Решение № 227 от 06.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Плевен, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20234400500247 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.

№1102/13.01.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от „***“-ЕАД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, „***“№***, представлявано от изпълнителния директор

Й.В.В. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.

№1563/2022г. по описа на Плевенски районен съд,

Гражданско отделение, чрез процесуалния представител юрк. Ц. В., срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №9/05.01.2023г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищеца „***“-ЕАД срещу ответницата Ц. Н. С. от гр.Плевен ул.“***“№***,вх.“Б“, ап.9, установителен иск по чл.422 от ГПК и да се присъдят разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция.

Излагат се следните оплаквания:

Обжалваното решение е допустимо, но неправилно като постановено при несъобразяване с фактическите данни, установени по делото и в противоречие с установената съдебна практика.

1

По делото са представени доказателства, от които се установява, че ответницата притежава качеството клиент на топлинна енергия за процесния период. От приложения препис на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №36, том VI, рег. № ***, дело №2459/1999 г. на нотариус с рег. № *** на нотариалната камара, че на 24.09.1999 г. ответницата и нейният съпруг са отчуждили процесния недвижим имот, продавайки го на своя син Н.А.С., като са запазили пожизнено за себе си правото на ползване върху целия имот.

Възпроизведени са почти дословно твърденията, фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, без да е изложен коментар по същите, нито е направено подвеждане под относимите правни норми.

Съдът се е задоволил единствено с цитиране разпоредбата на чл. 111,6.

„в" от ЗЗД, като е приел, че по отношение на цялото вземане е изтекла погасителна давност, поради което същото е недължимо. Единствено въз основа на това, иначе недоказано твърдение, съдът е мотивирал крайния си извод, че сумите, претендирани от топлофикационното дружество не са дължими, поради което е отхвърлил исковите претенции като неоснователни и недоказани.

Фактическите и правни изводи на съда за неверни, несъобразени със събраните по делото писмени доказателства и трайната съдебна практика.

Видно от събраните по делото доказателства, ответницата е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно Чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г, в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд" от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки" бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

В раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ" е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за 2

ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Видно е, че исковата молба е депозирана във връзка с указания на съда, съгласно които ответницата, в качеството на длъжник по ЧГД № 7629/2021 г. по описа на РС - Плевен е уведомена за заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Заявлението е депозирано от „***" АД в съда на 08.12.2021 г. Съгласно разпоредбата на чл.

422, ал. 1 от ГПК, „Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4." Няма спор, че срокът е спазен, поради което следва да се приеме за безспорно, че фикцията, предложена от законодателя, е приложима. От своя страна това води до задължението, както съдът, така и другите участници в процеса, да приемат, че исковата молба е депозирана на 08.12.2021 г. Вземанията, предмет на установителния иск са за периода 01.06.2019 г. до 31.10.2021 г. Изискуемостта за първия по претенция отчетния период 01.06.2019 г. - 30.06.2019 г. настъпва на 30.07.2019 г., което ще рече, че това е началният момент, от който започва да тече тригодишният период по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД. При това положение давността би проявила погасителния си ефект едва на 30.07.2022 г. и то за вземанията, стоящи в началото на претендирания период. Не се нуждае от понататъшен коментар отношението на погасителната давност към останалата част от вземането, чийто краен период е 31.10.2021 г., поради приложимостта на гореизложеното.

Съгласно разпоредбата на чл. 115, б. „ж", давността не тече, „докато трае съдебният процес относно вземането". Вземайки предвид факта, че същият е иницииран на 08.12.2021 г., а давността за вземането започва да изтича за първи път на 30.07.2022 г, то изводът на първоинстанционния съд, че давността е изтекла, респективно вземането на ищеца е погасено, е напълно неверен и не кореспондира с фактическата обстановка и разпоредбите на закона.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че е без значение дали по делото е конституиран един или и двамата съпрузи, запазили пожизненото правото си на ползване, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, за задълженията, възникнали за задоволяване нуждите на семейството, каквито безспорно са тези за топлинна енергия, съпрузите отговарят солидарно.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника по въззивната жалба, който е ищец в първоинстанционното производство.

Ответникът по въззивната жалба

- Ц. Н. С. – ответник в първоинстанционното производство, чрез особения представител адв. Г. Й. от АК-Плевен, е подал Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№8514/29.03.2023г. по регистъра на РС-Плевен.

3

В отговора е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение, като се излагат следните съображения:

Въззивната жалба е допустимо, но неоснователна. Същата не отговаря на изискванията на ч.260,т.3 от ГПК, тъй като изложените в нея оплаквания са бланкетни и не визират конкретни пороци.В случай, че съдът приеме въззивната жалба за редовна, следва да я отхвърли като неоснователна. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, като съдът правилно е уважил възражението за изтекла погасителна давност по чл.111 от ЗЗД.

Страните не са заявили доказателствени искания инстанция не са представени нови доказателства. и пред въззивната

В проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивният жалбоподател -„***“-Ад е представляван от процесуалния представител юрк.

С.Ц., който поддържа въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено по съображенията, изложени в същата.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери обжалваното решение с оглед на събраните по делото доказателства, нормативната уредба и относимата съдебна практика,приема следното:

Въззивната жалба, регистрирана с регистрирана с

Вх.

№1102/13.01.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от „***“-ЕАД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, „***“№***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№1563/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуалния представител юрк. Ц. В., срещу постановеното по делото от ХІІІ-ти гр.с-в съдебно Решение №9/05.01.2023г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№ 5032/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание установителен иск, предявен по реда на чл. 422,ал.1 от ГПК – за установявне съществуването на парично вземане, за което по ч.гр.д.№7629/2021г., е издадена Заповед №43939/09.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, предявен от ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател) - ***“-ЕАД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, „***“ №***, против ответницата (понастоящем ответница по въззивната жалба) – Ц. Н. С., ЕГН-********** с адрес в гр.Плевен, ул. “***“ №***,вх.“Б, ап.9.

В исковата молба се твърди следното:

С разпореждане, постановено по ч.гр. дело №7629/2021 г. по описа на Районен съд - Плевен е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Заповедта за 4 изпълнение е връчена чрез залепване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, с оглед на което е предявен иск по чл.422 от ГПК - за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот на ответника апартамент, находящ се на адрес: гр. Плевен, ул.“***“№***, вх.“Б“,ап.9.

Вземането се обосновава със следното :

Като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл.153 (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл.150 (1) (Изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топло-преносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 1314.12.2007 г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. -„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-кьсно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.