Решение № 93 от 14.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Благоевград, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20231210201169 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Н. Б. от Б , против НП №23-1116001317/20.06.2023г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание „Глоба“ общо в размер на 100.00лв, във връзка с административни нарушения по чл.104а и чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. С НП на основание Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР, са отнети също и 18бр. контролни точки от талона на жалбоподателя към неговото СУМПС .

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вменените му административни нарушения и се иска отмяна на обжалваното НП.

Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда, санкционният орган изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитника на 1 жалбоподателя . /За конституирането на заинтересованата страна , съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС , че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д.

№1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и 2 прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / РП-Благоевград, надлежно призовани не ангажират процесуален представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото прав, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН./НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 29.06.2023г., а жалбата срещу него е депозирана на 12.07.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, по един несъмнен и категоричен начин се установи, че на 01.06.2023г., длъжностно лице при сектор „ПП“ към ОДМВР-Благоевград /младши автоконтрольор А.

К./, в присъствието на св. П. П. е съставил на жалбоподателя АУАН№966179 3 за това, че на същата дата, около 17.38 часа, в гр.Б , по бул.“С “, с посока на движение, от сектор „Пътна полиция“ в Б към ПП1 Е-79, е управлявал лек автомобил с марка“М “, с рег.№ , собственост на „Е “, със седалище в Б , като използвал мобилен телефон, без наличие на устройство, което не позволява участие на ръцете му и наред с това не използвал и обезопасителен колан, с който иначе бил оборудван автомобила му. Описаното деяние е квалифицирано от актосъставителя св.К. като административни нарушения по чл. 104а и респ. чл.137а, ал.1 от НК. Не е спорно също така, че АУАН е съставен при спиране на водача за проверка и на мястото на спирането му в Б , като същият е и надлежно връчен на жалбоподателя /лично и срещу подпис/ на 01.06.2023г.

Въз основа на този акт, на 20.06.2023г., Началникът група към ОДМВРБлагоевград, Сектор “Пътна полиция”, е издал атакуваното НП№23-1116001317, с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1, вр. с чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. Съответно, на основание чл. 183, ал.4, т.6, вр. с чл.104а от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено също административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв. Приложението на тези две санкционни норми е посочено в НП и като основание за отнемане с него и на 18 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя към СУМПС въз основа на Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР.НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 29.06.2023г.

Изложените в АУАН фактически твърдения се потвърждават с показанията на свидетелите К и П.. Двамата установяват, че работят като младши автоконтрольори при санкционният орган и на процесната дата 01.06.2023г. били заедно на смяна. Заради последното, тръгнали от сградата на сектор “Пътна полиция“ в Благоевград със служебния си автомобил и докато изчаквали на изхода, за да се включат в пътното платно на бул.“С “, в 17.38 часа, възприели автомобила на жалбоподателя да се движи и преминава пред тях и по този булевард в посока от сградата на сектор“Пътна полиция“ към Главен път Е-79. Свидетелите са категорични, че в позицията, в която били спрели автомобила си , имали пълна видимост за движението на автомобилите по бул.“С “ и в двете посоки. Така при преминаването на автомобила на жалбоподателя Б. пред тях, свидетелите К. и П. възприели, че водача в автомобила ползва мобилен телефон без устройство, което не 4 позволява участието на ръцете му, а така също и, че управлява автомобила без обезопасителен колан.Заради последното, свидетелите решили да последват със служебния си автомобил жалбоподателя и да го спрат за проверка. Докато се опитвали да спрат жалбоподателя, свидетелите ползвали и светлинен и звуков сигнал на служебния си автомобил, като автомобилът на жалбоподателя бил спрян за проверка от тях след разклона от бул.“С “ към път Е-79 и преди находящата се там бензиностанция „Ш “. При тази проверка, св. К. излязъл от служебния автомобил, докато св.П. първоначално останал в полицейския автомобил, поискал личните документи на жалбоподателя и документите за управление на автомобила, като междувременно заснел със служебния си таблет в 18.17 часа на процесната дата , че обезопасителния колан за седалката на водача е закопчан за тази седалка. /В тази насока по делото се представиха и направените от св.К. снимки при процесната проверка на местоположението и използването на въпросния обезопасителен колан , чрез ползването на със служебния му таблет, който е съхранил в снимките и информация за датата на създаването й, която е процесната дата и часа на създаването й. С този таблет бил заснет и управляваният от жалбоподателя лек автомобил на процесната дата ./

С разпита на всички свидетели по делото и с обясненията на жалбоподателя се установи, че в хода на извършената му проверка, между жалбоподателя и св.К. е възникнало напрежение и спор за извършването на процесните нарушения, като жалбоподателят се опитал да дискредитира св.К. и заявявал, че не е адекватен за да му извършва проверка, след което подал сигнал на телефон 112 за извършване проверка на св.К , във връзка с употреба на алкохол и наркотици, тъй като според Б., св.К. се държал неадекватно с него.

/Този сигнал е снет на хартиен носител и също е приложен по делото като доказателство./ В опит да се противопостави на извършваната му проверка и евентуално издаването на изготвения в последствие акт за нарушение от страна на св.К , жалбоподателят се обадил на тъста си св.К. /бивш полицейски служител в ОДМВР-Благоевград и познат колега на св.П./, който също пристигнал на място с автомобила си и наред с това Б. отказал първоначално да подпише и АУАН, заради което св.К. и св.П. извикали допълнителни колеги за съдействие в лицето на свидетелите Х. и П.. След пристигането на въпросните служители в крайна сметка, жалбоподателя подписал процесният АУАН.

5

Междувременно, св.К. бил извикан в сградата на Сектор „ПП“ по повод на подаденият от жалбоподателя Б. сигнал срещу него за неадекватно поведение в хода на процесната проверка, където св.К. бил тестван от колегите си с техническо средство за употреба на наркотици и алкохол, но и двете технически средства показали отрицателен резултат . /В тази насока по делото е приложена прокурорска преписка, докладни и обяснения на всички участници във въпросната процедура. /

В своите показания свидетелите Х. и П. също потвърждават, че на процесната дата били извикани на мястото на проверката на жалбоподателя на път Е-79 за да удостоверят първоначалния отказ на жалбоподателя да подпише съставеният му от св.К АУАН. При отиването на мястото на проверката на тези двама свидетели обаче жалбоподателят променил мнението си и подписал акта и в тяхно присъствие. Свидетелите Х. и П. също заявяват, че нарушената , заради които бил съставен АУАН на жалбоподателя , били свързани с управление от негова страна на МПС без ползването на обезопасителен колан, както и ползването на мобилен телефон по време на движение , без устройство позволяващо изискващо участието на ръцете му. При отиване на мястото на проверката на тези двама свидетели, те възпрели, че там вече се намира и св.К. .