Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 110 от 05.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Търговско дело 182/2023
Вид
Определение № 110
Подписан
05.03.2024
В сила
05.03.2024
Състав
Емилия Дончева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Б.град, 05.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20231200900182 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 12332/04.10.2023 г., подадена от Й. И. Н., ЕГН ********** и Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й., съдебен адрес: гр. С., ул. „А.Б.“ *** срещу „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Х.К.“ ***, представлявано от Д.С.Д. – прокурист, Р.Г.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц., Е.С.И..

След проверка на приложените по делото документи, съдът констатира надлежно извършена размяна на книжа по реда на чл. 367 и сл. ГПК.

Съдът, на основание чл. 374 ГПК във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК изготви следния проект за доклад по делото:

1. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК - обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

В исковата молба се твърди, че на **** г., на главен път Е-79, срещу бензиностанция „К.“, П.С.С., управлявайки л.а. марка „Фиат 500“ с peг. № ****, поради невнимание и несъобразяване с уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, реализирала ПТП с намиращия се до платното за движение на горепосочения път пешеходец Б.Б.Н.. Сочи се, че за пътния инцидент бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № 29 от **** г., съгласно който, виновен за настъпването на инцидента бил водачът на л.а. марка „Фиат 500“ с peг. № **** - П.С.С.. Пояснява се, че във връзка с процесния пътен инцидент било образувано ДП № 24/2023 г. по описа на ОД на МВР В..

Сочи се, че за лек автомобил „Фиат 500“ с peг. № **** към датата на ПТП имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в „З.Д.Е.“ АД, със застрахователна полица № BG/07/522001117165, валидна от 15.04.2022 г. до 14.04.2023 г.

Твърди се, че непосредствено след пътния инцидент пострадалият Б.Б.Н. изпаднал в коматозно състояние и бил настанен в УМБАЛ „Света Анна“ АД - С..

Въпреки провежданото интензивно лечение и усилията на персонала на болничното заведение, пострадалият издъхнал на **** г., след няколко седмици битка за живота си.

Твърди се, че ищците били в изключително близки и топли отношения с 1 баща си, съответно съпруга си и приемали изключително тежко загубата му.

Дълго след настъпването на инцидента, отказвали да приемат случващото се за истина. Отношенията между ищците и починалия се крепили на задружие, разбирателство, обич и дълбоко уважение. Задружността, уважението и патриархалността, която изповядвали ищците и техния съпруг и баща, били причина за сплотеността на тяхното семейство, живеещо съобразно принципите на обич, подкрепа и патриархалност. Ищците и техния съпруг и баща живеели до последно в едно домакинство на един адрес и разчитали на грижите и помощта му.

Загубата на любимия човек при процесното ПТП била повод за рязкото изпадане в дълбоко депресивно състояние на отчаяност от страна на ищците.

Споделяли, че са изгубили смисъла си за живот. Невъзможността да намерят обяснение на случилото се, била повод за допълнителни мъки и терзания за страдащите съпруга и син. Ищците се чувствали сами, напуснати от един от найобичаните от тях хора, на когото са се крепили и позовавали през годините.

Затворили се в себе си, изпаднали в депресия и нямали желание да излизат или да се виждат с приятели, познати и роднини. Към настоящия момент ищците непрекъснато изпитвали тревожност и уплаха, че нещо лошо може да им се случи.

Сочи се, че престоят в болничното заведение и лечението на Б.Б.Н. наложило осъществяването на редица оперативни интервенции, които не се реимбурсират напълно от НЗОК и съставляват имуществена вреда за ищците.

Общата сума, заплатена от ищците, била в размер на 23335,00 лв., която представлява имуществени вреди, съответно съобразно наследствените дялове на ищците по 11667,50 лв. за всеки един от тях.

Твърди се, че претенциите на ищците за имуществени и неимуществени вреди били надлежно заведени на основание чл. 380, ал. 1 КЗ с молба с вх. № 3570/31.03.2023 г. Въпреки изтичането на тримесечния срок на 30.06.2023 г., ответното дружество не е заплатило обезщетение на ищците.

Отправено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати: 1) на ищеца Й. И. Н. следните суми: сумата от 160000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на **** г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на **** г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал нейния съпруг Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума; 2) на ищеца Б. Б. Б. следните суми: сумата от 150000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на **** г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал неговия баща Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума и сумата от 11667,50 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на **** г. на главен път Е-79, вследствие на което е загинал неговия баща Б.Н., ведно с лихва за забава от датата на завеждане на претенция пред ответника- 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на дължимата сума.

2

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В отговора на исковата молба предявените искове се оспорват по основание и размер.

Оспорва се механизма на ПТП. Оспорват се твърденията, че поради невнимание и несъобразяване с уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, било реализирано ПТП с намиращия се на платното за движение Б.Н.. Твърди се, че пострадалият бил шофьор на ТИР, който се движил в противоположна на лекия автомобил посока. Поради неизвестни причини Б.Н. бил спрял управляваното от него МПС в обособената лента за завой наляво към бензиностанция К. и бил напуснал кабината. Автомобилът бил оставен от Н. в лентата за завой наляво с включени светлини, като по този начин била ограничена видимостта на водачите на движещите се насреща автомобили.

Твърди се, че водачът на лекия автомобил управлявал МПС с разрешената за района скорост, която била съобразена и с конкретните условия за видимост.

Водачът на лекия автомобил нямал никаква вина за ПТП. Пешеходецът навлязъл внезапно на платното за движение, в момент в който ударът бил непредотвратим за водача на лекия автомобил. Поради включените светлини на неправилно паркирания в лентата за завой наляво ТИР, водачът на л.а. „Фиат“ не е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца.

Оспорва се причинно- следствената връзка между ПТП и смъртта на пешеходеца.

Исковете се оспорват и по размер. Сочи се, че претенцията не отговаря на установените в закона и съдебната практика изисквания за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът не е съобразен със социалноикономическите условия в страната към датата на ПТП, обществените разбирания за справедливост, както и присъжданите от съдилищата обезщетения по сходни случаи.

Исковете за имуществени вреди се оспорват като неоснователни и прекомерни по размер.

Направено е възражение за съпричиняване. Твърди се, че пострадалият се намирал на платното за движение в нарушение на правилата на ЗДвП- по платното за движение, въпреки наличието на банкет, поради което е настъпило ПТП.

Пострадалият навлязъл внезапно в пътната лента на лекия автомобил и поведението му допринесло за вредоносните последици. Сочи се, че пострадалият предприел неправилно пресичане на необозначено за целта място и без да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Пострадалият съпричинил произшествието и с неправомерните си действия по паркиране на управляваното от него МПС в лентата за движение наляво и оставянето му с включени светлини, като по този начин ограничавал видимостта на движещите се насрещно водачи.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

2. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК- правната квалификация на претендираните права и възражения:

Съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от страна на ответника е направено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

3. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, относно правата, които се признават 3 и обстоятелствата, които не се нуждаят от доказване - няма такива.

4. На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК - относно разпределение на доказателствената тежест:

Съдът указва на ищците, че в тяхна тежест на доказване са следните факти: факта на настъпило ПТП на **** г.; че виновен за ПТП е П.С.С.; че за лек автомобил марка марка „Фиат 500“ с peг. № **** към **** г. е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „Е.“ АД; факта на настъпила в следствие на ПТП смърт на Б.Н.; причинната връзка между деянието и вредоносния резултат - настъпилата смърт; факта на претърпени имуществени и неимуществени вреди; факта на забавено изпълнение; размера на вредите; периода на забавата на длъжника; факта на депозиране на молба за изплащане на обезщетение от ответното дружество.

Съдът указва на ответника, че в негова тежест на доказване са следните факти: в тежест на ответника е да докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба; че е налице съпричиняване от страна на наследодателя на ищците.

Съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за следните факти: че виновен за ПТП е П.С.С.; че за лек автомобил марка „Фиат 500“ с peг. № **** към **** г. е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „Е.“ АД; причинната връзка между деянието и вредоносния резултат - настъпилата смърт; факта на претърпени имуществени и неимуществени вреди; размера на вредите.

Указва на ответника, че не сочи доказателства за следните факти: че е налице съпричиняване от страна на ищеца.

По доказателствените искания на страните:

По доказателстветните искания на ищеца:

Съдът намира за основателно искането на ищците за допускане като доказателства по делото на представените с исковата молба документи, тъй като същите съдържат данни за факти, които са във връзка с предмета на делото.

Основателно е искането за допускане на гласни доказателства – един свидетел при режим на довеждане и един при режим на призоваване. Следва да се предостави възможност на ищците след постъпване на копие от ДП 24/2023 г. по описа на ОД МВР В., да посочат имената и адреса за призоваване на свидетеля.

Относимо към предмета на спора е и искането за задължаване на ответното дружество да представи копие от застрахователна полица BG/07/522001117165, поради което следва да бъде уважено.

Основателно е и искането за изискване от ОД МВР В. копие от преписката по ДП № 24/2023 г.

Основателно е искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза със задачи, посочени в исковата молба, както и на авто-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба.

По доказателстветните искания на ответника:

С отговора на исковата молба е направено искане за допускане на гласни доказателства – трима свидетели при режим на призоваване- П.С.С., с адрес за призоваване: гр. В., бул. „П.“ **** и И.Е.Г., с адрес за призоваване: по месторабота ОД МВР В.. По отношение на третия свидетел е направено искане, 4 същият да бъде посочен след изискване на копие от ДП № 24/2023 г. по описа на ОД МВР - В.. Искането за допускане на гласни доказателства е относимо към предмета на спора и следва да бъде уважено.

Относимо към предмета на спора е и искането за изискване от УМБАЛ Света Анна копие от историята на заболяването на починалия Б.Н..

С отговора на исковата молба е направено искане за допускане на комплексна експертиза – авто-техническа и съдебно-медицинска, която да отговори въпросите, поставени в отговора на исковата молба. Съдът намира, че следва да бъде допусната съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.