Решение № 88 от 12.03.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 21/2025
- Вид
- Решение № 88
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 11.04.2025
- Състав
- КАТЯ БОЖИДАРОВА АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10(2) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 до чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл.10 ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1 т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.12, ал.1, т.7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.33а · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 88 гр. Б. С., 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б. С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20251410100021 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Б. С., ул. „Хан Крум“№51, вх.А, ет.1, ап.1, чрез пълномощника си адв. Л. Б., срещу "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ" ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Незабравка“№25, ет.5, с която кумулативно са предявени установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и вр. с чл.22 ЗПК за прогласяване нищожността договор за потребителски кредит № МАХ_300877633 от 10.05.2024 г., поради нищожни неравноправни клаузи, съединен, при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за обявяване за нищожни на отделни клаузи (чл. 10, ал. 1 и ал. 2) от договора.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2024 г. ищцата е сключила с ответника Договор за кредит Max_3008777633/10.05.2024г., съгласно който последния й е предоставил в заем сумата от 1300 лв., при фиксиран ГЛП – 39,03 % и ГПР от 44,39 %. Общата сума за плащане, която е следвало да внесе е в размер на 1688 лв., включваща главница и лихва.
Твърди се, че в последствие ищцата е трябвало да внесе общо сумата от 3483,20 лв., като освен главница и лихва включвала и такса за бързо разглеждане, съгласно чл.10 ал.1 и такса за експресно обслужване по чл.10 ал.2 от договора.
Поддържа, че Договор за кредит Max_3008777633/10.05.2024г. е нищожен, със съдържащи се в него неравноправни клаузи: ГПР – 44,39 % - съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя като в ал.4 е посочен максимално допустимият размер – пет пъти размера на законната лихва; по този начин ГПР е завишен. В чл. 10 ал.1 и ал.2 от процесния договор кредитополучателят дължи такса за услугата бързо разглеждане на искането му за кредит, която се изчислявала спрямо сумата на Кредита за периода на договора, както и че се дължала отделна такса извън възнаградителната лихва за експресно обслужване по своя кредит.
Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.10 1 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко от тези императивни изисквания водело до настъпването й.
Посочва се, че съгласно чл.11 ал.1 т.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.
Спазвайки го потребителят получава информация, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Поддържа, че в процесния случай липсвало методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формирал същия. Като по този начин ответницата е поставена в невъзможност да разбера какъв е реално процентът на оскъпяване на ползвания от финансов продукт. В случая е посочено ГПР 44,39 %, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това кои разходи се заплащат и как е формиран ГПР.
Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно ЗПК договорът следвало да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР и общата сума, която е дължима.
Цитирани са разясненията дадени в ТР №1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ВКС, ОСГТК за добрите нрави. Изтъква се, че кумулирането на таксата за бързо разглеждане и такса за експресно обслужване на кредита към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, тъй като посочения ГПР от 44,39 % нараства допълнително и обогатяван неоснователно кредитора, въвеждайки допълнителен източник на доходи на икономически по силната страна.
Посочва, че допълнителната услуга – „бързо разглеждане на искането за кредит“ и дължима за нея „такса за бързо разглеждане на документи“ и такса за експресно обслужване по кредита по съществото си не представлява реално предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да можел да се възползва. Сочи се още, че за кредитора основно задължение е да предостави договорената парична сума, като тези допълнителни дейности са дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга. Описаната услуга има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за което чл.10а ал.1 от ЗПК забранява плащането на такси.
Поддържа, че начислените в процесния случай такси за бързо разглеждане на кредита в размер на 718,08 лв. и за експресно обслужване в размер на 1077,12 лв. са свързани с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза предвиждаща нейната дължимост е в противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна.
Поради което посочва, че клаузата „бързо разглеждане“ и такса за „експресно обслужване“ по кредита е неравноправна по смисъла на ЗЗП и противоречаща с повелителните норми на чл.146 ал.1 от ЗЗП. По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи недействителността на кредита. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал такъв, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Изискването на чл.11 т.1 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е било сторено в договора. Оспорва твърденията в исковата молба, че процента на ГПР в договора не отговарял на действителността и не бил изчислен съгласно методиката посочена в закона. Поддържа, че в ДР на ЗПК е дадена дефиниция на общ разход по кредита 2 за потребителя, която била всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждение з кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, в т.ч. разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит и по специално застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи у условия.
Посочва, че ищецът като страна по договора за потребителски кредит сам бил пожелал допълнителните действия. Пакетът от действия присъствал в Стандартния европейски формуляр като цена, поради което е неоснователно твърдението на ищеца, че не е разбрал за него. Във връзка с което се оспорва и твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.
Ответникът оспорва и твърдението за нищожност на договора, че същия бил сключен при неспазване на нормите на ЗПК. Посочва се, че годишния лихвен процент е посочен в чл.5 ал.7 от договора за кредит е 39,03 %. В СЕФ е посочена лихвата за всяка една вноска по кредита, като ищецът бил получил СЕФ, видно от приложените по делото материали и същия не е променян. Дружеството ответник е прилагало референтен лихвен процент в своите правоотношения. Сочи, че от разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК се установявало, че методиката за изчисляване референтния лихвен процент се посочва, съгласно чл.33а ЗПК.
В чл. 33а ал.1 от ЗПК е указано, че кредиторът прилагал референтен лихвен процент по определена от него методика, т.е. съдържанието на методиката е в пряка зависимост от начина на прилагане на референтния лихвен процент. Като поддържа, че в настоящият случай не е приложен.
Посочва, че неправилно е възприето в исковата молба, че двете действия „Бързо разглеждане“ и „Експресно разглеждане“ са свързани с усвояването и управлението на процесния кредит. Сочи се още, че доброволното действие „Бързо разглеждане“ като време предхождало момента на усвояване на кредита и не било свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Доброволното действие „Експресно разглеждане“ също не следвало да се счита, като действие свързано с управлението на кредита. Като понятието „управлението на кредита“, използвано в чл.10 ал.2 от ЗПК има отношение само към действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора.
Посочва, че в настоящият случай „Експресно разглеждане“ като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина по който ще се осъществи, безспорно го изваждал от обхвата на понятието „управление на кредита“, тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.
По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а и се установява от приложения договор за потребителски кредит № MAX_300877633 от 10.05.2024 г., сключен между Ц. П. и " Би енд джи кредит" ООД, че по силата на това съглашение ответното дружество е предоставило на кредитополучателя заем в размер на сумата 1300 лева, при ГПР в размер на 44,39 % и ГПЛ в размер на 39,03%.
Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит, 3 кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва услугите "бързо разглеждане на искането за кредит" и "експресно обслужване" по своя кредит.
Паричната сума за бързото разглеждане на искането му за кредит е в размер на 718,08 лева и е дължима на равни части през целия период на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.
Паричната сума за експресното обслужване по кредита е в размер на 1077,12 лв. и е дължима на равни части през целия период на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.
От приетата и неоспорена от страните по делото ССчЕ, която съда кредитира като ясна, точна и обоснована се установява, че размерът на ГПР, ако се вземе предвид дължимите такси за бързо разглеждане на кредита и за експресно обслужване по процесния договор, ще възлиза на 431,80 %. В заключението вещото лице е отразило, че по кредита са направени от ищцата 3 броя погасителни вноски в общ размер на 663 лв., разпределени: на 21.06.2024 г. в размер на 218 лв., с която са платени 63,22 лв. главница, 42,28 лв. – договорна лихва, 67,32 лв. – такса за експресно обслужване и 45,18 лв. – такса за бързо разглеждане. На 31.07.2024 г. са заплатени 225 лв., от които са платени 65,28 лв. главница, 0,20 лв. – законна лихва, 40,22 лв. – договорна лихва, 67,32 лв. – такса за експресно обслужване и 51,98 лв. – такса за бързо разглеждане и на 05.09.2024 г. платени 220 лв., от които – 67,40 лв. главница, 0,33 лв. – законна лихва, 38,10 лв. – договорна лихва, 67,32 лв. – такса за експресно обслужване и 46,85 лв. – такса за бързо разглеждане.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявени са отрицателни установителни искове за прогласяване на нищожността на договор за кредит МАХ_300877633 от 10.05.2024 г., сключен между страните, поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави по чл. 26 от ЗЗД и поради това, че e сключен при неспазване на нормитe на чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Разпечатката съдържа 32 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/efaaf504-f8ba-4773-863b-a2f4cd32cc22