Решение № 1159 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330119903 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Кредит Йес“ ООД срещу Д. К. П., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на главница от 608,03 лева по запис на заповед от 30.04.2022г., законната лихва върху главницата, считано от 9.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 417 ГПК по ч. гр. д. № 14006/2024 г. на ПРС.

Ищецът сочи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение до Районен съд – Пловдив по реда на чл. 417 ГПК, като въз основа на него е образувано ЧГД № 20245330114006 по описа на PC -Пловдив.

Съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 608,03 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане. Въз основа на така издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е подадена молба за образуване на изпълнително дело пред *****, като в срок е постъпило възражение от длъжника, с оглед на което са дадени указания за предявяване на установителен иск.

Твърди се, че ответникът е издал запис на заповед в полза на „Креди 1

Йес“ ООД и се е задължил да плати сумата от 2873 лв., а записът на заповед е служил като обезпечение по договор за за паричен заем № **** към искане № *****г. сключен между „Креди Йес” ООД в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемател. По сключения договор за заем, съответно по издадената за обезпечаване на вземанията по него ценна книга били постъпили частични погасителни плащания от страна на заемателя, а срока за връщане на дължимите по договора за кредит суми изтекъл на дата 29.05.2023 г.

Твърди се, че заемната сума по договора в размер на 1200 лв. е предадена в брой лично на заемателя Д. П. на дата **** г. с РКО от *** г.

Твърди се, че до момента по договора за кредит ответникът е заплатил сумата от 666,04 лв. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника. В първото по делото открито съдебно заседание пълномощника на ответника е релевирал възражение за недействителност на договора за потр. кредит, който записа на заповед обезпечава. Моли да се присъди чистата стойност на кредита предвид извършените от ответника погашения по договора. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори и от представените доказателства се установява, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил на 30.04.2022 г. с ответника – финансова институция договор за паричен заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1200 лв., при ГПР – 48,352 % и месечен лихвен процент 3,330 %. Също така не се оспорва, че издаденият от ответника запис на заповед от 30 април 2022г. обезпечава договора за кредит.

Налице е спор относно действителността на договора . В договора за паричен заем № ******г. е посочено, че предоставената в заем сума е в размер от 1200 лв., като същата следва да се върне в срок от 13 месеца. Посочен е фиксиран годишен лихвен процент по заем, месечен лихвен процент от 3,330 %, лихвен процент на ден и обща сума за плащане от 1497,97 лева. В член 3, т.

5 от договора е посочен годишен процент на разходите – 48,362 % . Посочен е 2 размер на погасителната вноска от 115,23 лв. и дата на плащане на всяка погасителна вноска. В договора е предвидено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: заемателят не трябва да прави и не дължи никакави допълнителни плащания, които не са посочени в договора за заем, заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор.

Съгласно чл.6 от договора страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора и с още едно от посочените обезпечения: ипотека, особен залог, банкова гаранция и ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В член 8 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1375,03 лв. разсрочено, съгласно погасителен план, представен по делото.

От представения погасителен план, в който са отразени месечните погасителни вноски и падежните дати, се установява оскъпяването на кредита в случай на непредставяне на обезпечение и общата дължима вноска в този случай с падеж, настъпващ на падежа на задължението за връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна лихва.

Между страните са възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието европейско законодателство, транспонирано в българското законодателство, и по-конкретно в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Целта на законодателната уредба е защитата на потребителите, като е гарантирана възможността на националните съдилища да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото последното е непосредствено приложимо, имащо превес на над правото на отделните държави членки.

3

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски заем, а последиците от тази недействителност са изразени в член 23 от ЗПК, който гласи че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Налице е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Посочените в договора годишен процент на разходите и общата сума за плащане от заемополучателя не съответстват на действителните такива. Предвидено е още при сключването на договора, че неустойката по чл.8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 105,77 лева, като общият размер на неустойката надхвърля предоставената в заем сума. Непредставянето на обезпечение по договора не води до претърпяването на вреди за кредитора, който е длъжен да провери кредитоспособността на потребителя. С кумулирането на неустойката към погасителните вноски по кредита се стига до скрито оскъпяване на кредита, като по този начин неустойката не изпълнява обезпечителната и обезщетителната си функция. Неустойката представлява разход по кредита, който не е бил включен при изчисляването на ГПР. Представянето на невярна информация относно действителния ГПР, който е измерител на общите разходи по кредита, е нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Тя мами потребителя по отношение на цената на договора 4 и по този начин го подтиква да вземе кредит, който при информиран избор не би изтеглил. Неточното посочване на размера на ГПР води до недействителност на договора за потребителски кредит на осн. член 22 ЗПК вр. чл. член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Чистата стойност на кредита е 1200 лева, като потребителят е погасил 666,04 лева, ето защо дължимата остатъчна чиста стойност на кредита е в размер на 533,96 лева, като иска за разликата над този размер до пълния предявен от 608, 03 лева ще се отхвърли като неоснователен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят по съразмерност направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски за платени държавни такси в размер на 25 лв. – държавна такса. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено и платено адв. възнаграждение от 500 лева.

Защитата на ответника е осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Неговият размер съдът определя на 400 лева, като по съразмерност на адв. С. Н. ще се присъди адв. възнаграждение от 52 лева в исковото, както и 6,5 лева в заповедното, или общо 58,50 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 ГПК между страните „Кредит Йес“ ООД, ЕИК 200688545 и Д. К. П., ЕГН **********, съществуването на парично вземане: главница от 533,96 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда 09.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 417 ГПК по ч. гр. д. № 14006/2024г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер главница 533,96 лева до пълния предявен размер от 608,03 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Йес“ ООД, ЕИК 200688545 по съразмерност разноски по заповедното производство в размер на 21,75 лева държавна такса и 348 адв. възнаграждение по 5 заповедното и 21,75 лева държавна такса и 439 лева адв. възнаграждение по исковото производство.

ОСЪЖДА „Кредит Йес“ ООД, ЕИК 200688545, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. Н. от АК Пловдив, сумата от 58,50 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 19903/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав и осъществено процесуално представителство по ч. гр. д. № 14006/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6