Решение № 390 от 15.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Г. Ушев при участието на секретаря Ваня Б. К.а като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601004 по описа за 2022 година С присъда от 22.06.2022 г. на СНС, по НОХД № 20211050203830 по описа за 2021 год., 8-ми състав е признал подсъдимата С. С. И., родена на ******** г. в гр. Силистра, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи, постоянен адрес с. ***, община ***, ул. „***“ № *, ЕГН ********** за НЕВИНОВНА в това, че на 18.02.2020 г. вечерта в с. Йорданово, обл. Силистра, в качеството си на дължностно лице – следовател в Окръжен следствен отдел при ОП-Силистра, използвала своето служебно положение, за да набави за себе си противозаконна облага – да бъде преустановена извършваната от полицейските служители Д. П. П. и Т. С. К. проверка по ЗДВП и да не бъде прилагана по отношение на собствения лек автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Конект“ с рег. № ********, принудителна административна мярка „изземване на табелите с регистрационния номер“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е ОПРАВДАЛ за това да е извършила престъпление по чл. 283 от НК.

С постановения съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимата С. С. И. за НЕВИНОВНА и в това, че на 18.02.2020 г. вечерта в с. Йорданово, обл. Силистра извършила непристойни действия, грубо 1 нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на висок глас в присъствието на много хора демонстративно крещяла към полицейските служители Д. П. П. и Т. С. К. псувни и заплахи, именно: „ше ви *** майката“, „ше ви *** в гъза“, „аз ще ви оправя и ще ви запомня имената“, „днес сте вие, утре съм аз, после пак сте вие, така стоят нещата в тази система“, поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАЛ по обвинението за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК, СНС е постановил направените по делото разноски в размер на 796.00 лева да останат за сметка на държавата.

Срещу горепосочения съдебен акт, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК е постъпил протест от прокурор при СпециА.зираната прокуратура, в който се излагат твърдения, че присъдата е неправилна, като поставена при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Отправя се искане да бъде отменена изцяло оправдателната присъда спрямо подсъдимата С. И. и същата да бъде осъдена по вменените й от прокуратурата обвинения.

Представителят на държавното обвинение след запознаване с изготвените мотиви е депозирал допълнение към протеста, в което са изложени съображения за отправената претенция. Навежда се, че първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която не намира опора в събрания доказателствен материал. Твърди се, че от доказателствата по делото безсъмнено се установява, че подсъдимата С. И. е извършила денията, за които й е предявено и подвигнато обвинение, като в подкрепа на този правен извод прокурорът е цитирал съдебна практика. Счита се, че първостепенният съд неправилно е тълкувал и възприел показанията на полицейските служители и свидетели очевици Д. П. П. и Т. С. К.. Поддържа се, че техните показания следва да бъдат кредитирани, тъй като са обективни и се подкрепят от приложените записи, макар и непълно, и от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза. Ангажират се съображения за това, че първоинстанционният съд безкритично се е доверил на обясненията на подсъдимата С. И. и на показанията на св. М. А. А., като е подценил съществуващите между тях близки отношения. Иска се присъдата да бъде отменена като необоснована, неправилна и незаконосъобразна и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 283 от НК и престъпление по чл. 325, ал.1 от НК.

Прокурорът предалага на подсъдимата да бъде наложено наказание „обществено порицание“ и „пробация“, включващо пробационните мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца, през което време подсъдимата И. да се явява и подписва в съответната пробационна служба два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. В протеста не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд, представителят на АП2 София поддържа протеста единствено в частта му относно оплакването за незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата И. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. Навежда доводи за превратно тълкуване на доказателствата.

Счита, че показанията на св. П. и св. К. доказват извършването на горепосоченото престъпление по чл.325 от НК, за което от подс. И. е привлечена към наказателна отговорност. Изтъква, че споменатите гласни доказателствени средства не са изолирани, тъй като се подкрепят от разпитаните свидетели при извършената очна ставка и от заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.

По отношение на вмененото на подс. И. обвинение за престъпление по чл.283 от НК, прокурорът не поддържа въззивния протест, тъй като намира същото за недоказано. Иска се отмяна на атакуваната присъда на СНС досежно оправдаването на подс. И. за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и постановяването на нова осъдителна присъда в тази част, като на подсъдимата да бъде наложено наказание „Пробация“, включващо мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца и „задължителни периодични срещи с пробационния служител“ за срок от 6 месеца. Предлага да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна присъдата на първоинстанционния съд в частта й, с която подс. И. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.283 от НК.

Защитникът на подс. С. И. – адв. В. прави искане присъдата на СНС да бъде потвърдена изцяло като правилна, обоснована и законосъобразна.

Намира, че първостепенният съд е положил неободимите процесуални усилия и е установил обективната истина, като въз основа на доказателствата по делото е извел законосъобразни фактически и правни изводи.

Подсъдимата С. И. в защитната си реч заявява, че работи като следовател от 15 години. Изтъква, че във връзка с извършваната от нея работа не са й били налагани наказания, като се отнасяла съвестно и професионално към професионалните си задължения. Твърди, че не е употребявала сочените от прокуратурата вулгарни думи и изрази.

В последната си дума моли за справедливост при постановяване на въззивния съдебен акт.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Въз основа на доказателствените материА., събрани и проверени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния им анА.з решаващият състав на въззивния съд намира и възприема за безспорно установена следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

В хода на въззивното съдебно производство съдът не е счел, че е нА.це необходимост от приобщаването на нови доказателствени 3 материА., установяващи различни фактически обстоятелства, поради което и въззивния съд не намира и основания да преразглежда и да внася корекции в правилно изяснената от първостепенния съд фактология на деянията. Единствено, приетото от въззивния съд относно установеното по делото от фактическа страна, което не е изложено в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, касае развилите се събития преди инцидента и се отнасят до предоставянето на автомобила от подс. И. за ползването му от лице, което е правоспособен водач на МПС. В този смисъл въззивният състав допълни установеното от фактическа страна, което му послужи за изграждането на правните изводи по отношение на съставомерността на деянията, за които подсъдимата е предадена на съд.

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянията, времето и мястото на извършването им, действията на подсъдимата. По предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимата, показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на съдебно- техническата експертиза, писмените доказателства, приобщени по надлежния ред, които са били обсъдени внимателно и задълбочено.

Подсъдимата С. С. И., ЕГН ********** е родена на ******** г. в гр.

Силистра и живее в с. ***, община ***, ул. „***“ № *, с българско гражданство, българка, неомъжена, неосъждана, с висше образование, работи.

На 18.02.2020 г. в ранния следобед св. Г. А. се намирал в центъра на с.

Йорданово. Същият искал да се придвижи до с. Златоклас, тъй като трябвало да свърши лична работа в населеното място. Тръгвайки от с. Йорданово, личният му автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“ отказал да „запА.“, поради техническа повреда. Междувременно покрай св. А. минал автомобил, управляван от подс. С. И., като в автомобила се возел и св. М. А.. Свидетелят А. забелязал преминаваща кола, като същият се познавал със св. А. и знаел, че работи за бащата на подс. И.. С оглед на това решил да отиде до дома на св.

М. А. и да го помоли да му съдейства да вземе колата на подс. И., с която да се придвижи до с. Златоклас. При посещението в дома на св. А., св. А. му обяснил ситуацията, след което двамата отишли и разговаряли с подс. И..

Последната знаела, че св. А. е правоспособен водач, за разлика от св. А., поради което се съгласила да услужи с автомобила си и дала лично ключовете на св. А., като същият е трябвало да я управлява. Според уговорката им двамата трябвало върнат колата на подс. И. веднага след приключването на ангажиментите си, тъй като последната възнамерявала да се прибере с нея до с. ***. Така, св. А. и св. А. се придвижили до с. Златоклас, като в центъра на селото паркирА. автомобила на подс. И.. Свидетелят А. слязъл от колата и се запътил да свърши личния си ангажимент, а св. А. останал при автомобила, като впоследствие отишъл да играе карти с приятели в селото. Известно време след това подс. И. се обадила по телефона на св. А. и го подканила да 4 се връщат, тъй като поради здравословен проблем се нуждаела от лекарства, намиращи се в автомобила й. След полученото обаждане св. А. се опитал да се свърже със св. А., но безуспешно, тъй като телефонът на последния бил изключен, поради изтощена батерия. При това, св. А., макар да не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, се качил в автомобила на подс. И. и потеглил в посока с. Йорданово, като управлявал автомобила с висока скорост.

На същата дата - 18.02.2020 г. свидетелите Д. П. П. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Силистра и Т. С.

К. – полицай в група „Охрана на обществения ред“ били на работа, като дежурството им обхващало времевия период от 19.00 ч. на 18.02.2020 г. до 07.00 ч. на 19.02.2020 г. Служебните си задължения изпълнявА. на територията на Общините Силистра, Ситово, Алфатар и Кайнараджа. Около 20:30 ч. на 18.02.2020 г. двамата полицаи се намирА. в с. Любен и със служебния си автомобил извършвА. обход по улиците, когато покрай тях минал автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит Конект“ с ДК № ********, движещ се с висока скорост по главния път в посока с. Йорданово.

Служителите на реда последвА. автомобила, като шофирА. зад него.

Достигайки до с. Йорданово, полицаите успели да застигнат преследвания автомобил и подА. звуков и светлинен сигнал, при което в близост до табелата на населеното място, същият отбил вдясно в първата пресечка и спрял. Двамата полицейски служители слезли от служебния си автомобил и пристъпили към извършването на проверка, като св. П. се легитимитал и поискал от водача на превозното средство личните му документи и тези на автомобила. Тъй като управляващият не разполагал с документи за колата и със СУМПС, представил единствено лична карта на името М. А. А..