Протокол № 665 от 05.10.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 665 гр. Варна, 05.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20223100900105 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:26 часа се явиха: след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. II-ро ГПК Ищецът М. М. Д. , редовно призована, явява се лично, не се представлява.

Ответникът представлява.

ЗД

"БУЛ

ИНС"АД , редовно призован, не се

Свидетелят А. В. Г., редовно призован, явява се лично.

Съдът, след като констатира, че свидетелят А. Г. се явява в днешно съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към неговия разпит.

М. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като приканва страните да изразят становище по проекта за доклад на делото.

М. Д.: Поддържам исковата молба.

1

СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 22326 от 28.09.2022 г. от процесуалния представител на ищцата - адвокат М. Н., в която същата заявява, че лично не може да присъства по делото, поради служебна ангажираност. Поддържа всички доказателствени искания. Прави допълнително доказателствено искане на основание чл.192 от ГПК. Няма възражение по проекта за доклад. Моли да се разпитат свидетелите както призованият свидетел, така и тези, които се водят в днешното съдебно заседание.

СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители на страните, на основание чл. 146 от ГПК, ПРИСТЪПВА КЪМ ДОКЛАД на предявените искове, съобразно Определение № 942 от 27.06.2022 година и го ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН, в следния смисъл:

Предявен е допустим иск от М. М. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „***" № *, бл. **, вх. *, ет. *, срещу ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК 831830482, гр. София, п.к. 1407, бул. Джеймс Баучер № 87, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 120 000,00 (сто и двадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на баща й Е. Р. П., ЕГН **********, причинена в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 05.07.2019 г. в гр. Русе, виновно причинено от А. В. Г., ЕГН **********, при управление на л.а. „* *", peг. № *******, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна полица № BG/02/***********, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 15.07.2021 г. до датата на окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Претендират се и сторените в процеса разноски.

1 . В исковата молба ищцата излага следните правнорелевантни фактически твърдения:

1. На 05.07.2019 г., около 21:40 часа в гр. Русе, А. В. Г., ЕГН **********, при управление на л.а. „* *", peг. № *******, поради движение със скорост, несъобразена с пътните условия и недостатъчен контрол, удря попътно движещия се пешеходец Е. Р. П., ЕГН **********;

2. Вследствие на удара Е. Р. П. получава телесни наранявания несъвместими с живота и умира на мястото на инцидента;

3. С влязла в сила Присъда № 10/12.05.2021 по НОХД № 2

20214500200274/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, А. В. Г. е признат за виновен, в това, че на 05.07.2019 г., в гр. Русе, при управление на л.а. „* *", peг. № *******, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Р. П.;

4. Ищцата М. М. Д. била дъщеря на починалия П., но не била припозната от него;

5. Връзката баща – дъщеря между починалия и ищцата се отличавала с изключителна привързаност и интензивност. Е. П. не е имал други деца, за него М. била смисъла на живота му, полагал за нея бащина грижа през целия й живот. М. обичала безрезервно баща си и близостта и обичта им била такава, каквато е между рождено дете и родител.

6. Смъртта на Е. Р. П. била приета изключително болезнено от ищцата, не била на себе си, била съкрушена от загубата на един от найблизките и́ хора, не можела да приеме обстоятелствата, при които баща й е починал, не можела да прежали, че е умрял в разцвета на силите си, че я е напуснал по изключително трагичен начин, във време, в което споделяли общата радост на майчинството й, като я оставил без подкрепа. Загубата му и́ причинила нестихващи душевни болки и страдания, каквито единствено загубата на близък човек може да причини. Не можела да превъзмогне мъката си и не спирала да плаче и страда и по настоящем при всеки спомен за него.

Приживе между тях съществувала дълбока емоционална връзка, основана на взаимна обич и загриженост, която била прекъсната от трагичния инцидент.

Психологическите последици от инцидента – изживян шок, болки и страдания, щели да съпътстват ищцата до края на живота й.

7. Към датата на ПТП за л.а. „* *", per. № ******* била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД „Бул Инс" АД по застрахователна полица № BG/02/***********, със срок на действие от 25.03.2019 г. до 24.03.2020г.

8. Страданията на ищцата в следствие от смъртта на баща й – Е. Р. П. били в резултат от виновно противоправно поведение на застраховано при ответника лице – водача на л.а. „* *", peг. № ******* – А. В. Г.;

9. С претенция с вх. № ОК - 212699/15.04.2021 г. на основание чл.

429, ал. 1 от Кодекса за застраховане било депозирано искане за обезвреда на М. М. Д., по която до момента ЗД „Бул Инс" АД не се е произнесло с 3 окончателно становище.

2. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс" АД е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.Прави следните възражения и оспорвания по фактите:

1. При условие, че е налице присъда по НОХД № 274/21 година на ОС Русе с изложеното в исковата молба съдържание и това бъде надлежно доказано от ищцата, не оспорва фактите по чл. 300 ГПК, относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, в т. ч., че при ПТП на 05.07.2019 година в гр. Русе е настъпила смъртта на Е. П., която е в причинна връзка.

2. Оспорва твърдението, че ищцата М. Д. е дъщеря на покойния Е.

П.;

3. Оспорва твърдението, че връзката между ищцата и покойния се отличавала с „изключителна привързаност и интензивност...";

4. Оспорва да е налице „...особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди", по смисъла на т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС, между ищцата и покойния Е. П.. Оспорва да е налице „изключение", което е създало трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия;

5. Възразява, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата, сумата, която се претендира била прекомерно завишена, като не отговаряла на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди;

6. Позовава се на разпоредбата на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ като твърди, че в случая не се касае за лимит на отговорност по застраховката, а за методика за определяне на обезщетения за определен кръг родственици на загинал в ПТП;

7. Наред с оспорването, че М. Д. е „неприпозната дъщеря" на починалия в процесното ПТП Е. П. поддържа, че дори това да е вярно, то тя пак няма право на обезщетение, предвид личните им отношения приживе, отразени през факта, че покойният дори не е изявил желание да я припознае като свое дете, като каквото очевидно не я е и приемал. Сочи, че няма каквито 4 и да е данни или твърдение ищцата да е взета от покойния Е. П. за осиновяване и да я е отглеждал в това качество, нито да я третира като свое родно дете, което да е обективирано с елементарен юридически акт, нито да има и реално намерение за осиновяване;

8. Поддържа, че ищцата не била изградила с покойния връзки идентични като тези между родител и дете. Нямало изразена формална воля, за осиновяване, за да бъде създадена подобна пълноправна връзка, като фактическите отношения не са достатъчни. Покойният не бил имал намерение да третира ищцата като „свое дете", нито тя била „негово родно дете", след като не бил предприел формална процедура, за установяване на юридически статут на това дете като на свое, живели са на различни адреси и не са били в едно домакинство. Излага анализ на тълкувателната и казуалната практика на ВС и ВКС.

9. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния Е. П.. Твърди, че Е. П. не се е съобразил с посоката и скоростта на приближаващото го МПС, като се е движел попътно в нарушение на чл. 108 ЗДП. При спазване на правилата и при проявена дължима грижа можел да избегне инцидента. ПТП не било на пешеходна пътека. Пострадалият не бил изпълнил задълженията си по чл. 113 ЗДП и бил нарушил конкретни правила за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 108 ЗДП, чл. 32 ЗДП, чл. 113 ал. 1 т. 1 ЗДП и чл. 114 т. 1 ЗДП (навлиза внезапно на платното за движение), с което се поставил в превишен риск и съпричинил настъпилото ПТП в значителна степен.

3. В подадена в законоустановения срок допълнителна искова молба ищцата поддържа материалноправната си легитимация, като допълва, че съгласно TP № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК всяко друго лице извън посочените в Постановление № 4/1961, № 5/1959 на Пленума на ВС по изключение е легитимирано да търси обезвреда за понесените болки и страдания, в случай, че е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.

Изразява становище относно приложимостта на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Кодекса за застраховане, оспорва, че връзката между М. и баща й не била изключителна, особено близка, трайна и емоционална, поради това, че не била припозната, оспорва възраженията срещу размера на търсената 5 обезвреда.

4. Ответникът е подал в законоустановения срок отговор на допълнителната искова молба, в който прави корекция на техническа грешка и се противопоставя на допускането на свидетелски показания за установяване на произход.

Правна квалификация: чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45, чл. 52, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА НА ИЩЦАТА , че носи тежестта да докаже факта на настъпване на процесното ПТП, при което е причинена смъртта на Е. Р. П., настъпването на неимуществени вреди в патримониума на ищцата, в т.ч. че е дъщеря на загиналия Е. Р. П., евентуално, че е имала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от смъртта му продължителни болки и страдания, причинно-следствена връзка между ПТП и твърдяните неимуществени вреди, наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС „* *", peг. № *******, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП.

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, че носи тежестта да докаже механизма на настъпване на процесното ПТП с оглед релевираното възражение за съпричиняване, както и евентуално погасяване на задължението.

На основание чл. 300 ГПК, СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че при влязла в сила присъда по НОХД № 274/2021 година по описа на ОС Русе, е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд.

УКАЗВА на ищцата, че при недоказаност на факта, че е налице влязла в сила присъда по НОХД № 274/2021 година по описа на ОС Русе, носи тежестта да докаже, че е извършен деликт от А. В. Г., неговата противоправност и вината на дееца.

НЕ СА НАЛИЦЕ безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и 6 обстоятелства.

СЪДЪТ намира, че следва да се приемат представените от страните в хода на размяната на книжа заверени преписи от писмени доказателства, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба заверени преписи на: Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-444/151 на ОДМВР-Русе; Протоколи за разпит на М. Д.;