Решение № 293 от 16.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Сливен, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова - Ч. при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Ч.

Административно наказателно дело № 20262230201047 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Р. С. Ч., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 901343- F882454/20.05.2026г., издадено от Директор на офис (Дирекция) за обслужване – Сливен в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 евро.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли НП да бъди потвърдено като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Сливен, надлежно уведомена не изпраща представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на 1 делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Резолюция за извършване на проверка № ПО – 02002026041357-ОРП001/25.03.2026г. – проверка по прихващане и/или възстановяване (данъци, осигуровки и др.) е било възложено на орган по приходите при НАП – ТД Бургас да бъде извършена проверка на Р. С. Ч. в срок до 20.04.2026г. в хода на която се установило, че същата, в качеството си на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО не е изпълнила задължението си да подаде еднократно в ТД на НАП – Бургас, Офис Сливен декларация образец № 6, относно сумите за дължими осигурителни вноски за календарната 2024г. в законоустановения срок по чл. 4, ал. 3, т. 2, буква „а“ от Наредба № Н13/17.12.2019г., а именно до 30.04.2025г., включително за предходната календарна година.

До Р. Ч. била изпратена покана № ПО – 02002026041357-999001/17.04.2026г., в която било посочено че в 7 дневен срок от получаването й следва да подаде декларация Образец № 6 за 2024г. за дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин; да се яви в НАП – офис Сливен за съставяне на АУАН във връзка с неподадена в законния срок декларация образец № 6 за 2024г., като било посочено че при неявяване в указания срок АУАН ще бъде съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

На 23.04.2026г. на Р. С. Ч. бил съставен АУАН сер. AN № F882454/23.04.2026г., който бил редовно предявен и връчен на упълномощено лице. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № 901343- F882454/20.05.2026г. от Директор на офис (Дирекция) за обслужване – Сливен в ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 евро. В него било отразено, че след направена справка в информационната система на НАП се установило, че лицето е подало декларация образец № 6 с вх. № 200022604406802/24.04.2026г., като не е бил спазен законоустановения срок за подаването й - до 30.04.2025г., включително.

НП било връчено лична на нарушителя на 24.07.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля, присъствал при съставяне на акта, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Освен това показанията им кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

2

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени доказателствения материал по съответния процесуален ред. към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество съдът намира същата за частично основателна.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът намира за безспорно установено, че с описаното в НП деяние жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица ; декларация за сумите за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата по чл. 4, ал. 5 и 9 .

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2, буква „а“ от Наредба № Н13/17.12.2019г. декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица – до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.

Жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и като такова е следвало да подаде еднократно в ТД на НАП – Бургас, 3

Офис Сливен декларация образец № 6, относно сумите за дължими осигурителни вноски за календарната 2024г. в законоустановения срок по чл.

4, ал. 3, т. 2, буква „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019г., а именно до 30.04.2025г., включително за предходната календарна година, което не е сторило в изискуемия срок, като лицето е подало декларация образец № 6 на 24.04.2026г. с вх. № 200022604406802.

Разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда, че който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 25,56 до 255,65 евро за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 255,65 до 2556,46 евро, ако не подлежи на потежко наказание.

Съдът намира, че при определяне на наказанието наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. По делото липсват данни жалбоподателят да е наказван за нарушение по КСО. Освен това непосредствено след отправена покана той е подал декларация Образец 6 за 2024г. При така изложеното съдът намира, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства, които обосновават налагането на глоба в минимален размер. При така изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде изменено в частта относно наложеното административно наказание като се наложи наказание в минимален размер, а именно 25,56 евро, а в останалата част НП следва да бъде потвърдено.

В жалбата се прави оплакване, че при издаване на НП наказващият орган не е обсъдил дали са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Това оплакване съдът намира за неоснователно, т.к. в НП административнонаказващият орган е посочил, че при определяне на административното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за "маловажен случай", поради което не е налице хипотезата на чл.

28 от

ЗАНН и правилно административнонаказващият орган не е приложил същата. От данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Процесното нарушение е формално, на 4 просто извършване. Процесната декларация Образец № 6 е подадена със закъснение от една година и то след покана от органите по приходите, поради което не може да се приеме, че липсват или са незначителни вредите последици от деянието, водещо до по-ниска степен на обществена опасност.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган е претендирал присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Възлагането зависи от това дали НП е потвърдено, изменено или отменено. Ако НП бъде потвърдено или изменено разноските се възлагат на жалбоподателя, защото с поведението си е станал причина те да бъдат направени (ТР № 3/1985г. по н. д. № 98/84г., ОСНК).

В настоящия случай съдът прие за установено, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение, като НП следва да бъде изменено само в частта относно наложеното административно наказание, поради което претенцията на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на направените разноски в производството е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 130 до 190 лева, като съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство съдът определя възнаграждение в размер на 66.47 евро (130 лева).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 901343- F882454/20.05.2026г., издадено от Директор на офис (Дирекция) за обслужване – Сливен в ТД на НАП Бургас, в частта в която на Р. С. Ч., с ЕГН ********** от гр. Сливен за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 евро, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ в размер от 50 евро на 25.56 евро.

ОСЪЖДА Р. С. Ч., с ЕГН ********** да заплати в полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6