Решение № 113 от 05.10.2023, Административен съд - Разград

Р Е Ш

Е Н И Е

№

114 гр. Разград, 05.10.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Юлияна Цонева с участието на секретаря Пламена Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 138 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Постъпила е жалба от Н. М. Р., ЕГН-**********, действаща чрез упълномощен адв. К. К., АК – Разград, съдебен адрес:***, офис 8, против Решение № 1012-16-41/1 от 20.07.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-190 от 14.06.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ за отказ за отпускане от 28.02.2023г. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО по отношение на жалбоподателката. Поддържат се съображения за неправилно прилагане на материалноправните разпоредби, тъй като периодът от 01.05.1973г. до 01.05.1974г. и от 22.11.1974г. до 22.02.1976г., през който жалбоподателката е родила и отглеждала дете, като неработеща майка, не е признат за действителен осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната преписка да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските по делото.

Ответникът по жалбата - Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград чрез процесуалния си представител – упълномощен юрисконсулт С. В., ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа съображения, че през спорния период, през който жалбоподателката е родила и гледала децата си, тя не е била в трудово правоотношение или приравнено на него такова, поради което няма изискуемия действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, от 15 години за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Административен съд-Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 2112-16-95 от 28.02.2023г., подадено от жалбоподателката Н. М. Р., ЕГН-**********, същата е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Към датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от 68 години, 4 месеца и 23 дни и осигурителен стаж от втора категория труд с продължителност 7 години, 10 месеца и 04 дни и от трета категория труд с продължителност от 8 години, 5 месеца и 02 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория – 18 години, 2 месеца и 22 дни.

В този осигурителен стаж е включено и времето от 02.05.1973г. до 02.05.1974г. и от 23.11.1974г. до 23.01.1976г., (2 години и 2 месеца), през което жалбоподателката е родила и гледала децата си Т. Б. Ф., родена на *******г. и Д. Б. А., роден на ********г., като неработеща майка.

С Разпореждане

№ 2140-16-190 от 14.06.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ по отношение на заявителката Н. М. Р., да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря на изискванията по чл. 68, ал. 3 от КСО – има изискуемата възраст от 67 години, но няма необходимите 15 години действителен осигурителен стаж. Отчетен е действителен стаж от 13 години, 00 месеца и

00 дни, като времето на майчинството й от 2 години и 2 месеца не е признато за действителен такъв по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Разпореждането е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-41/1 от 20.07.2023г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 във с чл. 168, ал. 1 от АПК.

Решението е постановено от оправомощен административен орган, в изискуемите, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма и съдържание, и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.

Неправилно е приложен материалният закон. Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението необходимата възраст е 67 години и жалбоподателката отговаря на това условие. Има и изискуемия осигурителен стаж от 15 години. Неправилно административният орган е преценил, че периодът на бременност, раждане и отглеждане на малко дете не е действителен стаж.

Съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО

„действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.

7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от 25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай спорният стаж е за времето от 02.05.1973г. до 02.05.1974г. и от 23.11.1974г. до 23.01.1976г., чиято действителност следва да се преценява съобразно правната уредба до 31.12.1999г.

Съгласно чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г., обн. Изв. бр.5 от 17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.

Към този период са действали Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на БКП и на Министерския съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца

(обн., ДВ бр.15 от 20.02.1970 г., изм. бр. 85 от 1.11.1983г.), издадена по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от Постановлението. В Инструкцията е уточнено, че на неработещите жени - майки, родили деца след 31.12.1967г., се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и служителки. В т. 3 от същата Инструкция е предвидено, че придобитият стаж се зачита при ползуване на права по изброените в т. 2, ал. 1 нормативни актове, включително по Закона за пенсиите.

Жените-майки, независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се ползват от особената закрила на Държавата, което е прогласено в чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Проявна форма на тази закрила са разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 7, пр. 2 от КСО.

Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; 2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл. 9, ал. 7, пр. 2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията.

Времето на отпуските за бременност, раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време, е осигурителен стаж и по смисъла на чл. 38, ал. 3, т. 6 от

Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.

Следователно, и при отменената, и при действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.

Горните изводи са в съответствие с установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д.

№ 6669/2020 г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д.

№ 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС и др.).

Като не е съобразил действителния смисъл на материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в противоречие с тях и при несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 500.00 (петстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2023г., за които страна представя и Списък за разноски.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Разград,

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-41/1 от

20.07.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – гр.Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-190 от 14.06.2023г. на

Ръководител „Пенсионно осигуряване“.

ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при спазване на дадените указания по прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на Н. М.

Р., ЕГН-*********, сумата от 500.00 (петстотин) лева – направени от страната деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/