от синдром на Сандифер. Поддържа се още, че поради лишаването му от срещи с детето, бащата няма възможност да реализира ежедневни разходи за него, които в противен случай би правил.

Подчертава се, че в хода на производството е било установено, че 10% от получаваната издръжка се влага в лепта в полза на Евангелска църква, като това е индиция, че издръжката е по-голяма от необходимото. Излага се, че майката следва да бъде ангажирана в по-голяма степен с паричния израз на грижата към детето, защото има възможност за по-високи доходи, а освен това не полага грижи за друго дете. Моли се за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и за редуциране на определена издръжка до 170 евро месечно.

В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещна въззивна жалба от Ж. В. Й., в качеството й на майка и законен представител на детето И. И.. Същата изразява становище, че постановеният съдебен акт в обжалваната част е правилен и законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден. Счита, че съдът за своя краен извод е съобразил както доказателствата по делото, така и константната съдебна практика. Поддържа, 4 че е неоснователно твърдението, че въззивникът няма доходи и е в трайната невъзможност да покрива месечната издръжка в размер на 650 лева. Намира, че съдът правилно е приел, че чрез регистрацията в Бюрото по труда, невъзможността не може да бъде установена, още повече, че лицето е висококвалифициран морски специалист, с регистрирано излизане от страната с товарен кораб през 2025 г. Счита, че доколкото задължението за издръжка е безусловно, то родителят не може да бъде освободен, поради доброволно избрания статус на безработен. Поддържа, че самото наличие на второ дете, не води до автоматичен извод за намаление на издръжката за първото, още повече при наличие на данни за увеличени потребности. Намира, че е правилен изводът на съда, че високия потенциален доход на бащата, обуславя липсата на затруднение същият да осигурява адекватна издръжка на двете деца. Наред с изложеното поддържа, че е неоснователно твърдението, че са отпаднали специфичните нужди на детето. Сочи, че по делото са налице доказателства в противната насока, а именно за диагнози „Дисфазия на развитието" и „Гастроезофагеална рефлуксна болест" (Синдром на Сандифер), които налагат постоянни разходи за логопедична терапия, специален хранителен режим и медицинско наблюдение. Освен това счита, че с постъпването на детето в първи клас, неговите образователни и социални нужди обективно са се увеличили. Излага, че твърденията за поведението на майката и разходването на средствата са изцяло необосновани, но и ирелевантни. Твърди, че всички средства от издръжката на детето се разходват изцяло за него. Моли за оставане без уважение на подадена насрещна въззивна жалба и присъждане на сторените разноски.