Определение № 2565 от 25.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2565 гр. София, 25.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Николай Марков Касационно търговско дело № 20248002902647 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т.А.Т.“ ЕООД срещу решение №220 от 11.07.2024 г. по в.т.д.№204/2024 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение №14 от 21.02.2024 г. по т.д.№6/2023 г. на ОС Силистра в частта, с която „Т.А.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Тутракан, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 56 530 лв., неоснователно изплатени субсидии за периода януари - декември 2020 г. по Договор №00-07-621 от 23.07.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от 01.03.2023 г. до окончателното плащане на задължението, а на основание чл.86 ЗЗД сумата от 789.03 лв., обезщетение за забава върху главницата от 56 530 лв., дължимо за периода 16.01.2023 г. 28.02.2023 г.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че субсидията представлява държавно подпомагане на нерентабилна, но обществено полезна дейност. Навеждат се доводи, че компетентен да определи размера на субсидията е кметът на общината, който не начислява определена част от дължимо по договор възнаграждение, а се разпорежда с бюджетни средства, респективно не действа като страна по договора за 1 обществен превоз на пътници, а като административен орган, издаващ индивидуални административни актове, с които ежемесечно разпределя субсидиите между конкретните превозвачи. В този смисъл поддържа, че получените субсидии са правна последица от стабилен индивидуален административен акт, като правото да се получат тези субсидии няма договорен характер и нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД не може да намери приложение. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Представляват ли субсидиите, дължими на превозвачите по нерентабилни автобусни линии, насрещна престация по договорите за възлагане на превози или запазват финансовоправния си характер, независимо от това, че се изплащат от възложителите в изпълнение на приетия за съответната година държавен бюджет. 2. Представляват ли разпорежданията на кмета на съответната община, оформени в отговор на подадени от превозвача отчети, помесечни индивидуални административни актове, отговарящи на правомощията на ръководителя на общината, предвидени в чл.59 от Наредбата, приета с ПМС №163 от 29.03.2015 г. или те са само гражданскоправни волеизявления.

Ответникът по касация Община Тутракан заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на основание чл.112 ЗОП между страните са сключени договори №00-07619/23.07.2019 г., №00-07-620/23.07.2019 г. и №00-07-621/23.07.2019 г., като „Т.А.Т.“ ЕООД е извършвало превоз по линиите, предмет на договорите, а на основание договорите и Наредбата, приета с ПМС № 163 от 2015 г. ищецът му е изплатил субсидии в общ размер от 118 948 лв., за които се твърди в исковата 2 молба, че са платени без наличие на основание. Посочил е, че в случая макар и в правоотношението между страните, едната от тях да е община, то същата не участва с властнически акт, като отношенията са между равнопоставени субекти и спорът между страните е търговски - недължимото плащане на процесните суми като субсидии е извършено във връзка със сключени търговски сделки по смисъла на чл.1, ал.1, т.5, вр. чл.286, ал.2 и чл.286, ал.1 ТЗ, по които страните отговарят и нямат отношение към начините на финансиране (първоначално средствата за субсидии в общинския бюджет са предоставени под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/ по заложени лимити /чл. 3 вр. чл. 16 от Наредбата/). Изложил е съображения, че съгласно чл.56 от Наредбата субсидии се предоставят само на превозвачи, с които съответната община има сключени договори, отговарящи на изискванията на Регламент №1370/2007 г., като с договорите страните регламентират задължително условията за параметрите, въз основа на които се изчислява субсидията, механизмите за определяне на разходите, които са пряко и непряко свързани с предоставянето на услугите и др. Счел е, че анализът на разпоредбата подкрепя извода относно действията на кмета на общината като страна по договори, по които в резултат на представени от страна на изпълнителя приходни и разходни документи се предоставят съответните компенсации и субсидии, а предоставените средства по договорите, като насрещна престация по извършените превози от изпълнителя, не са обвързани с процедура по тяхното обжалване, защото те имат благоприятни последици за изпълнителя. Посочил е, че в чл.58, ал.1 от Наредбата са посочени изискванията при определяне на размера на средствата за субсидии, както и че от текста на разпоредбата не може да се направи извод, че кметът има роля при разрешаване и отказа на субсидии - с разплащането на средства, кметът не създава права и задължения чрез свой индивидуален административен акт, а изпълнява задълженията си по договора между страните, който ги обвързва.

Установил е от заключението на СИЕ, че през периода 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. „Т.А.Т.” ООД е изготвило и предоставило на ищеца 12 бр. справки за финансовия резултат от субсидираните вътрешноградски превози и междуселищни превози в слабо населени планински и гранични райони, като начислените и платени суми са 118 949 лв. Съобразил е, че от предоставената счетоводна информация е видно, че дружеството „Т.А.Т.” ЕООД не е водило 3 аналитична счетоводна отчетност за всеки отделен вид дейност, в съответствие с изискването на чл. 58, ал.1, т.2 от Наредбата, което би обезпечило сигурни данни от счетоводството, правещи възможно изчисляването на дължимата компенсация, респ. субсидия, с оглед което и позовавайки се на Регламент (ЕО) 1370/2007 и практиката на СЕС, е достигнал до извод за основателност на исковата претенция за възстановяване на изплатената субсидия в размер на 56 530 лв. и на акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 789.03 лв.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Освен, че позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно, като не са изложени доводи за значението на формулираните въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Разпоредбите на Част четвърта, Глава трета от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите, са ясни и непротиворечиви, като изрично изискват задължението за заплащане на субсидия и параметрите, по които се изчислява тя, да бъдат регламентирани в договорите, сключвани между съответната община и превозвача, а размерът на субсидията и предоставянето й, зависят и от изпълнението на задълженията на превозвача по договорите (чл.56, ал.1 и ал.4). В този смисъл кметът на съответната община, като определя размера на месечната субсидия на база получените данни като разлика между отчетения нетен финансов ефект и предоставените за отчетния период субсидии и като превежда по банковите сметки на превозвачите полагащите се за отчетния месец субсидии (чл.59), изпълнява задълженията си по договора, в който договор съгласно чл.60 от Наредбата, кметът в рамките на утвърдените за съответната община субсидии и установените в наредбата условия, следва да конкретизира реда и изискванията, при които се 4 осъществяват паричните задължения.

С оглед изложеното и предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника па касация разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 5000 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №220 от

11.07.2024 г. по в.т.д.№204/2024 г. на АС Варна.

ОСЪЖДА „Т.А.Т.” ЕООД, ЕИК 118550419 да заплати на Община Тутракан, ЕИК 000565626 сумата от 5000 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5