Решение № 27 от 13.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Благоевград, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Търговско дело № 20251200900045 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен иск по реда на чл.

422 ал. 1 от „Банка ДСК“, АД срещу Т. К. Х. за признаване за установено, че има вземане за сумата от 48 214,76 лв., представляваща дължима и незаплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 21.8.2007 г., ведно със законната лихва, считано от – 6.12.2024 г. до окончателното изплащане на главницата, за сумата от 23 553,54 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.6.2019 г. до 27.9.2024 г. /включително/, за сумата от 572,42 лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 2.7.2008 г. до 27.9.2024 г.

/включително/, за сумата от 1 223,05 лв., представляваща законна лихва за периода от 28.9.2024 г. до 3.12.2024 г., за сумата от 1708,07 лв., представляваща заемни такси и разноски, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № 1591/10.12.2024 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3329/2024 г., по описа на РС – Благоевград.

Ищецът сочи, че на 06.12.2024 г., пред БлРС е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги, по което е образувано от БлРС гр.д. № 20241210103329 срещу Т. К. Х., за заплащане на процесните суми, като заявлението му е 1 уважено. На 28.01.2025 г. „Банка ДСК” , АД е уведомена за постъпилото от длъжника възражение срещу издадената заповед за парично задължение, като й е указано в едномесечен срок да предяви иска, в изпълнение, на което предявява настоящия иск.

Сочи, че е сключен с ответника Договор за кредит за ипотечен кредит от 21.08.2007г., с който на Х. е предоставен банков кредит за сумата от 55 000 лв., със срок за издължаване от 360 месеца, считано от датата на разрешаването му —28.08.2007г. „Банка ДСК” АД е изпълнила задълженията си по Договора за жилищен кредит. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека. Уговорено е кредитът д а се олихвява с базов лихвен процент за този вид кредити и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3, 69%, стандартната надбавка е в размер на 3, 6 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е 7, 29 %. При нарушаване на условията, правото за ползване на преференциите отпада и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията.

На 17.02.2010г. между страните е сключено допълнително споразумение, за което в хода на процеса сочи, е то не е отчетено при изчисляване на размера на претенциите.

На основание т. 20.2.изр. 1 от Общите условия към Договора за кредит, във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, за Банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост с изх. № 01-20- 22282/12.09.2024г. е връчено на длъжника на дата 28.09.2024г. по реда на чл. 46, ал. 2 от ГПК –чрез майката й, която живее на същия адрес. Сочи, че на 28.09.2024г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем. Към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем— 28.09.2024 г. не са погасени общо погасени 63 броя погасителни вноски, включващи главница и лихва, като в ИМ са посочени всяка от неплатените вноски на падежа през периода от 30.6.2019 г.- 30.7.2024 г.

В т. 20.1 на р. 7 Отговорност и санкции от договора за ипотечен кредит при допусната забава, частта от вноската, представляваща главница се 2 олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Допълнително, съгласно т.20.1 на раздел VII “Отговорности й санкции”, от Общите условия по Договора за кредит, след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвяване договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

В случай, че съдът приеме, че не е нА.це твърдяната от Банката предсрочна изискуемост на кредита, то с настоящата искова молба, ищецът отправя покана за заплащане на сумите, което ответникът ако не стори изпада в забава и исковата молба да се счита за уведомление до длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът депозира отговор. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит. Твърди, че договорът е изпълнен изцяло. Счита за неравноправна, респективно нищожна клаузата за едностранно увеличение на лихвения процент Уговорката за увеличение на възнаградителна лихва има неравноправен характер. Лихвата по договора е увеличавана едностранно, без да е нА.це обективно основание за това. С чл. 7 от процесния договор за кредит е предвиден плаващ лихвен процент - базов лихвен процент /наричан БЛП/, който към момента на сключване на договора 3.69% и твърда компонента от 3.6%. През годините, БЛП е променян едностранно от банката, без да е нА.це правно основание за това, съобразно потребителското законодателство. Следователно на основание чл. 146 от ЗЗП уговорката за лихва е нищожна, поради неравноправния и характер. Твърди, че е нА.це е верижно увеличаване на лихвения процент, въз основа на неравноправната клауза, която позволява на банката да прави такива промени. Последици от приложението на неравноправната клауза е недължимо платени суми.

Незаконното увеличение е довело и до начисляване нанаказателни лихви/неустойки и/или законна лихва (вследствие от приложението на неравноправни клаузи), които също не биха се дължА.. Сключените допълнителни споразумения са нищожн

Твърди, че липсва основание за обявяване на предсрочна изискуемост, предвид мотивите на цитирано в отговора решение на СЕС.[1]В случая няма основание да се обяви предсрочна изискуемост, тъй като не може да се 3 обоснове достатъчно тежко неизпълнение от страна на потребителя. Това се дължи на заплатените лихвени проценти в увеличен размер, които е довело по изкуствен начин на натрупване на задължение. Не на последно място - голяма част от претенцията на банката е погасена по давност. Непогасената част от претенцията, която е нищожна на фона на общия 30-годишен срок на договора и неизпълнението на банката да прилага уговорения лихвен процент, счита, че са достатъчни обстоятелства, за да се прецени, че няма основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Затова сочи, че отношенията между страните се уреждат по първоначалния договор - при уговорка за годишна лихва от 7.29%, вместо законната от над 12% към сегашния момент, при съобразяване на погасените по давност вноски. Следва да се приспадне и недължимо платеното, вследствие от приложението на неравноправните клаузи за увеличаване на лихвени проценти, както и да се съобрази съответно настъпването на вноски със съответен падеж. Прани възражение за погасителна давност на всички претенции на банката, както и възражение за плащане на цялото задължение.

В ДИМ ищецът излага доводи за спазване на Закона за потребителския кредит, действал в редакцията към датата на сключване на договора. Излага съображения, че клаузите от договоране не са неравнпоравни според ЗЗП.

В отговора на ДИМ ответницата по повод твърденията за спазване на ЗПК сочи, че ЗПК отм., не се прилага за ипотечните кредити - чл.3, ал.5, т.1 ЗПК, какъвто е процесния случай, поради което и не навежда доводи във връзка спазването на ЗПК. Акцентира, че за сочените обективни, според банката критерии, многократно е нА.це произнасяне на съдилищата, че същите макар обективни, са неясни; както и че клауза, която всякога допуска обявяване на предсрочна изискуемост, без оглед обема на неизпълнение на потребителя, е неравноправна, като преценката за това ще е въз основа на данните от ССЕ.Представя писмена защита

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По заявление на „Банка ДСК“, АД е образувано ч.гр.д. 3329/2024 г. по описа на БлРС и е издадена заповед № 1591/10.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Т. К. Х. за следните суми: 48 214,76 лв.– главница, дължима по Договор за 4 ипотечен кредит от 21.08.2007 г. и допълнително споразумение от 17.02.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2024 г. до окончателното погасяване; 23 553,54 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 30.06.2019 г. до 27.09.2024 г.; 572,42 лв. - лихва, санкционна надбавка за периода от 02.07.2008 г. до 27.09.2024 г.; 1223,05 лв. - законна лихва за периода от 28.09.2024 г. до 03.12.2024 г.; 120 лв. - представляващи разходи по изискуем кредит, дължими заемни такси и разноски; 163,07 лв. - застраховка обезпечение, съгласно Застрахователна полица № 8300019924016139, дължима за периода от 01.10.2024 г. - 30.09.2025 г. и Сертификат № 81 към застрахователна полица № 91000000231347; 1 425 лв. - такса за управление;

1505,44 лв - платена държавна такса по делото; 50 лв. - представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Постъпило е възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК от Т.Х. в законоустановения месечен срок, визиран в чл. 414, ал. 2 ГПК, предвид изпращането му по ССЕВ на 18.12.2024 г. при съобразяване, че той не е изтекъл дори считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение на 10.12.2024 г.

Настоящото производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК е образувано при спазване от ищеца на месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяването му – предявен е на 24.2.2025 г., считано от връченото му указание за това от заповедния съд на 28.1.2025 г.

С предявения иск Банката иска да се признае за установено спрямо ответницата, съществуването й на процесните вземания вследствие на неизпълнени задължения по Договора за предоставяне на ипотечен кредит, като твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 28.9.2024 г., което ако съдът приеме за недоказано, то исковата молба да се счита за изявление за предсросрочната изискуемост на кредита. По делото е видно, че исковата молба е връчена на ответника на 18.6.2025 г.

В чл. 79, ал. 1 от ЗЗД предвидено, ако длъжникът не изпълни точно задължението си по договора, кредиторът да има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.

5

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката.

Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита.

Установява се, че на 21.08.2007 г. е сключен договор за ипотечен кредит между страните по делото - „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитодател и Т. К. Х. в качеството на кредитополучател, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на 55 000 лв.

Видно от т. 8.2 от договора кредитът е обезпечен с договорна ипотека, поради което ЗПК по арг. от чл. 4, ал. 1, т. 2 от същия е неприложим.

В т. 11 от договора, страните са се съгласили, неразделна част от него да са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които ОУ кредитополучателят е получил и приел с подписването на договора.

В т. 2 от договора е уговорено погасяването на кредита да се извършва на 360 месечни вноски, включващи видно от погасителния план част от главницата и лихва, като размерът на месечната вноска е 376,69 лв. Не се спори, че падежната дата е 30-то число на съответния месец.