Определение № 4514 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4514 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104386 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. Ч., подадена чрез процесуални представители адв. Ц. П. против въззивно решение № 5101/05.08.2025г. постановено по в.гр.д. № 2255/2024г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 18569/10.11.2023г. постановено по гр.д. № 2379/2023г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от Р. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] срещу Д.

К. С. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на автор на две статии иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, представляваща глобално обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на разпространена на 09.01.2023г. статия в сайта на “Bird.bg” със заглавие: „Златна митница: Гербер премести митницата на Капитан Андреево на „златния паркинг“ на Т.“ и на 17.02.2023г. статия със заглавие: „Справка в МВР: Р. И. била убита по поръчка на Т.. Шефът на отдел “Убийства” работел за него“, ведно със законната лихва върху сумата от съответната дата на предявяване на исковата молба в съда по всяко от съединените дела /гр.д. № 9982/2023г. и гр.д. № 2379/2023г. на СРС – 16.01.2023г. и 24.02.2023г./ до окончателното плащане.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искове да бъдат уважени в цялост.

Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да 1 обсъди всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните – не е обсъдил доводите относно съдържанието на статиите, значението на използваните изразни средства, както и тяхната насоченост към ищеца; не е направил оценка на съдържанието на журналистическия материал; не е изложил конкретни съображения относно обществените критерии за морал и приличие в обществото. От мотивите на решението счита, че не може да се изведе, според кои източници използваните думи и изрази са приемливи от гледна точна на обществения морал и приличие в обществото, като съдът не е изследвал добросъвестността като разграничителен критерий между правото на мнение и клеветническото твърдение. Съдът не е обсъдил и свидетелските показания.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по нея Д. К. С., чрез процесуален представител адв. Ц. И. – С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба на като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец по делото с правен интерес от обжалване на подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към жалбата е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: двете статии са били публикувани съответно на 09.01.2023г. и на 17.02.2023г. в сайта “Bird.bg”. Първата според ищеца съдържа твърдения и квалификации, които не са верни и имат клеветнически характер спрямо него, в следните части:

1. „Митницата е временно преместена на паркинг, собственост на Р. Ч. А., приближен на Т..“

2. „Председател на ОС в граничния град е Г. Е., бивш депутат от ГЕРБ, приближен на Б. Б. и адвокат на „Евролаб 2011”. Това е фирмата със „златната лаборатория“ на Капитан Андреево. Според запознати той е личен избор на близкия до Т. Р. Ч.-А..“ 3. „Паркингът е ключов елемент от една доходоносна триада – „златния гьол“, „златната лаборатория“ и „златният паркинг“, преминаването през които е задължително за повечето тирове, влизащи на Капитан Андреево. Обслужването 3 в 1 на влизащите в България от Турция тирове със селскостопанска стока носеше на собствениците средно по 850 лева на камион.“

4. „По-рано разследване на BIRD показа връзките зад тези бизнеси. Всички те водят към Х.

А.-Т. и са част от схемите на организираната престъпност за овладяване на границата.

Политическите връзки, без които схемата не би могла да функционира, водят към ПП ГЕРБ 2 и ПП „Има такъв народ”.

5. След като държавата иззе работата на „златната лаборатория”, за което “Евролаб 2011” води съдебни дела, приходите за граничната групировка на Т. намаляха съществено. Новата “златна митница”, уредена от човек на ГЕРБ, може да се разглежда като своеобразна компенсация. Освен това на паркинга функционират казино и ресторант за услаждане на живота на залостените там тираджии, които също генерират доход за групировката.“ 6. „В плетеницата от фирми и подставени лица покрай хранилката на „Капитан Андреево“ има отчетлива следа, която води към ПП ГЕРБ и силовата групировка СИК, до която е бил близък лидерът на ГЕРБ Б. Б..“

7. „Факт е, че именно депутатите от ГЕРБ, заедно с тези от ИТН, ревностно бранеха в парламента интересите на „Евролаб 2011“, представлявана от В. Д., сламения човек на Р. Ч.А..“ Като конкретно клеветническо твърдение във втората статия, ищецът се е позовал на частта от нея, в която е изнесено твърдението: „Р. К. Ч.-А. се прочу като собственик на „златната“ лаборатория и „златните“ паркинги на Капитан Андреево, ключови доходоносни точки, свързани с интересите на Т.“.

За безспорно по делото въззивният съд приел, че ищецът е едноличен собственик на капитала на дружеството, стопанисващо паркинга, посочен в първата статия; че ответникът се намира в правоотношение /гражданско или трудово/ с юридическото лице, съдържател на домейна https://bird.bg, както и че е съавтор на статията, публикувана на интернет страница https://bird.bg/customs-parking-ami taki/, заедно с А. Ч., и че нейното съдържание е идентично на представената с исковата молба статия.

От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства – статии, справки и документи от Търговския регистър; публикувани по-рано от процесните статии по темата в множество сайтове https://www.capital.bg, https://www.mediapool.bg, https://trud.bg, https://btvnovinite.bg, сайта https://www.svobodnaevropa.bg, както и въз основа на анализ на събраните по делото свидетелски показания от разпита на свидетелите Х. Н., П. П., С. П., М.

М. – Н. и Н. Е., въззивният съд приел за установено, че ищецът е претърпял негативни психически преживявания преди всичко от свързването му в процесните публикации с Х. А. и политически партии. В периода 2015 – 2022г. е съществувал значителен публичен интерес към извършваните на ГКПП „Капитан Андреево“ дейности по санитарен контрол на идващите от Република Турция превозни средства. Тези дейности били обсъждани и в 45-то, 46-то и 47-мо Народно събрание. По същество интересът на обществеността е синтезиран в публично изразени съмнения в правомерността такъв контрол да бъда извършван от частни дружества и в съмнения, че е била налице нерегламентирана намеса от политически партии и криминални структури при неговото осъществяване. В журналистическите материали името на ищеца е било многократно споменавано в качеството му на лице, което има водеща роля в ръководенето и организирането на частните дружества, опериращи на територията на ГКПП „Капитан Андреево“. В това му качество, ищецът е посочен и в показанията на свидетелите М. и Е..

Въз основа на установените факти, въззивният съд извел правни изводи, че по делото не са 3 събрани достатъчно доказателства установяващи осъществено от ответника противоправно поведение, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. За да обоснове този извод въззивният съд първо изтъкнал, че възможната колизия между конституционно защитените в чл. 39 и чл. 41 от КРБ ценности, свободата на словото и доброто име на гражданите, се разрешава конкретно за всеки случай като целта е да бъде правилно определен балансът между тях. Позовавайки се на практиката на ВКС в решение № 62/06.03.2012г. по гр.д. № 1376/2011г., IV ГО отбелязал, че е допустимо изразяването на всякакви твърдения и оценки за дадена личност, ако те не засягат честта и достойнството й.

Ако лицето се коментира с оглед неговия пост, дейност или занятие, то изразяването на мнения с негативна оценка, които са във връзка с тях, не съставлява противоправно поведение. Посочил, че оценъчните съждения, насочени към лицето, не подлежат на проверка за вярност, защото те представляват коментар на факти, а не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. А истинността на твърденията може да бъде обект на проверка само ако те накърняват доброто име на личността, тъй като в този случай верността им освобождава автора им от отговорност.

Въззивният съд съобразил от друга страна, че процесните публикации са разпространени в непродължителен период от време една от друга и имат сходен предмет; публикувани са на информационния сайт www.bird.bg и имат характер на журналистически разследвания по тази тема. Съобразил, че са разпространени на 09.01.2023г. и 17.02.2023г., а множество подобни публикации са издадени още през 2022г. Така обосновал, че към датите на статиите ищецът вече е бил публично известен като лице, имащо влияние върху негативни обществени явления. При това отчел, че на съобразяване подлежи дали изнесените от ответника в статиите данни са съответни на публично известната информация за ищеца или представляват целенасочен опит да бъде увредена неговата репутация. При този анализ приел, че окачествяването на ищеца като „приближен“ на Х. А., по прякор „Т.“ в първата статия е правомерна интерпретация на посочената връзка между това лице и ищеца чрез участието им в ДЗЗД „Трафик маркет“, в различни времеви периоди, която попада в обхвата на правото на автора на статията да изрази свободно своето мнение за нея. Доколкото сама по себе си думата „приближен“ няма негативно значение, то посочил, че същото се отнася и за твърдението „Митницата е временно преместена на паркинг, собственост на Р. Ч.-А., приближен на Т.“. Идентичен извод извел и относно частта от статията, в която е посочено, че лицето Г. Е., в качеството му на председател на общинския съвет на [населено място], бил личен избор на ищеца. Характеризирането на връзката между тях като „личен избор“ изтъкнал, че няма обективно отрицателно значение и следва да се разгледа в контекста на журналистическия материал, чиито предмет е разследване на връзки между политици и ищеца като лице, което упражнява контрол върху паркинг до ГКПП „Капитан Андреево“.

Използваният в статията израз „златен паркинг“ отчел като правомерно изразяване на позицията на автора, че неговото стопанисване е било доходоносно. Съдът подчертал, че това не е морално укоримо твърдение, поради което изразът не уврежда правата на ищеца.

Съобразил също, че словосъчетанието „златен гьол“ е употребявано многократно в публичното пространство преди публикуването на статията и изразът „златен паркинг“ е 4 производен на него. За неоснователни въззивният съд приел доводите, че ищецът бил посочен в статията като „част от организираната престъпност“ и „групировка“, а друга част намерил за неотносима към ищеца. За да е мислимо обсъждането на въпроса дали употребени в статията изрази накърняват правата на ищеца и съответно да бъде ангажирана отговорността на ответника, акцентирал, че е необходимо да е налице смислова връзка между изнесените факти и ищеца, каквато не е намерил да е установена. Окачествил статията в цялостната й рамка като журналистически материал, посветен на дейността на частните дружества, изпълняващи обществени функции до ГКПП „Капитан Андреево“. Като такава извел, че твърденията в нея са изначално правомерен израз на свободата на словото, каквито са и връзките на гражданите с политическите партии.