Решение № 100 от 11.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1022/2023
- Вид
- Решение № 100
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 11.07.2024
- Състав
- Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев
Други актове по делото
- Определение № 770 от 29.03.2024 · Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.26, ал.1, предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.694, ал.3, т.2 · Търговски закон
- чл.694, ал.7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 100 гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове:
Васил Христакиев
Елена Арнаучкова при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002901022 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. Б. срещу решение № 23/27.02.2023г. по възз.т.д.№ 247/2022г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което, след отмяна на решение № 260012/18.05.2022г. по т.д.№ 208/2020г. на ОС - Русе, се признава за установено по предявения от синдиците на „КТБ“ АД (н) отрицателен установителен иск, с правно основание осн. чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, несъществуването на включеното в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, съгласно определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе, парично вземане на Ц. Д. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, в размер на 310 571.78лв., представляващо продажната цена на вземане, цедирано с договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.11.2014г., към което са сключени допълнителни споразумения № 1 от 04.11.2014г. и № 2 от 26.11.2015г., между Ц. Д. Б., като цедент, и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, като цесионер.
1
В касационната жалба са релевирани всички основания за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост. Преди всичко касаторът намира за неправилен извода за наличие на очевиден дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, предвид качеството на цедента Ц. Б. на ФЛ, нетърговец, и дължимата от нея грижа на добър стопанин по ЗЗД, съответно качеството на цесионера „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/ на търговец/търговско дружество и професионалист, и дължимата от него по-висока грижа на добър търговец. На следващо място, касаторът оспорва извода, че пряката цел на договора за цесия е извършването на прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД, като поддържа, че същият е извършен без да се отчита интересът на цедента Ц. Б. да получи цената на прехвърленото вземане и без да се посочи в какво се състои и на какво се дължи дисбалансът в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД. Отделно от това, касаторът оспорва правилността на извода, че с обявяване на извършеното прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД за относително недействително цедираното вземане се връща обратно в патримониума на цедента. В тази връзка поддържа, че договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането, а след съобщаването му на длъжника не може да бъде прекратяван, респективно сбъдването на уговореното прекратително условие не поражда никакви правни последици за длъжника, който не е страна по договора, а цедентът може да се легитимира като носител на цедираното вземане само, ако го придобие повторно.
Касаторът оспорва и аргумента на въззивния съд, основан на разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗБН, с доводи, че цедентът Ц.Б. не е извършвала прихващане, поради което не е в кръга на лицата, чиито вземания подлежат на вписване служебно от синдика за удовлетворяването им в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н/ и, тъй като към момента на сключване на споразумение № 2 посочената разпоредба не е съществувала в закона, а е в сила от 18.10.2019г. В обобощение касаторът поддържа, че сключването на допълнителното споразумение № 2 към договора за цесия е бил единственият полезен ход за цедента Ц.Б., който поне в някаква степен да я компенсира, съответно крайният резултат от споразумението не само, че не внася дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД, а точно обратното: допълнителното споразумение № 2 възстановява справедливостта 2 и предотвратява неоснователното обогатяване, тъй като към момента на сключването му извършените от „Русенска корабостроителница Запад“ АД прихващания, с които са погасени задълженията му към „КТБ“ АД /н/, не са били обявени за относително недействителни, а от друга страна –то не е за заплатило цената на цедираното вземане. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не е заявено искане за присъждане на разноски.
Не са постъпили писмени отговори на касационната жалба от насрещната страна.
С постановеното по делото определение № 770/28.03.2024г. е допуснато касационно обжалване на основанието по т.1 предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с посоченото от касатора решение № 24/09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г., III г.о., по следния материалноправен въпрос:
Нищожно ли е на основание противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите и дисбаланс в интересите на страните, споразумение, с което задължението за плащане на цената по договор за цесия е предоговорено от условно в безусловно?
В откритото съдебно заседание касаторът чрез пълномощника си адв. А.
Т. поддържа касационната жалба, а останалите страни не се явяват и не се представляват.
Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.290 ГПК, след като прецени доводите на страните и данните по делото, приема следното:
По въпроса, обусловил допускането на обжалване:
В решение № 24/09.02.2016г. по гр.д.№ 2419/2015г., III г.о. е прието следното: Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес. Съдът преценява кога насрещните престации са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката въз основа на обективни критерии, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на страните и по този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/;
3
Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес; Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия, и, ако страната е в състояние на крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД; Само при най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Предвид на това следва да се даде следният отговор на въпроса, по който е допуснато обжалването: Съдът може да приеме за нищожно, поради противоречие с добрите нрави, допълнително споразумение към договор за цесия, с което задължението за заплащане на цената на цедираното вземане е предоговорено от условно в безусловно, когато при преценката, извършена към момента на сключване на споразумението и въз основа на въведените от страните и установени по делото факти, се установи, че въз основа на допълнителното споразумение е настъпило и съществува такова съотношение между насрещните престации по договора за цесия, че едната от тях е незначителна и практически нулева.
По същество и на въведените касационни основания:
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на синдиците на „КТБ“ АД/н/ срещу първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от синдиците на „КТБ“ АД (н) отрицателен установителен иск, с правно основание осн. чл.694, ал.3, т.2 ТЗ, за установяване несъществуването на включеното в списъка на приетите вземания на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, съгласно определение № 183/21.05.2020г. по т.д.№ 182/2016г. на ОС - Русе, парично вземане на Ц. Д. Б. по отношение на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, в размер на 310 571.78лв., представляващо продажната цена на цедираното вземане със сключения между Ц. Д. Б., като цедент, и „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/, като цесионер, договор за прехвърляне на вземане/цесия/ от 04.11.2014г., към което са постигнати допълнителни споразумения към него № 1 от 04.11.2014г. и № 2 от 26.11.2015г.
4
Съставът на апелативния съд е споделил извода за неоснователност на възражението на синдиците на „КТБ“ АД/н/ за нищожност на договора за цесия и допълнителните споразумения към него, поради сключването им при заобикаляне на закона, конкретно на специалните правила за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/. Възприел е и извода за неоснователност на възражението на синдиците на „КТБ“ АД/н/, че преди допълнителното споразумение № 2/26.11.2015г. към договора за цесия е настъпило прекратителното условие, предвидено в § 2, ал.1 от допълнителното споразумение № 1/04.11.2014г., тъй като след получаване от квесторите на банката на изявлението за прихващане на „Русенска корабостроителница Запад“ АД въз основа на него е извършено осчетоводяване на погасяването на задълженията на дружеството към банката и това е съобразено при предприемане на действия за снабдяване със заповед за изпълнение за вземанията на банката към „Русенска корабостроителница Запад“ АД, а впоследствие и при предявяване на иска по чл.422 ГПК. Прието е, че от тези действия не може да се обоснове извод, че банката е отказала да признае последиците на извършеното прихващане по см. на § 1, ал.2 от допълнителното споразумение от 04.11.2014г. и на т.6.1. от договора за цесия.
По направеното оспорване на датата на допълнителното споразумение № 2/26.11.2015г. въззивният състав е счел, че същото е антидатирано и съставено за нуждите на производството по несъстоятелност (на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/), съответно за дата на съставянето му е приета 16.04.2019г., когато документът е приложен към молбата на Ц. Б. за предявяване на вземането за цената на цедираното вземане в производството по несъстоятелност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД /н/.
По възражението на синдиците на „КТБ“ АД/н/ за нищожност на допълнителното споразумение № 2/26.11.2015г. към договора за цесия, поради накърняване на добрите нрави, въззивният състав е констатирал, че банката е трето лице за правоотношението. Приел е, че с това оспорване се цели да се отрекат последиците от споразумение № 2 и за прилагане на последиците на първоначално уговореното, а именно - настъпване на прекратителното условие на договора за цесия, водещо до отпадане на задължението за заплащане на цената на прехвърленото вземане. Анализирайки клаузите на договора за цесия и допълнително споразумение № 1, а именно тези договорни клаузи, с които заплащането на цената, срокът за заплащането й и 5 действието на договора за цесия са изрично предпоставени от финансовото състояние и евентуалното откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД и съдбата на прихващането, като в тази връзка са поставени отлагателни и прекратителни условия, въззивният състав е намерил, че съществен елемент и пряка цел на договора за цесия е извършването от „Русенска корабостроителница Запад“ АД на прихващане на цедираното вземане с насрещното задължение по договора за банков кредит. Съставът на апелативния съд е констатирал, че към приетата за достоверна дата на допълнителното споразумение № 2 - 16.04.2019г. е отнет лицензът и е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, синдиците на банката са оспорили действителността на извършеното прихващане от „Русенска корабостроителница Запад“ АД по реда на чл.59, ал.5/3 ЗБН с подадената на 24.04.2017г. ИМ, по която е образувано т.д.№ 1594/2017г. на СГС. Намерил е, че с това е настъпила хипотезата на § 3, ал.1 от допълнителното споразумение за спиране на срока за заплащане на цената на цедираното вземане, а вероятността за сбъдване на т.нар. второ прекратитително условие се е увеличила и е станала реална. Констатирал е, че с допълнителното споразумение № 2 съществената за договора за цесия цел е отпаднала и задължението за заплащане на цената на вземането от условно с голяма вероятност на сбъдване на прекратителното условие по т.II от допълнителното споразумение № 1, е станало безусловно и изискуемо в кратък срок. Намерил е, че това, на фона на настъпилата неплатежоспособност на „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/ и на напредналото осребряване на имуществото на „КТБ“ АД/н/, не е оправдано и нарушава принципите на справедливост и добросъвестност, предвид очевидния дисбаланс в интересите на „Русенска корабостроителница Запад“ АД/н/. От друга страна, въззивният състав е приел за неоснователно твърдението на процесуалния представител на Ц.Б., че сроковете за предявяване на вземанията й към „КТБ“ АД/н/ са изтекли и тя не би могла да се удовлетвори в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 64, ал.2 ЗБН, в сила от 22.10.2019г.
Разпечатката съдържа 31 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efab1c70-981d-4284-b944-fb3c37eb6a12