Решение № 3738 от 25.07.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 6174/2024
- Вид
- Решение № 3738
- Подписан
- 25.07.2025
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3738 гр. Пловдив, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330106174 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от К. А. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, против А. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 08.04.2019г. ищецът се прибрал при родителите си в жилището им, находящо се в ***, като паркирал управлявания от него лек автомобил пред своя гараж. Около 17:00 часа на същата дата, сестрата на К. Б., била забелязала как лек автомобил марка ***, управляван от А. К., правейки опити да излезе от мястото, на което е паркирал, ударил спрялото МПС, собственост на ищеца Б., и опитал да напусне местопроизшествието. Твърди се, че сестрата на ищеца Н.Б., настояла водачът А. К. да излезе от автомобила си до пристигане на органите на Пътна полиция и съставяне на констативен протокол, при което последният, афектиран от ситуацията, бил слезнал от автомобила и ударил шамар на Б. След като чули викове, ищецът и бащата на Н.Б. излезли на терасата и видели как К. нанасял удари с юмруци по паркиралият пред гаражите им лек автомобил, което мотивирало ищецът да излезе навън. Посочва, се че в присъствие на обкръжилото ги множество от минувачи, собственици и работещи в близките магазини, в това число и живущите в квартала лица, насъбрали се в следствие на осъщественото ПТП и разговорът воден от ответника К. на висок тон, по начин даващ възможност да бъде чут от голям брой лица, последният 1 започнал да отправя редица обидни думи по отношение на К. Б. и семейството му, а именно: „кретени, олигофрени и идиоти”; „тия кретени тормозят целия квартал”, „…аз съм доктор по право, ти си никой….”, „…ей тия, кретени, тука, това семейство тука, тормозят цялата махала!!!” Скандалът се бил разиграл на едно от оживените места в града - пред входа на "********“.
Във връзка с така направените устни нападки от страна на ответника било образувано НЧХД под № ****/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІ състав, по което подсъдимият по него и настоящ ответник А. К. бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление – обида по см. на чл.148, ал.1, т.1 и т.2 във вр.с чл.146, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от Наказателния кодекс. Присъдата била обжалвана и впоследствие потвърдена с решение по ВНЧХД под № **** /2021г., по описа на Окръжен съд –Пловдив, І н.с.
Твърди се в исковата молба, че обидите и клеветите от страна на ответника рефлектирали изключително негативно върху емоционалната сфера на ищеца, вкл. и до ден-днешен, като преживявал и продължавал да преживява негативни емоции в личностен план. Той бил силно разтроен и притеснен заради публично разколебаното му достойнство, добро име, авторитет, изпитвал смущение, напрежение, гняв и неудобство от наранените му чест и самоуважение, което станало на общодостъпно място пред множество лица, част от които били коментирали и изразили негативно мнение, формирано от изявленията на ответника. Ищецът изпитвал силен срам да се появява сред хората, пред негови съседи, избягвал да посещава родителите си, тъй като се е чувствал опозорен от начина, по който бил обиждан, вкл. и понастоящем се чувствал нервен и неспокоен от това да не се засече с ответника, който продължавал да го обижда. Твърди, че в продължение на месеци ищецът съпреживявал тези грозни и унизителни за него обиди, с които бил публично заклеймен, в това число и пред своето приятелско обкръжение, близки и роднини. Конкретните неимуществени вреди, претърпени от страна на К. Б., и които той счита, че подлежат на обезщетяване, се изразявали в следното: обиди, болка, страдание, компрометиране пред обществото, безпричинен срам и нежелание да се среща с хора, в това число с приятели и съседи, злепоставянето на ищеца пред огромна тълпа от хора – повече от 20 души, накърнена чест и достойнство, засегнат обществен имидж, приятелското му обкръжение се отдръпнало от него, Б. станал затворен, мрачен и неразговорлив човек за един продължителен период от време.
От правна страна ищецът счита, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД. В тази връзка отново се подчертава наличието на влязла в сила присъда относно процесния деликт, с която ответникът е признат за виновен в неговото извършване, както и задължителността й за гражданския съд по смисъла на чл. 300 ГПК относно вината, противоправността и авторството.
2
Предвид изложеното с предявената искова претенция се отправя искане да се осъди ответника А. Б. К. да заплати на ищеца К. А. Б. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лева (частичен иск от 10 000 лева), изразяващи се в публично опозоряване, обида, емоционална болка, страдание, компрометиране пред обществото, безпричинен срам и нежелание да се среща с хора, злепоставянето на ищеца пред огромна тълпа от хора – повече от 20 души, накърнена чест и достойнство, засягане на обществения му имидж, отдръпване от приятелското му обкръжение, като ищецът станал затворен, мрачен и неразговорлив човек, с дълбоко и трайно засегнато самоуважение, станал силно разтроен и притеснен заради публично разколебаното му достойнство, добро име, авторитет, изпитвал смущение, напрежение, гняв и неудобство от наранената му репутация, всичко вследствие на извършено престъпление по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК „обида нанесена публично” на дата 08.04.2019г., установено с влязла в законова сила присъда по НЧХД № ****/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІ н.с., потвърдена впоследствие с решение по ВНЧХД № ****/2021г., по описа на Окръжен съд - Пловдив, І н.с., ведно със законната лихва от дата на деликта до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А. Б.
К., който оспорва иска. Счита, че искът е недопустим поради изтекла погасителна давност, тъй като не бил предявен в петгодишен срок от датата на процесния деликт и липсвали основания за спиране и прекъсване на давността. В тази връзка оспорва наличието на представителна власт в полза на адв. Й. Л.-П. и твърди, че исковата молба не е депозирана от К. Б.. Оспорва автентичността на наличното по делото пълномощно в полза на адв. Л.-П.. По същество счита иска за неоснователен. Развива правни съображения относно предпоставките за реализиране на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, като счита, че не са настъпили вреди за ищеца от процесното събитие. Поддържа се в отговора на исковата молба, че именно К. Б. с недобросъвестното си поведение бил причинителят на случката от 08.04.2019, като с незаконното си паркиране в синя зона, без съответното разрешение и с цел да предизвика конфликт, умишлено паркирал непосредствено зад колата на А. К., за да го затрудни да напусне мястото на колата му и да провокира конфликтна ситуация. Във връзка с личността на ищеца се сочи, че К. Б. имал множество нарушения на Закона за движение по пътищата и дори бил задържан от органите на МВР за 24 часа. След процесната случа пък отправял клеветнически твърдения по отношения на К. както пред органи на власт, така и по местни медии, последните станали достояния на многохилядна аудитория за това, че А. К. ударил шамар на сестрата на ищеца – Н.Б. Развити са съображения за наличие на съпричиняване, поради това, че инициатор на конфликта бил именно ищецът Б., чрез неправилното си паркиране непосредствено зад автомобила на К. и цялостното си поведение - отправяне на закани двамата да се бият в гаража на Б., дърпане и нагрубяване на 3 ответника А. К.. Допълнително във връзка с личността на К. Б. се сочи, че ищецът и членовете на неговото семейство са водили множество дела с настоящия ответник К., по които са ангажирани свидетели от Б., чиито показания не са били кредитирани от съответните съдебни състави и спрямо които понастоящем имало висящи досъдебни производства за лъжесвидетелстване. Изтъква се и че К. Б. бил представил на органите на МВР, дошли на мястото на инцидента, документ за собственост на името на „Транс сити“ АД, което било индиция за наличие на относително недействителна транслативна сделка с участие на дружество, чийто ****** е ищеца Б., целяща да увреди кредиторите на „Транс сити“ АД. Посочва се и наличие на наказателно производство, водено срещу К. Б. за активен подкуп, по което същият бил оправдан. Предвид изложеното, ответникът К. счита, че именно за него са произтекли вреди от поведението на ищеца Б., като предявяването на настоящия иск представлявало злоупотреба с процесуални права. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
По делото е приет от съда на основание чл. 211 ГПК насрещен иск, предявен от А. Б. К., ЕГН **********, против К. А. Б., ЕГН **********, с който се претендира ответникът по насрещния иск да заплати на ищеца по този иск сума в размер от 6 000 лв., частично от претенция в общ размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошен професионален и личностен имидж на А. К. като ****** и личност, познат в науката, културата и иновациите в България, както и за причинените му болки и страдания, изразяващи се в тежкото увреждане на професионалната му среда, напускане на служители, както и влошаване на неговото физическо и психологическо здраве, на база провокиран стрес, довел до високо кръвно артериално налягане, тежка алергична физическа реакция, непрекъснато медикаментозно лечение, отключване на астмата му, в резултат на клеветническо поведение на К. Б. по повод на конфликта от 08.04.2019 г. и последвалата от това негативно събитие многогодишна, целенасочена и умишлена клеветническа публична и медийна кампания, която К. Б. води срещу А. К., в частност - Статии от дата 11.04.2020 г. в медия ***, от дати 09.04.2019 г., 12.02.2020 г. и 11.11.2020 г. в медия ***, които са от интервюта на К. Б., за това, че той публично, пред огромна читателска аудитория твърди, че А. К. е ударил шамар на сестра му; Статия на пловдивската медия *** от 21.02.2020 г., в която във връзка с интервютата на К. Б. се твърди, че на ******. А. К. са му отнети ******; Интервюто на К. Б. пред ***; и Статии от 14.02.2020 г. на пловдивски медии - ***, *** и *** за осъждането на ****** А.
К. на първа инстанция във връзка с твърденията за нанесен шамар на Н.Б.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2019 г. до окончателното й заплащане.
В исковата молба по насрещния иск се твърди, че на 08.04.2019 г. между страните избухнал конфликт, провокиран от незаконно паркиране в синя зона на ответника, като се изтъкват отново част от изложените твърдения в отговора на първоначалната искова молба. Поддържа се, че вследствие на тази 4 случка и заведените против ищеца дела, както и от клеветническите интервюта, дадени от ответника в публичното пространство за К. са настъпили неблагоприятни последици в неимуществената му сфера, изразяващи се в следното: през м. ноември 2019 г. ищецът попаднал в болница в Италия, като прави тежка алергична реакция на база преживения стрес от клеветническата „информация“, която ответникът и неговото семейство разпространяват по медиите, свързана с твърдения за „побой“ над Н.Б., „нападки и обиди“, което било опровергано от съда с множество съдебни решения. Излага, че в резултат на цялата клеветническа кампания срещу ищеца от ответника и семейството му, трима от служителите на *****„***“ напуснали през месец февруари 2020 г., когато била постановена осъдителна присъда срещу ищеца по НЧХД № ****/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V н. с. Това довело до сриване на целия ритъм на работа и прехвърлянето й върху ищеца. Месеци наред той работил сам с огромна натовареност и с около 7-10 дела с ответника и неговото семейство, породени от неправилното паркиране на К. Б.. В резултат ищецът получил високо кръвно, непрекъснато медикаментозно лечение и отключване на астмата му, с два вида противоалергична /кортикостероидна/ помпа. Твърди се, че в период от около две години (2020 г. – 2022 г.) ответникът бил в пряка колаборация с онлайн изданията *** и ***, които ежеседмично публикували всякакви фриволни измислици за личността на ищеца, включително клевета за отнети ****** Сочи, че ответникът завежда първоначалната искова молба по настоящото дело отново с клеветническото твърдение, че сестра му е бита от А. К., което било неистина. Поддържа, че К. Б. инициирал искови производства само за да постигне основната си цел – да унизи и да представи в най-лоша светлина личността на А. К.. Моли за уважаване на предявения насрещен иск.