Решение № 260079 от 13.04.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.

Кюстендил, 13.04.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито заседание от шестнадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

КАЛИН

ВАСИЛЕВ-мл. съдия

При участието на секретаря В. Здравкова, като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №498/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.Ж.К.,

ЕГН:**********,***, с постоянен адрес:***, ул. „******” №**, ет.**, против решение №260038/17.09.2020г., постановено по гр. д. №1597/2018г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен предявеният иск срещу Б.М. за признаване за установено по отношение на М., че ищцата е собственик на ½ ид. части от предверие, две стаи и мазе, прилежащи към източната самостоятелна част на жилищна сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище, която част попада в поземлени имоти с идентификатори *** и *** от КККР на гр. К., одобрени със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, както и в частта, в която съдът е отхвърлил иска за предаване на владението върху същите.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на М., че К. е собственик на 1/4 идеална част от дворно място, реално източната половина, находящо се в гр. К. на ул. “*****“ № **, както и реално на 1/2 ид. част от източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище, включително ½ ид. част от източната барака и ¼ ид. част от стопанската постройка,западната й част, при съседи за целия имот: път, ул. “***********“ и земеделски земи, която ид. част от дворно място с посочените сгради попада в поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Отхвърлен е искът на К. против М. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 1/2 ид. част от предверие, две стаи и мазе, прилежащи към източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище, която част попада в поземлени имоти с идентификатори *** и ***. Осъдена е М. да предаде на К. владението на ½ ид. част от дворно място, реално източната половина, находящо се в гр. К. на ул. “***********“ №**, цялото с площ празно и застроено от 2980 /две хиляди деветстотин и осемдесет кв.метра/кв.м.по нот.акт № 149,том VIII, дело №4010/1997 год. на Нотариуса при КРС, а реално на място с площ от 3.955 кв. м., източната половина представляваща оконтурената в червен цвят част от скицата към експ. з-ние вх. № 7210/26.03.2019 год. на в. л. инж. Л. В., която приподписана от съда е неразделна част от заключението и решението, както и реално на източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход, вкл. източната барака и половината от стопанската постройка, западната й част, при съседи за целия имот: път, ул. “***********“ и земеделски земи, която ид. част от дворно място с посочените сгради попада в поземлени имоти с идентификатори *** и *** Отхвърлен е искът на К. против М. последната да бъде осъдена да й предаде владението на прилежащи към източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход предверие, две стаи и мазе от жилищната сграда, която попада в поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр.К.

Според жалбоподателя решението в обжалваните части било неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на закона. Иска се отмяна на съдебния акт в обжалваните части и да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на районния съд или да бъде отменено решението в тези части и да се уважи претенцията по чл. 108 от ЗС и за прилежащите към жилището части – предверие, две стаи и мазе от източната самостоятелна част на жилищната сграда, построена в дворното място, находящо се в гр. К., ул. „***********“ №**. Иска се отмяна и в частта за разноските и да бъде осъдена ответницата да плати на ищцата сумата от 600 лв. Намира, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.

Предявеният иск по чл. 108 от ЗС, с оглед заявения петитум, бил за източната самостоятелна част на жилищната сграда със самостоятелен вход и представлявала самостоятелно жилище. Поради това в тази част решението било нищожно, тъй като с него съдът се бил произнесъл по непредявена претенция. Не било обсъдено задълбочено заключението на вещото лице А. и доводите отразени в писмената защита. От законовите разпоредби ставало ясно, че помещенията – предверие, две стаи и мазе, нямали характеристиката на надземен етаж и това не било самостоятелно жилище, а принадлежност към жилището, което представлявало източната самостоятелна част на жилищна сграда със самостоятелен вход, за което бил предявен и искът по чл. 108 от ЗС. Нямало законово изискване тези принадлежащи помещения да имат функционална връзка с основното жилище.

Независимо от преустройствата и функционалното обособяване на избените помещения те не отговаряли на законовите изисквания за жилище, а били принадлежности към обособеното жилище от източната самостоятелната част. Както било установено по делото ответницата владеела имота на ищцата /въззивница сега/ без основание, поради което предявеният иск по чл. 108 от ЗС се явявал изцяло основателен и следвало настоящата инстанция да отмени решението в тези му отхвърлителни части. В осъдителните части на решението следвало да се изтъкне, че ответницата следвало да предаде на ищцата владението на принадлежащите към жилището – предверие, две стаи и мазе, което жилище представлявало реално източната самостоятелна част на жилищната сграда. С уважаване на иска в цялост следвало да бъдат присъдени още 120 лв. разноски, или общо 600 лв. Съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка, въззивницата и сестра й били декларирали цялата източна самостоятелна част на жилищната сграда – етаж 75 кв. м., мазе – 35 кв. м. и таванско помещение 75 кв. м. и плащали дължимия данък за тези помещения

Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна. В законоустановения срок не е постъпил отговор.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, явява се въззивницата К. заедно с процесуалния си представител – адв. М.. Последната иска уважаване на въззивната жалба. Намира, че процесните помещения не представляват сутеренен етаж, не отговарят на изискванията за жилищен етаж, а имат обслужваща функция

Въззивният съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

С договор, обективиран в нотариален за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане /л.5-6 от първоинстанционното дело/, Н. А. и К. С. са прехвърлили на В.К. и С. К. при равни права ½ ид. ч. от дворно място извън регулация на гр. К., ул. „*****“ №**, състоящо се от празно и застроено място 2,980 дка, реално източната половина, както и източната самостоятелна част на жилищна сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище, включително източната барака и половината от стопанска постройка. С решение

/л.23-25/ от 30.09.2004г. на КРС, постановено по гр.д. №1056/2002г. съдът е допуснал делба между К. и неучастващи в настоящото дело лица по отношение на дворното място. Със същото решение е допусната делба на сутеренния етаж от процесната сграда само между трети, неучастващи в настоящото производство лица. С решение от 18.06.2008 г., постановено по гр. д. №1056/2002 г. по описа на КРС /л.26-28/ е поставен в дял на Н.А.сутеренен етаж и западната част от първия етаж на жилищна сграда в дворно място, находящо се извън регулация на гр. К., състоящо се цялото от 3 955 кв. м. празно и застроено, при съседи път, земеделски земи. Дворното място с площ 3 955 кв. м. е изнесено на публична продан. Решението е влязло в сила на 21.08.2009 г., видно от отбелязване върху него /л.28/.

По делото е назначена и приета, изготвената от в. л. Л. В. съдебно-техническа експертиза. В заключението на същата е посочено, че процесният имот представлява част от дворно място извън строителните граници на гр. К., с административен адрес: ул. „***********“ №**. Североизточната, северозападната и югозападната му граница са материализирани с ограда от бетонови, железни и дървени колове и оградна мрежа, а югоизточната му граница е материализирана с ограда от бетонови колове и бодлива тел.

В дворното място са построени масивна жилищна сграда, масивен гараж, барака, разположена непосредствено до сградата и стопанска сграда. Част от дворното място с площ 1784 кв. м. била прехвърлена на В. и С. К. и същата на изготвената от в.л. скица на л. 50 е оконтурена в червено. Масивната жилищна сграда е с два самостоятелни входа, като източната част е със застроена площ от 73 кв. м.

Достъпът до етажа е с външно стълбище и тераса и се състои от разпределително антре, кухня и три стаи.

По делото са разпитани свидетелите З. М., Ж. В.

– баща на ищцата, Н.М., Р. М., А. М., Л. Д. и Л. М.. От показанията им се установява, че Б.М. не допуска В.К. и сестра й до имота – както в дворното място, така и до източната половина от сградата. К. са искали съдействие от полицията, но въпросът не бил разрешен.

Поради невъзможност да ползва имота В.К. заедно с малолетното й дете живеели на квартира. Б.М. живеела в сутерена на източната част заедно с приятеля си. Свидетелят М., който е бивш съпруг на Б.М., заявява, че сутеренът бил закупен от тяхната дъщеря.

По делото е назначена строително-техническа експертиза, изготвена от в. л. А.А.. В нея е отразено, че процесното жилище се състои от антре, три стаи, проходна кухня и лоджия. До този етаж има външна стълба. Между етажа и сутерена няма вътрешен вход. Сутеренът има самостоятелен вход на ниво терен. Адресът на имота е в местност „Нови лозя“, съгласно скица №15-250286/31.05.2017 г., издадена от СГКК Кюстендил. в действащата кадастрална карта на К., одобрена със заповед №РД-18-96/28.10.2008 г. не е посочена сградата, но според скица на в.л. Л. В. тя се намирала в ПИ с идентификатор

***. Назначена е допълнителна експертиза на същото вещо лице.

Сочи се, че сутеренът, който обитава М. се състои от предверие, две стаи и мазе.

Отразено е, че сутеренният етаж е

„надземен„ по смисъла на т.50 пар. 5 от

ДР на ЗУТ, тъй като таванът е на височина над 1, 50 м. спрямо средното дворно ниво. Откъм западната фасада таванът е на 2, 05 м. над терена, а откъм източната фасада е на 1, 05 м. над терена, което обуславя, че височината на тавана е на 1, 55 м. над средно прилежащо дворно ниво. Височината на помещенията в сутерена са 2, 05 м. в стаите и мазето и 1, 95 м. в предверието.

Във възивното производство е допусната и изпълнена отново строително-техническа експертиза от в. л. А.. В нея е отразено, че липсва одобрен проект на сградата при извършена справка в архива на Община К.. В заключението се сочи, че съгласно чл. 60, ал. 3 от Наредба №5/1977 етажът, в който се намират двете жилищни помещения, предверието и мазето е полуподземен, а според чл. 61, ал. 1 от Наредбата този етаж не отговарял на изискванията за жилищен етаж, от което се прави извод, че има обслужващ характер.

От правна страна съдът установи следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, процесуално допустима е, заплатена е дължимата държавна такса, поради което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба.

По оплакването за собствеността на сутеренния етаж и техническите му характеристики:

За уважаване на предявения от К. иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността в частта за признаване по отношение на М., че К. е собственик на сутеренен етаж в процесния имот и съответно за предаване на владението му, при условията на пълно и главно доказване К. следва да установи кумулативно следните предпоставки: настъпване на предпоставките определящи я като собственик, владението на имота от ответницата и липса на основание за последното. В настоящия случай не са доказани наличието на предпоставките определящи К. като собственик на сутеренния етаж. Неоснователен е доводът на въззивницата, че е станала собственик на идеални части /заедно със сестра й С. К./ от сутеренния етаж по силата на нотариален акт №149, том VIII, дело 4010//1997 г., в който е обективирана сделка – прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане между Н.А.и К.С., като прехвърлители, и В.К. и С.К., като приобретатели. На първо място в нотариалния акт е посочено в частта за сградата „източната самостоятелна част от жилищна сграда със самостоятелен вход и представляваща отделно жилище“. Не е изразена волята на прехвърлителите да отчуждат собствеността върху сутеренния етаж. Макар по делото да са назначени строително-технически експертизи, заключенията от които да се сочи, че съгласно чл. 60, ал. 3 от Наредба №5/1977 г. за правила и нормативи по териториално и селищно устройство сутеренният етаж да не отговаря на изискванията за жилищен етаж, а има характер на обслужващи помещения, тъй като е полуподземен, то въпросът за собствеността на сутеренния етаж е решен с решение от 18.06.2008 г., постановено по гр.д. №1056/2002 г. по описа на Районен съд – К., влязло в сила на 21.08.2009 г. в същото е отразено, че в дял на Н.А.се поставя сутеренен етаж и западната част от първи етаж на жилищна сграда. Ето защо е недопустимо с настоящото дело да се пререшава спорът за собствеността на сутеренния етаж. В този смисъл ирелевантни са доводите от страна на въззивницата, касаещи техническите характеристики на сутеренния етаж, с които се цели да се докаже, че тези помещения нямат самостоятелен, а обслужващ характер и с прехвърлянето /по силата на сделка, обективирана в нотариален акт №149, том VIII, дело 4010//1997 г./ на главната вещ се прехвърлят и нейните принадлежности.

Разпечатката съдържа 41 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efadbd5c-1aaf-4a65-a2c5-6718560a61af