Определение № 354 от 07.10.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Кюстендил, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело № 20261500200642 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.111, ал.3 НПК.

Делото е образувано по жалба от адв.Вася Пешева от АК-Кюстендил, защитник на Т. Х.ов С., ЕГН **********, обвиняем по ДП№97/2026г. по описа на ОСлО при ОП-Кюстендил срещу постановление от 24.09.2026г. на прокурор от ОП-Кюстендил, с което на основание чл.111, ал.2 НПК е отказано връщането на веществени доказателства – лек автомобил Ленд Роувър, м.

“Рейндж Роувър Спорт“ с рег.№******, приобщен като веществено доказателство по пр.вх.№1841/2026г. по описа на ОП-Кюстендил. Иска се отмяна на постановлението с твърдение, че същото е неправилно и незаконосъобразно, респ. връщане на посочената вещ на правоимащото лице.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата оплаквания, атакуваното постановление и материалите по делото, прие за установено следното:

Процесният автомобил е иззет като веществено доказателство по посоченото досъдебно производство. Това е сторено с протокол за претърсване и изземване от 14.09.2026г.

Данните по делото сочат, че автомобилът е собственост на „НКС Авто мечти“ ЕООД, клон София, предоставен с договор за лизинг на Т. Х. С. от гр. Кюстендил.

Делото е образувано за престъпление по чл.242, ал.1, б.“г“, пр.4 във вр- с чл.18, ал.1 НК.

Т. Х.ов С. е привлечен към наказателна отговорност с ППО от 15.09.2026 г. с повдигнато обвинение по чл.244, ал.1 НК.

С атакуваното постановление от 24.09.2026г., издадено от прокурор при ОП – Кюстендил, е отказано връщането на автомобила, основано на чл.243, ал.3 НПК, доколкото съществувала вероятност наказателното производство да бъде прекратено и да се приложи административнонаказателен ред за санкциониране и с позоваване на 1 разпоредбата на чл.111, ал.2 НПК, която не позволявала връщане на вещи, предмет на административно нарушение.

Установената по делото фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, което има право на такава. Същата е насочена срещу отказ на прокурора да върне веществено доказателство преди наказателното производство да е завършило. Този отказ подлежи на обжалване по правилата на чл.111, ал.3 НПК пред съответния първоинстанционен съд, какъвто е настоящият, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията на съда за това са следните:

Общото правило, регламентирано в чл.111, ал.1 НПК се изразява в това, че предметите иззети като веществени доказателства по делото се пазят до приключване на наказателното производство. Те следват делото и са на разположение на решаващия орган във всяка фаза на наказателния процес.

Като изключение от тази възможност е предвидено иззетите като веществени доказателства предмети да бъдат върнати на собственика им преди приключване на наказателното производство, ако това няма да затрудни изясняване на обстоятелствата по делото - чл.111, ал.2 НПК. Законодателят, следователно, е предвидил временното ограничаване в правото на собственост да бъде допустимо и възможно при обективно съществуваща необходимост от използване на веществените доказателства по конкретното дело и за обстоятелства, чието изясняване е невъзможно по друг начин или ще бъде затруднено.

В случая с обжалваното постановление не е обоснована съществуваща необходимост от продължаващо ограничение на правото на собственост. По делото са били извършени редица процесуални действия, а същевременно не е надлежно мотивирана необходимост да бъдат извършени други такива, към които процесната вещ да е пряко или косвено относима, напр. извършване на последващи огледи и други действия за приобщаване на веществени доказателства или пък да бъдат назначавани експертизи, предвид установените към момента обстоятелства.

Следователно, с оглед изложеното и в рамките на преценката, която прави съдът, за да установи дали отказа за връщане на вещта е законосъобразен, се налага краен извод, че продължаващото ограничение на правото на собственост не е необходимо за разследването. Изясни се, че автомобилът, чието връщане се иска от жалбоподателя, е относимо веществено доказателство, но на етапа на който се намира разследването физическото му наличие по досъдебното производство не е необходимо за правилното му решаване.

Няма спор, че жалбоподателят упражнява правата на собственика на веща.

Аргументите, обосноваващи отказа, постановен от прокурора, са несподелими.

2

Разпоредбата на чл.111, ал.2 НПК ограничава връщането на вещи, предмет на административно нарушение. В разглеждания случай за процесния автомобил липсват данни и не се поддържа той да съставлява такъв. В същата връзка несъстоятелно е позоваването на евентуално бъдещо прекратяване на наказателното производство и произнасянето на административнонаказаващ орган по преписката.

Изложеното мотивира съда да отмени обжалваното постановление и да постанови връщане на процесния автомобил на правоимащото лице.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление от 24.09.2026г. на прокурор от ОПКюстендил, с което е отказано връщането на лек автомобил Ленд Роувър, м.

“Рейндж Роувър Спорт“ с рег.№******, приобщен като веществено доказателство по пр.вх.№1841/2026г. по описа на ОП-Кюстендил и вместо него постановява

ДА СЕ ВЪРНЕ на Т. Х.ов С., ЕГН ********** лек автомобил Ленд Роувър, м. “Рейндж Роувър Спорт“ с рег.№******, собственост на „НКС Авто мечти“ ЕООД, клон София.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 3